Решение № 136 от 01.08.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Бургас, 26.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кирил Гр. Стоянов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20222000500202 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е въззивна жалба от „Сердика спортни имоти“ ЕАД, ЕИК 204870926, със седалище град София и адрес на управление бул. „Евлоги Георгиев“ №38, чрез процесуален представител юрисконсулт С.Р., срещу решение № 260031/25.02.2022 год. по гр.д.№ 2401/2020 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е прието за установено по отношение на „Сердика спортни имоти“ ЕАД, ЕИК 204870926, със седалище град София и адрес на управление ул."Евлоги Георгиев“ №38, представлявано от М.Ц.П., че СТ. К. К., ЕГН **********, от град С., ж.к. „Кр. с.“, бл.**, вх.*, ет.*, ЕЛ.

К. ДР. , ЕГН **********, от град С., ул.„П.“ №**, вх.*, ет.*, ап.**, Д. Д. Т. , ЕГН **********, от град Б., ул.„В.“ №*, ет.*, ап.**, Н. СТ. Т. , ЕГН **********, от град Б., ул.„В.“ №* ет.*, ап.** и М. СТ. Т. , ЕГН **********, от град Б., ул. „В.“ №*, ет.*, ап.**, са собственици на сграда с идентификатор №*****.***.***.*, намираща се в град П., община П., област Бургас, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-106/09.12.2008 година на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на сградата: град П., ул.„Ч. м.“, разположена в поземлен имот с идентификатор №*****.***.***, със застроена площ от 87 кв. м., брой етажи 2 /два/, преназначение: курортна, туристическа сграда. Осъдено е „Сердика спортни имоти“ ЕАД, ЕИК 204870926, със седалище град София и адрес на управление ул.„Евлоги Георгиев“ №38, представлявано от М.Ц.П. да предаде на СТ. К. К., ЕГН **********, от град С., ж.к.„Кр. с.“, бл.***, вх.*, ет.*, ЕЛ. К. ДР., ЕГН 1

**********, от град С., ул.„П.“ №**, вх.*, ет.*, ап.*, Д. Д. Т., ЕГН **********, от град Б., ул.„В.“ №*, ет.*, ап.**, Н. СТ. Т., ЕГН **********, от град Б., ул.„В.“ №* ет.*, ап.** и М. СТ. Т., ЕГН **********, от град Б., ул.„В.“ №*, ет. *, ап.**, владението на собствения им недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор №*****.***.***.*, намираща се в град П., община П., област Бургас, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18106/09.12.2008 година на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на сградата: град П., ул.„Ч. м.“, разположена в поземлен имот с идентификатор №*****.***.***, със застроена площ от 87 кв. м., брой етажи 2 /два/, преназначение: курортна, туристическа сграда. Осъдено е „Сердика спортни имоти“ ЕАД, ЕИК 204870926, със седалище град София и адрес на управление ул.„Евлоги Георгиев“ №38, представлявано от М.Ц.П. да заплати на СТ. К. К., ЕГН **********, от град С., ж.к.„Кр. с.“, бл.***, вх.*, ет.*, ЕЛ.

К. ДР., ЕГН **********, от град С., ул.„П.“ №**, вх.*, ет.*, ап.**, Д. Д. Т., ЕГН **********, от град Б., ул."В.“ №*, ет.*, ап.**, Н. СТ. Т., ЕГН **********, от град Б., ул.„В.“ №* ет. *, ап.** и М. СТ. Т., ЕГН **********, от град Б., ул.„В.“ №*, ет. *, ап.**, сумата от 6 804,05 лв. /шест хиляди осемстотин и четири лева и пет стотинки/ представляваща направени от тях съдебно-деловодни разноски.

