Определение № 1086 от 06.11.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1086 гр. Стара Загора, 05.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20245500500617 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „А.с.в.“ ЕАД, гр.С., представлявано от законния си представител З.Б., чрез юриск. И.Н., против разпореждане от 02.10.2024 г., съдържащо се в Заповед за изпълнение № 504 от 02.10.2024г., постановена по ч. гр. д. № 808/2024 г. по описа на Районен съд - Раднево, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата над 31.59 лв. до 49.48 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата и договорната лихва, по договор за кредит „Бяла карта“ за периода 14.03.2024г. до 30.09.2024г.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на разпореждането, претендира отмяната му и постановяването на ново, с което се уважи искането му за издаване на заповед за изпълнение за цялата претендирана сума.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на А.с.в.“ ЕАД - гр. С. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу К. М. И. за сумата от 400 лв. - главница по договор за кредит; 12.48 лв. – договорна лихва за периода от 04.07.2023 г. до 13.03.2024 г.; 49.48 лв. - обезщетение за забава за периода от 14.03.2024г. до подаване на заявлението в съда, и законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на задължението.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил частично заявлението досежно претендираното обезщетение за забава за разликата над 31.59 лв. като неоснователно, тъй като е в размер над законната лихва.

Частната жалба е допустима,

1 тъй като е подадена от процесуално[1]легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса.

Претендираното от заявителя обезщетение за забава се начислява при неизпълнение на парично задължение и основанието за това е общата разпоредба на чл.86, ал.1 ЗЗД, която има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение.

Обезщетението за забава (още обезщетителна лихва, мораторна лихва) сочи на вида на вземането, докато понятието законна лихва указва начина на определяне на размера му - законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД представлява базата, върху която се определя обезщетението за забава при неизпълнение на парично задължение (Р-111-2009, І т.о.). Видно от приложения към заявлението за издаване на заповед за изпълнение договор за кредит, в чл.20, ал.3 е посочено как се изчислява претендирания размер на обезщетението за забава върху просрочена главница. Предвидено е при забава в плащането на дължимите суми по кредита, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Въпреки тази клауза в договора, очевидно е по делото, че претендираното обезщетение за забава е в по-висок размер от законната лихва. Следователно начисленото и претендирано обезщетение за забава не съответства на разпоредбата на чл.33, ал. 2 ЗПК, съгласно която, при забава на потребителя кредиторът има право на обезщетение за забава, която не може да надвишава законната лихва.

Действително районният съд не е следвало да изчислява обезщетението за забава, след като констатира, че договорът за кредит противоречи на разпоредбата на чл. 33 от ЗПК, а е следвало да го отхвърли изцяло. В настоящото производство обаче намира приложение чл.271, ал.1 изр. последно от ГПК, съгласно който положението на частния жалбоподател не може да бъде влошавано.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е неоснователна. Разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в обжалваната част като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 02.10.2024 г., съдържащо се в Заповед за изпълнение № 504 от 02.10.2024г., постановена по ч. гр. д. № 808/2024 г. по описа на Районен съд - Раднево, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата над 31.59 лв. до 49.48 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата и договорната лихва, по договор за кредит „Бяла 2 карта“ за периода 14.03.2024г. до 30.09.2024г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3