Определение № 766 от 08.08.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 766 гр. С., 08.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Даниела Росенова

Татяна Грозданова като разгледа докладваното от Мария Митева Въззивно частно наказателно дело № 20251000600983 по описа за 2025 година

С определение от 08.07.2025 г. по НОХД № 3300/2025 г. Софийският градски съд, Наказателно отделение, 26 състав е прекратил съдебното производство по горепосоченото наказателно дело и е върнал делото на прокурора за изпълнение на дадените указания.

За проверка на така постановения съдебен акт е постъпил частен протест от прокурор при Софийска градска прокуратура, в който са релевирани възражения за незаконосъобразност на постановеното определение. Сочи се, че при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, не е ограничено правото на защита на подсъдимия, защото тезата на прокуратурата е ясна.

Изтъква се, че обвинителният акт съответства на изискванията на чл. 246, ал. 2-3 НПК.

Излагат се пространни съображения защо обвинителният акт отговаря на законовите изисквания и с него ясно е определен предмета на доказване. Развиват се и доводи, че посочените от съда обстоятелства не водят до противоречия и непълноти в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В заключение се предлага атакуваното определение да бъде отменено и делото да върнато на СГС за продължаване на съдебното производство.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като се запозна с материалите по делото и обсъди изложените в частния протест доводи, намира за установено следното.

Частният протест е основателен.

С определение от 08.07.2025 г. по НОХД № 3300/2025 г. Софийският градски съд, Наказателно отделение, 26 състав е прекратил съдебното производство по горепосоченото наказателно дело и е върнал делото на прокурора за изпълнение на дадените указания.

Като се е запознал с материалите по делото и е взел предвид становището на страните първостепенният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК за прекратяване на съдебното производство по делото.

Първостепенният съд е констатирал следното.

1

На подс. Л. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б.

„б" вр. чл. 342, ал. 1, пр. З НК. Материалната норма на чл. 342 ал.1 НК е бланкетна по своя характер и респективно нейното съдържание се запълва от други конкретни правни разпоредби, в случая такива по ЗДвП. Самите нарушени норми от ЗДвП са изчерпателно посочени от държавното обвинение и в частност се сочат тези на чл. 40, ал. 1 и ал. 2, и чл.

116 ЗДвП. Първият съд е посочил, че в случая регламентираното правило на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП предвижда определено задължение на водачите на МПС, като са посочени не само характеристиките на това задължение, а именно водачът да се убеди, че пътят за МПС-то е свободен и неговото движение назад няма да създаде опасност или затруднение, а сочи и конкретния времеви момент на изпълнение на това задължение, а именно „преди да започне самото движение назад". В конкретния случай обвинителният акт не съдържа никакви конкретни факти, свързани именно с горепосоченото вмененото на водача на МПС задължение по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, което се твърди да е извършено. Прието е от първия съд, че обвинителният акт започва директно с описание на факти, свързани със самото придвижване на подсъдимия назад, не се описва неговото поведение, реализирано преди отпочване на това движение, а най-малкото същото е необходимо, с оглед субективната страна на престъплението и описанието на тези обстоятелства е дължимо, независимо, че се касае за отрицателни факти. Така според първостепенния съд липсва описание за конкретни факти относно твърдяното нарушение на специалните правила за движение по пътищата.

Доколкото се сочи нарушение на това законово задължение по чл. 40, ал. 1 ЗДвП, а последното от своя страна запълва бланкета на чл. 342, ал.1 НК, то съдът е приел, че следва в обвинителния акт да се опишат факти, свързани със соченото от държавното обвинение нарушение.

В контекста на изложеното първата инстанция е счела, че обвинителния акт не носи изискуемото по чл. 246, ал. 2 НПК съдържание, което се преценява като съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК и съответно подлежи на съдебна санкция, като се прекрати съдебно производство.

Софийският апелативен съд не споделя виждането на първостепенния съд, че е налице допуснато съществено отстранимо процесуално нарушение и приема, че всъщност атакуваното определение е постановено в разрез с изискванията на Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС.

Задълбоченият прочит на обвинителния акт показва, че при изготвянето му не са допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с изложената фактология и изводи на прокурора. Липсва неяснота или непълнота на обвинението, което води и до ограничаване на правото на защита на подсъдимия. Това е така, защото прокурорът е описал всички факти, които са от значение за предмета на доказване. Посочени са всички обективни и позитивни действия на водача на товарния автомобил, неговото придвижване на заден ход, а също и действията на пострадалия. При така възприетата от прокурора фактология той е направил извод, че подс. Л. е нарушил правилата за движение по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 и чл.

116 ЗДвП. Това твърдение на прокурора не е произволна хипотеза, а е свързано с цялостното описание на престъпното деяние и механизма на неговото извършване.

От друга страна при достатъчни фактически обстоятелства, както е в конкретния случай, установяването на това кои правила за движение са нарушени е въпрос по същество и ако първостепенният съд счита, че подс. Л. не е допуснал нарушение по чл. 40, ал. 1 ЗДвП има възможност да го оправдае по това обвинение.

Първата инстанция също така има правомощие да прецени дали самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и ако това е така, делото може да протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК, а ако приеме обратното, то производството по делото следва да продължи по общия ред.

Така, в конкретния случай прокуратурата е положила усилия и е изложила всички обстоятелства, които са от значение за предмета на доказване. Описаната в обвинителния акт фактология е ясна, точна и конкретна, така че подсъдимият да е в състояние в пълнота да разбере обвинението и да се защитава адекватно.

Въззивният съд не констатира непълнота и/или неяснота във фактическата рамка на обвинението.

2

В заключение може да се обобщи, че фактическите и юридическите предели на обвинението, са ясно и разбираемо описани и това е постигнато чрез съответствието между фактите и възприетата правна квалификация от прокурора. Обвинителният акт отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2-3 НПК и е в синхрон с постановките залегнали в ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, поради което и подс. Л. може да организира своята защита в пълнота, в хода на съдебната фаза на наказателния процес, която е централна.

С оглед на изложеното атакуваното определение на СГС, следва да бъде отменено в частта, с която е прекратено съдебното производство по делото поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения и делото е върнато на прокурора.

Водим от изложеното и на основание чл. 345, ал. 1 вр. чл. 249 НПК, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НО, 8 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 08.07.2025 г. по НОХД № 3300/2025 г. на Софийския градски съд, Наказателно отделение, 26 състав, с което е прекратено съдебното производство по горепосоченото наказателно дело и е върнал делото на прокурора за изпълнение на дадените указания.

ВРЪЩА ДЕЛОТО производство. на Софийския градски съд за продължаване на съдебното

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3