Решение № 170 от 17.09.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. ХАСКОВО, 16.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ

Членове:

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА

Г. К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря ГАЛЯ Т. КИРИЛОВА в присъствието на прокурора П. Й. Ж. като разгледа докладваното от Г. К. МИЛКОТЕВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245600600334 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 1 от 07.02.2024 г., постановена по НОХД № 216/2023 г. по описа на РС – Харманли, съдът е признал подсъдимия И. А. И. за виновен в извършването на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, като му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е отложено за срок от 3 /три/ години, считано от влизане в сила на присъдата.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати направените разноски по досъдебното производство в размер на 1 137,15 лв. и направените разноски в хода на съдебното производство в размер на 40,00 лева.

С Определение № 28/22.02.2024 г., постановено на основание чл. 306, ал.

1, т. 4 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия И. А. И. да заплати на частния обвинител Д. Н. С. сумата в размер на 750 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение, като е оставил без уважение искането на Д. С. за присъждането на разноски за разликата над 750 лв. до пълния предявен размер от 1 500 лв.

1

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия И. - адв. В. А., в която се сочат оплаквания за неправилност на присъдата.

В срока по чл. 320, ал. 4 от НПК е постъпило допълнение към въззивната жалба от страна на адв. А., в което е представено писмено изложение за допълване на доводите, посочени в жалбата. Претендира се, че съдът е коментирал заключението на видео-техническата експертиза без да я съпостави със свидетелските показания. Изтъква се, че са налице отправени обиди и заплашителни думи от страна на подсъдимия спрямо пострадалия, но не и други действия. Излага се тезата, че дори пострадалият да е изпитал страх, то този страх не е бил основателен.

Искането към въззивния съд е да отмени обжалваната присъда и да постанови нов съдебен акт, с който подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

Постъпила е и въззивна частна жалба от страна на защитника адв. А. срещу Определение № 28/22.02.2024 г. в частта, в която подсъдимият е осъден да заплати на частния обвинител разноски в размер на 750 лв.

Постъпила е също така въззивна частна жалба от страна на частния обвинител Д. С. чрез своя повереник адв. Г. М. срещу Определение № 28/22.02.2024 г. в частта, в която е оставено без уважение искането на частния обвинител за присъждането на разноски за разликата над 750 лв. до пълния предявен размер от 1 500 лв.

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК прецени, че обжалваната присъда е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд се проведе въззивно съдебно следствие за извършване на разпит на един свидетел.

В съдебно заседание представителят на OП - Хасково излага становище за правилност на първоинстанционната присъда, поради което моли същата да бъде потвърдена.

Повереникът адв. Г. М. счита въззивната жалба за неоснователна и моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Претендира разноски.

Частният обвинител Д. С. се присъединява към казаното от неговия повереник.

В хода на съдебните прения защитникът адв. В. А. подробно аргументира изложените в допълнението към въззивната жалба доводи относно липса на физически действия от страна на подсъдимия – хващане и душене, както и липса на основателен страх от деянието у пострадалия. Моли за оправдателна присъда.

В своята лична защита подс. И. поддържа казаното от защитника си. В последната си дума заявява, че иска справедливост.

2

ОС - Хасково, като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.

314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение, като съображенията за това са следните:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

За да постанови обжалваната присъда, РС - Харманли е провел съдебно следствие по общия ред. Приобщил е по реда на чл. 283 от НПК събраните на досъдебното производство писмени доказателствени средства. Съобразил е събраните пред него и на досъдебното производство относими гласни и писмени доказателствени средства, писмени доказателства и заключения на способи за доказване – експертизи, а именно: гласни доказателствени средства – обясненията на подсъдимия И. И. в определени техни части и показанията на свидетелите Д. Н. С., М.М. Х., С. А. М., С.А. М., А.А. М.а, както и прочетените по реда на чл. 281 от НПК свидетелски показания от досъдебното производство на свидетелите М. Х. и С. М.; писмените доказателствени средства и писмени доказателства от досъдебно производство № 170/2021 г. на РУ на МВР Харманли, прочетени по реда на чл. 283 от НПК, и способите за доказване – заключение от съдебномедицинска експертиза, заключение от видео-техническа и лицевоидентификационна експертиза и заключение от комплексна психологопсихиатрична експертиза.

В хода на допуснатото въззивно съдебно следствие пред настоящата инстанция е проведен разпит на свидетелката М.Ж. И.а, съпруга на подсъдимия.

Въззивният съд формира изводите си по фактите както въз основа на събраните в хода на съдебното следствие пред първия съд гласни и писмени доказателствени средства и способи за доказване, така и въз основа на събраното в хода на въззивното съдебно следствие гласно доказателствено средство, като прецени, че същите са достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.

