Решение № 5364 от 04.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5364 гр. Пловдив, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20255330106923 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Д. Г. С. против „Адессо Кредит България“ ЕООД, с която е предявен иск за осъждане на последното да заплати на ищеца парична сума в размер на 50 лева, недължимо дадена по недействителен договор за паричен заем № ......................., сключен между страните, ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба в съда – ................. до окончателното плащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Адессо Кредит България“ ЕООД бил сключен на ................ договор за кредит, по силата на който на Д. С. бил предоставен заем в размер на .............. при фиксиран лихвен процент от 40 % и ГПР 48,69 %. Съгласно чл. 4 от договора, понеже пожелал да ползва допълнителни услуги по кредита – напр. отлагане на погасителни вноски, потребителят следвало да предостави едно от следните допълнителни обезпечения – две физически лица поръчители, които да отговарят на определени изисквания; или банкова гаранция, която също да отговаря на определени изисквания. При неизпълнение на това задължение, съгласно чл. 4, ал. 2 от договора потребителят следвало да плати неустойка в размер на ............. – разсрочено и ведно с погасителните вноски по кредита. Понеже неустойката се кумулирала към погасителните вноски и била уговорена формално за неизпълнение на задължение в твърде кратък срок, тя единствено оскъпявала кредита и съставлявала печалба за кредитора; следвало да се включи в ГПР по кредита, но това не било сторено, което водело до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респ. до недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК. По силата на чл. 23 от ЗПК потребителят следвало да върне само чистата стойност по кредита. Ищецът заплатил на ответника по договора общо ............, респ. претендира ............, платени над чистата стойност на кредита, като недължимо дадени. Иска се от съда да уважи претенцията. Претендират разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество „Адессо Кредит България“ е 1 депозирало писмен отговор със становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за паричен заем № ............. както и че в чл. 4, ал. 2 от него е предвидено заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на допълнително обезпечение съгласно чл. 4, ал. 1. Не оспорва, че неустойката не е взета предвид при изчисляване на посочения в договора размер на ГПР, но излага подробни доводи защо това не било нужно. Излага подробни доводи в смисъл че договорът за кредит не бил недействителен и всичко платено по него – ............ съгласно рекапитулация на кредита, представена с отговора на исковата молба, било платено с основание и не подлежало на връщане. Моли претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

В открито заседание съдът е допуснал по реда на чл. 214 от ГПК изменение на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД досежно неговия размер чрез увеличаването му от ........... до ................

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

Между страните по делото са безспорни следните обстоятелства: между ищеца и ответника е сключен на ..................... договор за паричен заем № ................., по силата на който е предоставена на ищеца сумата от ............. при ГЛП 40 % и ГПР 48,69 %, който съдържа в чл. 4, ал. 2 уговорка за дължимост на неустойка в размер на .................при непредоставяне на уговореното в ал. 1 обезпечение в деня на подписване на договора; че неустойката с цитирания размер не е включена при изчисляване на ГПР по кредита; че по договора ищецът е предал на ответника парична сума в размер на ........................ Тези обстоятелства документално се потвърждават и от представените писмени доказателства – договор за кредит, ведно с ОУ, погасителен план, искане за отпускане на кредит, рекапитулация по кредита.

По правото:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на даденото без основание, ищецът е необходимо да докаже единствено даването, а ответникът – основанието да го задържи (в този смисъл изрично напр. решение № 227 от 22.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 896/2018 г., III г. о., ГК; определение № 421 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 592/2014 г., IV г. о., ГК). Принципно правило е, че при заявена кондикционна претенция по чл. 55 от ЗЗД без значение е основанието, на което ищецът смята да е плащал – искът е на извъндоговорно основание и ответникът следва да върне всичко, което му се търси като получено без основание.

Като бъдат съобразени горните фактически констатации, ищецът е доказал, че платил на ответника парична сума в размер на ................ Ответникът следваше да докаже, че има основание да задържи платената сума. Това в случая не бе сторено по долуизложените съображения.

Ответникът е посочил като основание да задържи сумата сключения между страните договор за кредит, който според защитната му теза отговаря на всички изисквания на закона.

