Решение № 242 от 18.05.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Дупница, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Б. Димитров при участието на секретаря Деа Д. Иванова като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело № 20261510100686 по описа за 2026 година

Е. Т. К., ЕГН **********, е предявил срещу „Електрохолд Продажби” ЕАД, ЕИК 175133827, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите, представляващи задължение към ответното дружество за период от 14.06.2012г. до 06.01.2023 г. по партида с кл.№ 200144196765, партида с кл. № 200144196963, партида с кл. № 200144196864, партида с кл. № 200144197062, партида с кл. № 200144196666, партида с кл. № 200144196567 и партида с кл. № 200144196468 в размер общо на 1273, 95 евро /2491, 63 лв./ за неплатени задължения за мрежови услуги за достъп до електроразпределителната мрежа и на 962, 03 евро /1881, 57 лв./ - начислена лихва към 11.03.2026 г.

Ищецът твърди, че е собственик на офиси в административна сграда на адрес: гр.

***. „Електрохолд Продажби” ЕАД претендира, че за периода от 14.06.2012г. до 06.01.2023 г. ищецът дължи сума в размер на 1273, 95 евро /2491, 63 лв./ за неплатени задължения за мрежови услуги за достъп до електроразпределителната мрежа и на 962, 03 евро /1881,57 лв./ - начислена лихва към 11.03.2026 г. за посочения адрес по регистрирани 7 партиди за ел. енергия - 4 от тях с кл.№ 200144197062, 200144196864, 200144196963, 200144196765 са закрити към момента, а три партиди - с кл. № 200144196666, 200144196567 и 200144196468 са спрени. По тези седем партиди ежемесечно са начислявани суми.

До настоящия момент ответното дружество не е предприемало действия за събиране на тези задължения.

Ищецът твърди, че не дължи претендираните суми поради изтекла погасителна давност – вземанията са е за периодични плащания, давността за които е тригодишна.

В подадения отговор ответникът твърди неоснователност на иска. Ищецът се намира с ответното дружество в договорни правоотношения с предмет продажба на електрическа енергия за адрес в гр. Дупница, ул. „Солун” № 1, етаж 4 за обекти - офиси в четириетажна административна сграда.

1

Сградата е присъединена към електроразпределителната мрежа през 2007 г. Не се съхраняват документи от този период. Съхранява се в електронен вид единствено декларация от 18.05.2010 г., подадена от П. Т. К. - брат на ищеца, за съгласие титуляр по партидата на имота в гр. Дупница, ул. „Солун” № 1, офис 16 да е ищецът - Е. Т. К..

Част от точките на доставка са били закрити служебно на 07 и 08.02.2019 г. поради неплатени задължения за дълъг период от време.

При ответното дружество са регистрирани партиди за ел. енергия за небитови нужди на името на Е. Т. К. за адрес в гр. Дупница, ул. „Солун“ № 1, етаж 4 за обекти – офиси, присъединени на ниво ниско напрежение и предоставена мощност от по 6 КВТ за всеки.

За всеки от обектите е определена от оператора на мрежата „ЕРМ Запад“ ЕАД отделна точка на измерване с отделен електромер за всеки офис и отделен клиентски номер.

По тези клиентски номера са налице неплатени задължения за мрежови услуги за достъп до електроразпределителната мрежа за период от 14.06.2012г. до 06.01.2023 г. в размер на 1273, 95 евро /2491, 63 лв./, върху които е начислена лихва към 11.03.2026 г. в размер на 962, 03 евро /1881,57 лв./.

По силата на чл. 29 ал. 1 от ПТЕЕ мрежовите услуги се заплащат от потребителите върху използваната електрическа енергия и/ или върху предоставената мощност. Съгласно ал. З на същия член заплащаните от клиентите мрежови услуги са достъп до електропреносната мрежа и пренос по електропреносната мрежа. Цените за мрежови услуги се определят и заплащат на основание решения на ДКЕВР, постановени на основание чл. 21 ал. 1 т. 8 и чл. 30 ал. 1 т. 13 от Закона за енергетиката. Доставчикът от последна инстанция се задължава да осигурява снабдяването с електрическа енергия на клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, сега „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД, които към датата на издаване на лицензия на доставчика за ДПИ са клиенти по лицензия за краен снабдител.

Така достъпът до електроразпределителната мрежа, собственост на ел. разпределителното дружество, се дължи от всички небитови клиенти, независимо дали потребяват ел. енергия.

Липсата на потребление на електроенергия в свързания с електроразпределителната мрежа обект не води до отпадане на задължението на потребителя да заплаща определената цена на достъп.

Погасителната давност като юридически факт не погасява правото на кредитора, а поражда материално право за длъжника да откаже изпълнение, което е насочено към кредитора.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

От приложеното към отговора неоспорено от ищеца извлечение от клиентската информационна система на „Електрохолд Продажби” ЕАД, ЕИК 175133827 по партида с кл.

