Решение № 40 от 14.01.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 40

***, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла Илм. Замфирова при участието на секретаря Цецка С. Шутева като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело № 20254430104950 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Делото е образувано по искова молба от П. Ц. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез пълномощник ***, ***, с адрес на адвокатската кантора: ***, Съдебен адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа: ***, против ***, с *** със седалище и адрес на управление: ***, с правно основание: чл. 432, ал. 1 от КЗ, Цена на иска: 1905,22 лв.

Съдът е сезиран с искане да постанови съдебно решение с което: Да осъди на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗДЗД ***, с *** със седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на П. Ц. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, сумата от 1905,22 лева /хиляда деветстотин и пет лева и двадесет и две стотинки/, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се увреждането на *** поради _реализирано ПТП на 23.08.2024 г. в ***, на кръстовището на *** и ***, с виновен *** *** който е шофирал ***, със сключена задължителна застраховка гражданска отговорност на водачите с ***, ***, валидна до 28.09.2024 година, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие - 26.08.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от правна и фактическа страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД.

Искът е допустим по следните съображения: в разпоредбата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ се съдържа абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост 1 на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие против застраховател.

В тази връзка увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Съгласно разпоредбата на чл. 432 КЗ, увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, покрил риска „гражданска отговорност” на делинквента.

Основателността на иска, освен наличието на валидно застрахователно правоотношение, предполага да се установи наличието на правопораждащ деликтната отговорност на водача, причинил ПТП фактически състав, който включва елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД. Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал.1 ГПК, като субективният елемент се приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на ответника.

На 23.08.2024 година в 10:00 часа, както е видно от *** в ***, на кръстовището на *** и *** е настъпило ПТП с участието на *** и П. Ц. И., вследствие на което са настъпили щети по МПС с ***, собственост на П. Ц. И.. Настъпилото ПТП е по вина на *** който е шофирал ***, със сключена задължителна застраховка гражданска отговорност на водачите с ***, ***, валидна до 28. 09. 2024 г.. В тази връзка на 26.08.2024г. от страна на водача на пострадалото *** - П. И. е отправена претенция за изплащане на обезщетение за щети по МПС по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по полица *** и е образувана *** за увреден ***. Въз основа на направените изчисления от страна на застрахователя е определена сумата от 854,30 лева, която сума е изплатена на 24.09.2024 година на И.. От страна на П. И. е подадено възражение, в отговор на което застрахователното дружество е намерило основание да извърши доплащане в размер на 1066,76 лева, която сума е изплатена на ищеца на 01.10.2024 година. Въпреки направено повторно възражение от страна на П. И., застрахователят заявява, че изплатената сума е крайна и не се дължат повече средства. Така общата сума, която е заплатена от *** на П. Ц.

И. по *** за увреден ***, възлиза на 1861,06 лева. Предвид отказа на застрахователя да преразгледа претенцията и да определи размер на обезщетението, съответващ на действителната стойност на щетата и категоричното несъгласие на П. Ц. И. с определеното и изплатено обезщетение е образувано производство с правно основание чл. 207 от ГПК за обезпечаване на доказателствата - частно гражданско дело № 7312/2024 година по описа на РС - Плевен, XIII граждански състав, по което дело е допусната и приета съдебна автотехническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, уврежданията, получени от настъпилото ПТП върху *** се изразяват в унищожаване на детайли и възли в предната част на автомобила - предна броня, фарове, калник, капак и др., довели до 2 невъзможността му да се движи. При направено измерване на диагонали на купето се е установила разлика в рамките на повече от допустимото - около 8 см в полза на десния диагонал /предно дясно - задно ляво/. При това на процесния *** е нанесено механично увреждане в предната част, като ударът е поет от предна лява област - капак, броня, основа, рамка на радиаторите, предни рогове и преден мост. При това се наблюдава изместване на предната основа вдясно, видно от стойките към предните рогове . Предната лява полуос е извън предавателната кутия, като маслото е изтекло, което означава, че според вещото лице има увреждане по вътрешното ляво каре вследвие изместване на предния мост вдясно по посока на удара. Също така, съгласно заключението на вещото лице, възстановителната стойност на щетата нанесена на лек *** за авточасти /алтернативни/ и ремонтновъзстановителни работи е била 5210 лв , при действителна пазарна стойност на процесния автомобил от 5380,40 лева. Стойността на щетата е в размер на 96,80 % от пазарната стойност, а това означава, че възстановяването на автомобила е икономически неизгодно. В случая е налице тотална щета, тъй като стойността, необходима за възстановяване на процесното МПС надхвърля 70 на сто от неговата действителна стойност към датата на настъпване на ПТП. При това положение, при определяне на обезщетението, стойността на запазените части следва да се приспадне от действителната стойност на автомобила към настъпване на застрахователното събитие /в този смисъл е решение от 24,10,2023 г. по т. д.

