Решение № 260419 от 12.02.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№260419/12.2.2021г.

Гр. Варна,12.02.2021 год.

В ИМЕТО *НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание, проведено *петнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА при участието *секретаря

Христина Христова сложи за разглеждане гр. дело № 9555 по описа за 2018 година, по описа на ВРС , ХLІІ-ри състав, докладвано от съдията М. Жекова, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявена във ВРС на дата 18.06.2018 г. искова молба от ищцовото дружество „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, *, със съдебен адрес:***-*, чрез адв. А.А., ВАК против ответницата П.Д.И., ЕГН **********,*** и с правно основание на иска чл.55 ал.1 предл.1-во и чл.86 от ЗЗД.

Исковата си молба ищцовото дружество основава на следните твърдяни правно релевантни факти и обстоятелства : На първо място в исковата молба е залегнало твърдението, че били налице неправомерни действия на освободен управител на търговско дружество, след прекратяване на представителната му власт, изразяващи се в „ изтегляне и присвояване на суми от сметката на дружеството в размер на 6 565.46 лева“.Конкретно се твърди, че на дата 27.04.2018г. А. М. Б.,гражданин на *(роден на *** г. с ЛНЧ **********), с постоянен адрес ***, *, подал молба до търговско дружество „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, с която завил желание да придобие дяловете от капитала и да бъде приет за съдружник. Молбата била приета от едноличния собственик на капитала и управител П.Д.И.. В същия ден 27.04.2018 г., между А. М. Б., в качеството си на купувач и П.Д.И., като продавач бил сключен договор за покупко-продажба на дружествени дялове на „Т.С.“ ЕООД, с нотариална заверка от 27.04.2018г., по силата на който продавачът продал на купувача собствените си 20 дяла, представляващи 100% от капитала на „Т.С.“ ЕООД, *** за сумата от 1 000.00 щатски долара, която сума се твърди, че била получена от продавача изцяло и в брой, в деня на подписване на договора (чл. 3).

Ищецът се позовава на чл. 4 от договора, като пояснява, че с подписването на договора продавачът П.Д.И. прекратявал дяловото си участие в търговското дружество, а купувачът А. М. Б. ставал едноличен собственик на капитала на същото дружество. Новият собственик ставал и управител на дружеството, като пред нотариуса подписал „Съгласие за приемане на управление и образец от подписа по чл. 141 ал. З от ТЗ“.Отново в същия ден, с „Протокол за решенията на едноличния собственик на капитала на „Т.С.“ ЕООД, новият собственик и управител А. М. Б. приел решения, сред които били и промяна на учредителния акт на дружеството, промяна в управлението на дружеството, освобождаване на П.Д.И. от длъжността „управител“ на „Т.С.“ ЕООД, ЕИК * и заличаването й от Търговския регистър, като такава. Промените в обстоятелствата на дружеството, релевира ищецът били заявени за вписване в Търговския регистър от новия собственик и управител на 30.04.2018г. Твърди се, че на същата дата - 30.04.2018г. освободената от длъжността управител П.И.:

„ възползвайки се от липсата на вписване в Търговския регистър на промените в обстоятелствата на дружеството от 27.04.2018г.“ изтеглила от Pay Pal сметката/акаунта на „Т.С.“ ЕООД следните суми, собственост на дружеството:

1935.19 щатски долара (с равностойност в лева 3 212.73 лева по курс на БНБ към дата 21.05.2018г.), транзакция №6R5774435F726474B и 1496.95 британски паунда (с равностойност в лева 3 352.73 лева по курс на БНБ към дата 21.05.2018г.), транзакция №3V625767VH488293T. Общата левова равностойност на изтеглените средства възлизала на 6 565.46 лева, които ответницата, дори и след няколкократни покани отказвала да възстанови.