№ 200144196765, партида с кл. № 200144196963, партида с кл. № 200144196864, партида с кл. № 200144197062, партида с кл. № 200144196666, партида с кл. № 200144196567 и партида с кл. № 200144196468 се установява, че дължимите от ищеца суми за електроенергия са с падежи в периода 14.06.2012 г. до 06.01.2023 г. и са с общ размер 1273, 95 евро; лихвата за забавено плащане е начислявана от падежа на всяка дължима сума по издадена фактура до 11.03.2026 г. и възлиза общо на 962, 03 евро.

Между страните не е спорно, че за събирането на процесното вземане не е образувано изпълнително производство.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

2

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК. Предвид изложените в исковата молба и отговора обстоятелства е видно, че ответното дружество претендира посочените вземания и за ищеца е налице правен интерес от съдебно установяване недължимостта на вземането на ответната страна, поради което искът е допустим. Давността погасява само правото на иск, не и субективното материално право, което остава да съществува и може да бъде изпълнено доброволно. С разпоредбата на чл.118 ЗЗД не се отрича възможността длъжникът да изпълни доброволно задължението си и след изтичането на давността, което обаче изключва противното разрешение - за допустимост на принудителното изпълнение /в този смисъл - Решение № 28 от 2.02.2016 г. на ВКС по гр. д.

№ 4899/2014 г., IV г. о., ГК/. С позоваването на дължимостта на вземането съгласно счетоводните си записвания ответникът изисква с извънпроцесуално средство изпълнение от страна на ищеца.

На следващо място, предмет на предявения отрицателен установителен иск /предвид направеното от ищеца правопогасяващо възражение/ е съществуването на вземането на ответника не като материално право, а в смисъла, в който понятието е употребено в чл.110 ЗЗД: има се предвид погасяване на правото на иск, тоест правото да се иска от съда защита на нарушено субективно материално право /Решение № 445 от 2.06.2003 г. на ВКС по гр. д.

№ 2471/2002 г., V гр. о./.

При отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване основанието, от което правото е възникнало, както и неговия размер, а в тежест на ищеца е да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника. Ищецът е изложил твърдения за погасяване на вземанията по давност.

Между страните не е спорно съществуването на незаплатени от ищеца суми за мрежови услуги за достъп до електроразпределителната мрежа за период от 14.06.2012г. до 06.01.2023 г., върху които е начислена и лихва за забавено плащане.

Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, вземанията на електроснабдителните дружества са периодични плащания по смисъла на чл.116, б. «в» ЗЗД и за тях се прилага тригодишна погасителна давност.

Следователно вземанията на ответника за незаплатени от ищеца суми за мрежови услуги за достъп до електроразпределителната мрежа, дължими за периода от 14.06.2012 г. до 06.01.2023 г., в общ размер на 1273, 95 евро, са погасени по давност до 06.01.2026 г., предвид липсата на предприети действия за принудителното им събиране. По давност е погасено и вземането за лихва за забава поради неплащането на посочените суми в размер общо на 962, 03 евро; макар началният срок за неговата изискуемост да е различен (чл.114, ал.4 ЗЗД), то се явява акцесорно по отношение на главното вземане за заплащане на ползваната електроенергия и е приложима разпоредбата на чл.119 от ЗЗД /в този смисъл Решение № 285 от 6.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1953/2015 г., IV г. о., ГК; в Решение № 292 от 16.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 292/2009 г., II т. о., ТК също се сочи, че приложимата по отношение на процесното вземане давност е изтекла преди завеждане на делото, което има за последица неоснователност на предявения за него иск; в съответствие с изричната норма на чл.119 ЗЗД е и изводът, че погасена следва да се счита също дължимата върху това вземане лихва за забава/.

По тези съображения предявеният отрицателен установителен иск за признаване за установено, че вземанията за главница и лихва не се дължат като погасени по давност, е основателен.

При този изход от спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат разноските, направени от ищеца по водене на делото в общ размер на 496, 44 евро: за внесена държавна такса /96, 44 евро/ и за адвокатско възнаграждение 3

/основателно е възражението за прекомерност, като предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото съдът определя дължимото възнаграждение в размер на 400 евро/.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Електрохолд Продажби” ЕАД, ЕИК 175133827, че Е. Т. К., ЕГН **********, не дължи сумите, представляващи задължение към ответното дружество за период от 14.06.2012 г. до 06.01.2023 г. по партида с кл.№ 200144196765, партида с кл. № 200144196963, партида с кл. № 200144196864, партида с кл.

№ 200144197062, партида с кл. № 200144196666, партида с кл. № 200144196567 и партида с кл. № 200144196468 в размер общо на 1273, 95 евро /2491, 63 лв./ за неплатени задължения за мрежови услуги за достъп до електроразпределителната мрежа и на 962, 03 евро /1881, 57 лв./ - начислена лихва върху главницата към 11.03.2026 г.

ОСЪЖДА „Електрохолд Продажби” ЕАД, ЕИК 175133827, да заплати на Е. Т. К., ЕГН **********, сумата 496, 44 евро - разноски по водене на делото.

Решението може да бъде обжалвано от страните пред Окръжен съд – Кюстендил с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

4