Настоящата инстанция намира, че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като споделя доводите и съображенията му. Първостепенният съд е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели, в съвкупност със заключенията на приобщените експертизи и събраните писмени доказателствени средства и писмени доказателства, като на база на така събраните и проверени доказателства и доказателствени средства е изградил своето вътрешно убеждение относно фактическата обстановка по делото, която се споделя 3 напълно и от настоящия съдебен състав.

С оглед горното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като същата е правилно установена на база вярна и точна преценка на доказателствения материал. Анализът на фактическата обстановка сочи на следното:

Подсъдимият И. А. И., на ** г., живеел със семейството си на ул. „П.“ № ** в гр. Х. На калкан до неговата къща била къщата на свидетеля Д. Н. С. - на **г., живущ заедно със семейството си на ул. „П.“ № * в гр. Х.

Двамата живеели дълги години като съседи, помагали си, без да има спорове между тях. След 2019 г. възникнал разрив в отношенията им, породен от пристрояването на тераса, липсата на разрешение за такова пристрояване и премахването на строежа. При случайните срещи на улицата подсъдимият и св. Д. С. си разменяли недружелюбни реплики.

На 10.02.2021 г. късния следобед св. Д. С. излязъл навън, за да разходи кучето си по алея, намираща се до къщата му и разделяща двете ленти за движение на МПС. В същото време подс. И. И. пътувал със свой познат от гр.

П. към гр. Х., като в автомобила същият употребил алкохол. Пристигайки до дома си в гр. Х., подсъдимият И. се обърнал към кучето си, което било в двора на неговата къща, като задал въпрос на кучето защо давало на тези „хлябове да минават от тук“, имайки предвид св. Д. С. и неговото куче. От своя страна св. Д. С. се обърнал към подсъдимия и попитал защо го обижда, след като не му е казал нищо. Тогава подсъдимият се приближил към св. С. с думите „Майка ти ще ***, ще те трепя“, хванал го за шията, като започнал да го души и го блъскал в гърдите. Св. Д. С. се опитал да го отблъсне с едната ръка, тъй като с другата си ръка да държал каишката на кучето си. В този момент в близост до случващото се били свидетелите С. А. М., М.М. Х. и С.А. М., както и св. А.А. М.а - живуща през две къщи на същата улица.

Свидетелите С. М. и М. Х., след като видели ставащото между подс. И. и св. С., се запътили към тях, а малко след това дошъл на мястото и св. С. М..

Първия свидетел се намесил да потуши скандала и съпругата на подс. И. си го прибрала у дома.

Св. Д. С. също се прибрал у дома си и се обадил по ЕЕН 112, за да съобщи за инцидента. Св. Д. С. се притеснил за себе си и за семейството си, тъй като подс. И. И. ставал агресивен след употреба на алкохол. Поради болки в шията св. С. посетил „Медицински център 1 – Харманли“ ЕООД – гр. Х., където бил прегледан от д-р Н. - *******. Било му издадено медицинско свидетелство и амбулаторен лист.

Видно от заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза по писмени данни се установява - охлузване на шията и оплакване при опипване в областта на гръдната кост на Д. С.. Описаните увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет и могат да се получат при побой по начина, времето и при обстоятелствата, установени по досъдебното 4 производство. Причинено е страдание, без разстройство на здравето.

На 23.08.2022 г. подс. И. И. предоставил 1 бр. оптичен диск от охранителни камери, поставени в неговия имот. Видно от заключението на назначената видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза, на записите в 1 бр. оптичен диск се наблюдават действията на подс. И. И. и св. Д.

С., като вещото лице в съдебно заседание пред първата инстанция заявява, че на видеозаписа се вижда контакт между двете спорещи лица, посягане към шията, но без продължително държане, както и взаимно бутане.

По досъдебното производство е била назначена и комплексна психолого-психиатрична експертиза, видно от заключението на която Д. Н. С. е реагирал на отправените заплахи с негативни емоционални преживявания на уплаха, страх и тревога, бил е в емоционален стрес, възприел е като реални отправените заплахи за убийство от подс. И. И.. Непосредствено след случилото се на 10.02.2021 г. Д. С. се чувствал напрегнат, тревожен, неспокоен, притеснен, със страхови изживявания и нарушен сън.

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. Решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване.

В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (решение № 181 от 11.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 486/2012 г., I Н. О., НК; решение № 372 от 1.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1158/2012 г., III Н. О., НК; решение № 513 от 13.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1625/2013 г., I Н. О., НК и решение № 371 от 19.05.2016 г. на ВКС по н. д. № 844/2015 г., III Н. О., НК).