В исковата си молба ищецът намира за необходимо да отбележи, че : РауРаl (Пей Пал) представлява онлайн платежна система, която дава възможност за трансфер на пари онлайн и представлява електронна алтернатива на традиционните разплащания с чекове и банкови преводи. Чрез „РауРаl „ всеки, който притежавал валиден имейл, можел да превежда пари на друг с имейл. В тази връзка и ищецът обяснява, че инициаторът на превода трябвало първо да си отвори акаунт/сметка в „РауРаl „ и да я захрани със средства, като сметката в цитираната система можело да бъдела обезпечена, чрез кредитна, дебитна карта или чрез сметка в банка. За да получел парите, получателят можел да изиска чек от „РауРаl“, да си отвори акаунт/сметка в „РауРаl“ или да посочи банкова сметка ***. В този смисъл „РауРаl“,според ищеца представлявал посредник, който улеснявал електронната търговия по света, без да разкрива финансова информация при сделките.

Потребители на системата били физически и / или юридически лица а комуникацията с виртуалната сметка в същата система се извършвала само и единствено чрез регистриране в системата на имейл на потребителя. В същата система, релевира ищецът П.И. била регистрирана като физическо лице, с имейл * и едновременно с това била регистрирана, като лице за контакт на фирмата „Т.С.“ ЕООД с фирмения имейл *, бидейки управител при първоначалната регистрация. Въпреки двете отделни регистрации, твърди ищецът, за посочената онлайн платежна система - това било едно и също лице, защото, именно П.И. била регистрирана, като лице за контакт на фирмата. Така за ответницата, обобщава извода си ищецът, не представлявала трудност със заявка от личния си имейл да изтегли горепосочените средства от фирмения акаунт/сметка в нейния личен. Точно това, според ищеца сочела и справката по движението във фирмената сметка. Освободеният управител П.И., отново сочи в исковата си молба ищецът, нямала представителна власт и неможела да представлява дружеството, към датата на извършените от нея тегления на суми от Пей Пал сметката на дружеството - 30.04.2018г., тъй като същата била освободена от заеманата длъжност още на 27.04.2018г.

Представителната власт на ответницата била прекратена по силата на решението на новия едноличен собственик на капитала А. М. Б. от 27.04.2018г., в деня в който П.И. му прехвърлила с нотариално заверен договор дяловете от капитала на дружеството. Липсвало, каквото и да е правно основание (решение на ОС или на едноличния собственик на капитала) освободеният управител да се разпорежда с имущество на дружеството, след отпадане на представителната му власт, както и изобщо основание сумите да бъдели изтеглени и присвоени от нея.

По същество ищецът още твърди, че със знанието още на 27-ми април 2018 г. П.И. била прекратила участието в ищцовото търговско дружество и още с ясното съзнание, че след тази дата между нея и „Т. С.„ ЕООД липсвал договор, представителна власт, тя изтеглила сумите от сметката на дружество. Ето защо и ищецът счита, че ответницата се явявала недобросъвестно лице, което „съзнателно причинява вреди на дружеството, като реализира облага за себе си от това“. При тези твърдения, ищецът счита че отговорността на П.И. била деликтна, въпреки, че можело и да се търси наказателна отговорност. В този ред на мисли ищецът се позовава на съдебна практика като цитирайки Определение №89/24.01.2015 год. по дело №2959/2014 на ВКС, ГК, IV г.о., докладчик съдията Зоя Атанасова; Решение

№690/03.12.2008г. по т.дело №349/2008г. на ВКС, II т.о., постановено по чл.