Във въззивната жалба са изложени възражения за неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че същото е необосновано тъй като съдът не е разгледал представения доказателствен материал в съвкупности и логическо единствено, като го е тълкувал превратно. Твърди се, че по делото е доказано, че ответникът владее процесната сграда от апортирането й в капитала на дружеството, а преди това сградата е била владяна от праводателите на дружеството. Твърди се от една страна, че ищците не установяват собствеността си върху процесната сграда, а от друга - че окръжният съд неправилно не е уважил възражението на ответника за изтекла в негова полза придобивна давност. Твърди се неоснователност на предявения от ищците иск. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение, за отхвърляне на иска и за присъждане на съдебните разноски за двете инстанции.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от ищците по предявения иск, представлявани от адв. В.Х. и адв.Л.Б.. Направено е възражение за нередовност на въззивната жалба като неотговаряща на изискванията на чл.260 от ГПК. Твърди се, че са изложени бланкетни оплаквания без обосновка в какво се състои порочността на решението, което затруднява правото на защита на въззиваемите. Изложени са възражения за неоснователност на въззивната жалба и обоснованост на обжалваното решение. Твърди се, че изводите на окръжния съд относно собствеността са правилни и кореспондират със събраните по делото доказателства, съгласно които по силата на приращение собственикът на земята в лицето на наследодателя на ищците е придобил собственост върху процесната постройка, поради което извършеното след това отчуждаване от друго лице е 2 от несобственик и не засяга правата на ищците, а извършените след това разпореждания, включително разпореждането в полза на ответника, са им непротипоставими. Развити са доводи за неоснователност на възражението за изтекла в полза на ответника придобивна давност и правилност на изводите на съда, както относно началния момент от който е било възможно да започне да тече тази давност, така и за останалите обстоятелства имащи значение по този въпрос. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските пред въззивния съд.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт на окръжния съд подлежащ на въззивно обжалване и е ДОПУСТИМА.

С обжалваното решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по субективно съединени искове за защита на право на собственост по чл.108 от ЗС.

Въззивният съд намира, че въззивната жалба съдържа необходимите реквизити по чл.260 от ГПК и не е нередовна, поради което не се налага оставянето й без движение, а правото на защита на въззиваемите не е накърнено.

Обжалваното решение е постановено по предявени субективно съединени искове от ищците СТ. К. К., ЕГН **********, от град С., ж.к.„Кр. с.“, бл.***, вх.*, ет.*, ЕЛ. К. ДР. , ЕГН **********, от град С., ул.„П.“ №**, вх.*, ет.*, ап.*, Д. Д. Т., ЕГН **********, от град Б., ул.„В.“ №*, ет. *, ап.**, Н. СТ. Т. , ЕГН **********, от град Б., ул. „В.“ №* ет.*, ап.** и М. СТ. Т. , ЕГН **********, от град Б., ул.„В.“ №* срещу ответника„Сердика спортни имоти“ ЕАД, ЕИК 204870926, със седалище град София и адрес на управление ул.„Евлоги Георгиев“ №38, представлявано от М.Ц.П., за установяване на собствеността на ищците спрямо ответника върху недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор №*****.***.***.*, намираща се в град П., община П., област Бургас, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-106/09.12.2008 година на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на сградата: град П., ул.„Ч. м.“, разположена в поземлен имот с идентификатор №*****.***.***, със застроена площ от 87 кв. м., брой етажи 2 /два/, преназначение: курортна, туристическа сграда и осъждането на ответника да им предаде владението върху сградата.

В исковата молба ищците сочат, че техният наследодател С.К.А. б.ж. на с.К. – сега гр.П., род. на **.**.**** год. поч. на **.**.**** год. по решение на К. селско-общински съвет през 1919 год. е придобил правото да построи върху общинско място от 2 дка. и 5 ара една къща за живеене. Той построил къщата и започнал да владее общинския терен от 2,5 дка. Владението осъществявал непрекъснато и несмущавано за периода след 2019 год., като с изтичането на предвидения по тогава действащия Закон за давността/отм./, 20-годишен давностен срок, през 1939 год. придобил на основание изтекла в негова полза придобивна давност собствеността върху общинския терен от 2,5 дка. Макар да не се сдобил с официален документ за собственост върху земята от 2,5 дка., по кадастралната основа на 3 регулационния план на гр.П. от 1962 год. заснетия и обозначен имот №414 бил записан като двор на С.К.А., а в забележката било отразено удостоверение №472/14.07.1965 год. и признато право на строеж.