№469/2012 г. на ВКС, ТК, 2 търг. о./. Процентът на запазените части е 30% от 5380,40 лева или 1614,12 лева . В случая дължимото обезщетение при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части, които са на стойност 1614,12 лева, е в размер на 3766,28 лева. От страна на застрахователя е залатена на пострадалия - П. И. във връзка с процесното ПТП сумата от 1861,06 лева , която сума следва да бъде приспадната от дължимото застрахователно обезщетение, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати остатък в размер на 1905,22 лева . Съгласно разпоредбата на чл. 498 ал. 3 от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 /три месеца от предявяване на претенцията/, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. П. Ц. И. е депозирал претенция за изплащане на обезщетение за щети по МПС по застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите до ответното дружество на 26.08.2024 г., или това е датата, на която застрахователят е уведомен за претенцията на ищеца и от тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. с ал. 3 от КЗ. Следва да се има предвид и направени опити от страна на ищеца за извънсъдебно разрешаване на спора още след изслушването на ВЛ в ОСЗ по ЧГД № 7312/2024 година на 27.05.2025 година.Твърденията в исковата молба се подкрепят от приложените писмени доказателства: *** Претенция за изплащане на обезщетение за щети по МПС по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, полица *** от 26.08.2024 година. Уведомление за необходими документи за завеждане на претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от 26.08.2024 г. Опис-заключение по щета на МПС. Писмо с изх. № 4565/19.09.2024 година от застрахователя. Възражение от 25.09.2024 година. Писмо с изх. № 4684/27.09.2024 година от застрахователя. Копие на Свидетелство 3 за регистрация част I - голям талон, приложеното частно гражданско дело № 7312/2024 г. по описа на Районен съд - Плевен, XIII граждански състав, производство по чл. 207 от ГПК - за обезпечаване на доказателствата по бъдещ иск и допусната и приета съдбна автотехническа експертиза, к пряко свързана с разкриване на обективната истина.

Предявеният иск е основателен и доказан по размер, по съображенията, свързани с изслушаната САТЕ по приложеното към делото ЧГД № 7312/2024 г. Съгласно заключението на ВЛ, безспорно са налице основанията за ангажиране отговорността на ответното дружество по чл. 432 от ЗК. Видно е, че е налице застрахователно събитие, което покрива застраховка ГО, налице са вреди и причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, като по отношение на размера, отново стъпвайки на заключението на ВЛ, става ясно, че стойността за възстановяване на процесния автомобил е в размер на 5210 лв. при действителна стойност, пазарна стойност на автомобила 5380.40 лв., което представлява и 96,80% от пазарната стойност, поради което е икономически неизгодно възстановяването на автомобила и застрахователят дължи заплащане на 70% от пазарната стойност на автомобила, поради което всъщност процентът на запазените части е 30% или 1614.12 лв., т.е. остатъка от дължимото обезщетение в размер на 3766.28 лв., като е важно да се бележи, че от страна на застрахователя е заплатена вече част от тази сума, а именно 1861.06 лв. Остатъкът, който се дължи е 1905.22 лв., в какъвто размер е и предявената претенция. Също така се дължи и лихва от датата на настъпилото събитие.

По гореизложените съображения, съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен, като се присъдят разноските в полза на ищеца.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД, ***, с *** със седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на П. Ц. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, сумата от 1905,22 лева /хиляда деветстотин и пет лева и двадесет и две стотинки/, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се увреждането на *** поради _реализирано ПТП на 23.08.2024 г. в ***, на кръстовището на *** и ***, с виновен *** *** който е шофирал ***, със сключена задължителна застраховка гражданска отговорност на водачите с ***, ***, валидна до 28.09.2024 година, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие - 26.08.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, ***, с *** със седалище и адрес на 4 управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на П. Ц. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, направените разноски по делото в исковото производство и в производството по обезпечението в общ размер на сумата от 886,38 лв.

Решението може да се обжалва пред Плевенския окръжен съд в връчването му на страните двуседмичен срок от

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________

5