290 ГПК, позовавайки се на общото правило, създадено с разпоредбите на чл.4а ГПК, до отмяната му с ДВ бр. 38/2006г., възпроизведено и в чл.7 ал.2 ЗТР и чл.140 ал.4 ТЗ,за да обобщи, че вписването има конститутивен ефект, че се явява елемент от правопораждащия фактически състав - условие за настъпване на целената правна промяна. Не на последно място ищецът сочи, че в дори и при законодателно уреденото по см. на чл.140,ал.4 ТЗ конститутивно действие на вписването, в конкретния казус – правно валидният за търговеца и съдружниците момент на настъпване на подлежащите на вписване и произтичащите от взетото от върховния орган на юридическото лице - ОС на съдружниците решение промени бил моментът на постигане необходимото съгласие, формиращо волята на последното, че решенията на ОС, касаещи промяна в капитала и персоналния състав на съдружниците, избора и освобождаването на управител във вътрешните отношения между дружеството и неговите съдружници пораждали незабавно действие, като предвидения в чл.140, ал.4 ТЗ конститутивен ефект на вписването йм намирал своето проявление само спрямо трети за същото лица. Това не означавало, че на вписването в този случай се придавало оповестително действие, а че конститутивният ефект касаел крайния окончателен правен резултат, а не всички последици на така взетото решение (в този смисъл ищецът отново се позовава на цитираната по-горе съдебна практика като я цитира и прави сравнителен правен анализ на постановените актове).

При горните фактически твърдения, съотнесени и към действащата материална база и практиката на ВКС, ищецът Т. С.ЕООД обобщава, че за дружеството е налице правен интерес да предяви осъдителния си иск за неоснователно обогатяване, поради което и формулира искането по см. на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК а именно:

Обективирано е искане да бъде осъдена ответницата П.Д.И., ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на ищцовото дружество „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, * СУМАТА от 6 565.46 ( шест хиляди петстотин шестдесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки ) лева, изтеглена от „Пей Пал“ сметката на дружеството и получена от ответницата сума, без правно основание, ведно с мораторната лихва за забава, върху главницата, считано от 01.05.2018г. - датата, следваща датата на усвояване на сумата от П.И. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва, върху исковата претенция от деня на завеждане на иска – 18.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата от ответника.

Обективирано е искане съдът да присъди направените по делото разноски, в това число и адвокатски хонорар.

В подкрепа на твърденията си ищецът е направил следните доказателствени искания и изрично е посочена и банкова сметка .

***.131 ГПК ответницата по иска ,чрез процесуалният й представител адвокат К.Т. представя писмен отговор на искова молба от „Т.С.“ ЕООД с ЕИК * без посочен законен представител. Ответницата намира исковата претенция за неоснователна и недоказана, като аргументите й за това са следните:Твърди се, че не били налице неправомерни действия на освободен управител на търговско дружество, след прекратяване на представителната му власт. Не било налице изтегляне или присвояване на суми, още по - малко от сметка на дружеството.

Дружеството имало регистриран PayPal акаунт от 05.08.2016 г., посредством, който се осъществявало изпращане и получаване на преводи за извършени дейности на дружеството. Акаунта бил официално регистриран с e-mail: *.

До месец януари 2018 г. безпроблемно се били осъществявали действия по разплащане от същия акаунт.

При работа няколкократно П.И. установявала неправомерно вмешателство в акаунта си и опити за разпореждане със средства по него. В същия момент тя се била свързала с представител на Pay Pal и подала сигнал за опитите за злоупотреба.

До него момент, твърди ответницата неправомерното вмешателство, било взето под внимание от страна на Pay Pal, но не били предприети конкретни действия.

За периода 19.03 - 26.03.2018 г., твърди ответницата от Pay Pal акаунт на дружеството неправомерно били осъществени покупки от APPLE STORE и разплащания към физически лица, които не били оторизирани от нейна страна за сума в общ размер на 4 801,90 паунда и 1955,19 долара. Незабавно, сочи ответницата, било сигнализирано за това в телефонен разговор на посочен от компанията телефон.

След неколкократни разговори на 03.04.2018 г., било излъчено и официално писмо.

При подаването на сигнал за наличието на такъв проблем и поради съмнения за сигурността в регистрационния имейл (които в последствие се оказали основателни) от системата на Pay Pal, изпратили линк посредством който да се осъществявала кореспонденцията за провежданото разследване, чиято идентификация се осъществявала с посочването на конкретен код (номер излъчен от тяхната система).

Разпечатката съдържа 31 от 105 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/85e7ab1d-6e4d-48d0-9fee-25368752420f