Междувременно с решение на ИК на СОНС с.П. по протокол от 18.07.1967 год., върху част от терена от 2,5 дка., представляващ към този момент парцел ХI, кв.38 по плана на с.П., било отстъпено право на строеж на Ц. В. Ц. за построяване на сграда, която Ц. изградил след издадено разрешение за строеж от 1969 год. Ищците сочат, че това е процесната сграда отразена към момента като сграда с идентификатор №*****.***.***.*, като твърдят, че поради придобиването на терена от техния наследодател по давност, правото на строеж в полза на Ц. е било отстъпено от несобственик и е непротивопоставимо на действителния собственик – техен наследодател, а изградената от Ц. сграда, по приращение също е станала собственост на техния наследодател, респ. – на ищците като негови наследници. Сочи се извършено отчуждаване от държавата по ЗТСУ /отм./ на построената от техния наследодател сграда ведно с правото на строеж и терен от 640 кв.м. през 1976 год., както и извършено отчуждаване от държавата по ЗТСУ/отм./ на построената от Ц. сграда ведно с правото на строеж, през 1977 год. Твърди се, че отчуждаването извършено от Ц. на процесната сграда е било от несобственик, поради което не е произвело действие, а сградата е продължила да бъде собственост на наследниците на С. А., каквато е и към момента на предявяване на исковите претенции на ищците. Изложени са обстоятелства относно проведена реституция в полза на наследниците на С.

А. на терена от 2,5 дка., върху който е изградена сградата и проведен успешно по отношение на праводателите на ответника ревандикационен иск за терена. Твърди се, че процесната сграда считано от 16.05.2019 год., без правно основание е включена като апортна вноска в капитала на ответното дружество, което мотивира правния интерес от търсенето на защита по чл.108 от ЗС.

Ответникът с писмения си отговор е оспорил исковите претенции на ищците. Твърди, че имотът е придобит от него на валидно правно основание ведно с терен, които съгласно АЧДС от 23.06.2008г. са били преотстъпени на Министерски съвет за управление, а със заповед № РД-09-18 от 13.03.2018г. са преотстъпени на Министерство на младежта и спорта. Твърди, че сградата в имота никога не се е ползвала или владяла от ищците. Оспорено е твърдението, че към 1967 година наследодателят на ищците бил собственик на имот с пл. № 414 въз основа на давност. Оспорени са твърденията, че правото на строеж на Ц. за построяване на процесната сграда е отстъпено от несобственик и не е произвело действие, и че сградата е придобита по приращение от наследодателя на ищците. Евентуално се твърди, че Ц. е придобил правото на строеж, респ. – собствеността върху сградата с изтичане на 5-годишен давностен срок, а също, че сградата, ведно със съответното право на строеж върху земята са придобити от ответника на основание изтекла в полза на държавата, респ. – в негова полза 10-годишна придобивна 4 давност, считано след отчуждаването й през 1977 год. до настоящия момент.

Пред първоинстанционния съд страните са поддържали становищата си, ангажирали са доказателства.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

При проверка по чл.269 от ГПК се установи, че обжалваното решение е постановено от законен съдебен състав, в съответната форма, при наличие на задължителните реквизити, по допустими искови претенции, и е валидно и допустимо.

При преценка за правилността на обжалваното решение, въззивният съд взе предвид следното:

Ищците са наследниците по закон на С.К.А., роден на 18.08.1889 год. починал на **.**.**** год.

С протокол № 3/23.03.1919 година на К.я селско общински съвет при Бургаската околия на наследодателя на ищците С. А. е отстъпено право на строеж върху държавна земя от 2 дка и 5 ара.

Видно от заключението на вещото лице Р. по приетата от окръжния съд техническа експертиза и приложените писмени доказателства, за б.с.П., сегагр.П. през 1962 год. е ободрен регулационен план с нанесен кадастър от 1959 год., в който е заснет имот № 414 с графично измерена площ от 1720 кв. м.