Ищецът е навел възражения за недействителността на същия.

Като взе предвид характеристиките на съглашението и на страните по него, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договора за задоволяване на свои лични потребности, липсват данни да действало с оглед на професионалната си дейност. Потребителят-ищец, следователно, се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

За да избегне заплащането на уговорената в чл. 4, ал. 2 от договора неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, потребителят следва да осигури в изключително кратък срок – в деня на подписване на договора – един от два 2 лимитативно изброени вида обезпечение – гаранция от банка или поръчителство. Предвид изложеното, видно е, че кредитодателят е поставил практически неизпълними за уговорения кратък срок изисквания, които са и икономически неоправдани с оглед ниската стойност на отпуснатата сума – .................... и предвид естеството на т. нар. „допълнителни услуги“, заради които се изисква предоставянето на това обезпечение. От тук следва, че възникването на вземането по неустоечната клауза за кредитора е предвидимо и очаквано.

Безспорно положение в теорията и съдебната практика е, че смисълът на обезпеченията е да се предпази кредиторът от последиците от длъжниковото неизпълнение.

От факта, че кредитът е останал необезпечен, за кредитора не могат да произтекат други вреди, освен тези, чието настъпване се „покрива“ от уговарянето на обезпечение по принцип, а именно – дългът да не бъде изпълнен. Като се скрепва с неустойка (при това – в значителен размер с оглед размера на дълга) неизпълнението на задължението на длъжника да предостави обезпечение, се постига единствено фактическо увеличение на размера на дълга. При това положение, макар и формално задължението по чл. 4, ал. 2 от процесния договор за потребителски кредит да е уговорено като неустоечно, всъщност то създава основание за едно допълнително възнаградително плащане в полза на кредитодателя.

Като се съобразят горните изводи, става явно, че задължението за заплащане на парична сума въз основа на процесната договорна клауза съставлява разход по кредита, дължим от потребителя, а не същинска неустойка от неизпълнение на негово задължение, каквито са възраженията на ответника. С оглед на това обстоятелство, тази сума е следвало да бъде включена в ГПР, доколкото съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК: „Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.“ Това не е било сторено, тоест посоченият в процесния договор за кредит размер на ГПР не отговаря на действителния. Посочването на различен от действителния ГПР не може да се приеме за изпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Това е така, понеже целта на разпоредбата е да се осигури на потребителя ясна и точна информация за реалните параметри на договора за кредит. При това положение, кредитът следва да се счита за освободен от лихви и разноски (чл. 23 от ЗПК). Договорът за кредит не може да бъде недействителен на повече от едно основание, поради което е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищеца в тази насока.

Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че искът по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е изцяло доказан в своето основание и размер. На ищеца се дължи връщане на всичко, което е платил като горница над чистата стойност по кредита (това е смисълът на чл. 23 от ЗПК). В случая няма спор, че по кредита са постъпили плащания в общ размер на ................. При главница (чиста стойност) от 1000 лева на връщане като недължимо дадена поради установената недействителност на съглашението подлежи парична сума в размер на .................

По разноските:

С оглед изхода от спора на Д. С. следва да се присъдят разноските за производството, изчерпващи се в държавна такса в размер на 50 лева. Към съда е отправено искане да присъди възнаграждение в по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв от процесуалния представител на ищеца. Настоящият състав намира, че съответен на фактическата и правна сложност на делото е хонорар в размер на ............, които следва да се присъдят на процесуалния представител.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „Адессо Кредит България“ ЕООД, ЕИК 3

.................. да заплати на Д. Г. С., ЕГН **********, парична сума в размер на ..................., дадена без основание по недействителен договор за паричен заем № ........................ сключен между страните.

ОСЪЖДА „Адессо Кредит България“ ЕООД, ЕИК: ....................да заплати на Д. Г. С., ЕГН **********, сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА „Адессо Кредит България“ ЕООД, ЕИК: ............ да заплати на адв. Г. М., вписан в АК – П.............., сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатно на ищеца правна помощ и съдействие в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________

4