Решение № 330 от 20.10.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. Пазарджик, 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Попова при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова като разгледа докладваното от Николинка Попова Въззивно гражданско дело № 20205200500584 по описа за 2020 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба , подадена от Г. Т. Г. ЕГН ********** с постоянен адрес : гр. П. , обл.

С., ул. „К.А.Б. „ № 9, вх. А, ет.4, ап.8 представляван от адв. А. Д. от САК , със съдебен адрес : гр. С., ул. „И.Д.“ № 12-14 , ет.5, оф.508 срещу Решение № 66/ 18.06.2020 г. на Районен съд гр. Панагюрище постановено по гр.д. № 956/2019 г. С посоченото решение Панагюрският районен съд е отхвърлил исковите претенции на Г. Т. Г. ЕГН ********** с постоянен адрес : гр. П. , обл. С., ул. „К.А.Б. „ № 9, вх. А, ет.4, ап.8 против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението „ при Министерство на вътрешните работи с административен адрес : гр. С., ул. „П. „ № 171 А представлявана от гл. комисар Н.Н. да му бъде заплатена сумата в размер на 1340,00 лв. представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден/нощен труд през периода от 01.12.2016 г. до 01.12.2019 г. , както и обезщетение за забава в размер на 189,00 лв. , дължимо за периода от първо число на месеца, за които се дължи до 01.12.2019 г.

, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане и сторени съдебно- деловодни разноски.

С жалбата се излагат оплаквания от решението и се иска неговата отмяна.

Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон. Счита, че основният спорен въпрос по делото е точното прилагане на закона и тълкуване на правните норми, относими към нормалната продължителност на нощния труд и заплащането на допълнителното възнаграждение за него 1 на лицата, работещи по служебно правоотношение в системата на МВР. Заявява се, че съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР, не се установява нормална продължителност на труда през нощта, а се има предвид , че работните часове на положения труд през нощта не следва да надвишават 8 часа на 24-часов период. Поддържа се , че в чл. 188 ал.2 ЗМВР се съдържа изрична препратка към КТ - за държавните служители , които полагат труд за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., като указва , че същите се ползват от специалната му закрила. Именно част от тази специална закрила била изричната уредба на чл. 140 ал.1 КТ , съобразно която нормалната продължителност на работното време през носта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа , като нощен е трудът , които се полага от 22,00 ч. до 06.00 ч. / чл. 140 ал.2 КТ/. Относно алгоритъма за определяне на размера на паричния еквивалент на възнаграждението за този положен труд и методиката за преизчисляване с коефициент 1,143 , се поддържа , че за процесния период – нито в ЗМВР , нито в подзаконовите актове за неговото прилагане – се съдържа такъв алгоритъм. По силата на препращащата норма на чл. 188 ал.2 ЗМВР следва да се прилага чл. 9 ал.2 НСОРЗ.

Твърди се , че районният съд е постановил своето решение, в противоречие както с тълкуването дадено в ТР № 6 / 06.11.2013 г. по ТД № 6 / 2012 г. на ОС на ГК на ВКС относно недопустимостта на диференциран подход спрямо служителите на МВР по отношение на редица техни права, така в противоречие с Директива 75/ 117 /ЕИО, която също въвежда принципа на равно третиране на работниците и служителите и забраната за дискриминация по отношение на прилагане на основните правила на трудовото право. Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което предявените искови претенции да бъдат уважени изцяло.

Претендират се направените пред двете инстанции съдебно- деловодни разноски за адвокатски хонорар , съобразен с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения във връзка с чл. 38 ал.2 ЗА – пред първонинтанционния съд, а пред въззивния съд съответно адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв. съгласно представения списък по чл. 80 от Договор за правна защита и съдействие. Не се сочат нови доказателства.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор, подаден от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението „ – МВР представлявана от директора гл. комисар Н.Н. чрез юрисконсулт С. С.. Оспорва подадената въззивна жалба. Излага подробни съображения относно точното приложение на материалния закон.

Претендира разноски.Предявява се възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Не се сочат нови доказателства.

Страните се представляват в с.з от своите процесуални , които поддържат изложените доводи и възражения.

Въззивната жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и следователно същата е допустима за разглеждане по същество.

Пазарджишкият окръжен съд, при служебната проверка на валидността и 2 допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо.

По същество. В исковата молба ищецът Г. Т. Г. ЕГН ********** с постоянен адрес : гр. П. , обл. С., ул. „К.А.Б. „ № 9, вх. А, ет.4, ап.8 представляван от адв. А. Д. от САК , със съдебен адрес : гр. С., ул. „И.Д.“ № 12-14 , ет.5, оф.508 представляван от адв. А. Д. от САК , със съдебен адрес : гр. С., ул. „И.Д.“ № 12-14 , ет.5, оф.508 е предявил срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението „ – МВР искове с правно основание чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1536,00 лв., представляваща допълнително възнаграждение за нощен труд, положен от ищеца през периода 01.12.2016 г. до 01.12.2019 г. , получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд , съобразно въведената с НСО РЗ методика, както и обезщетение за забава в размер на 220,00 лева, дължимо за периода от първо число на месеца , следващ месеца , за който се дължи ,ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски по делото. Ищецът твърди, че през процесния период е полагал труд като „водач на специален автомобил и пожарникар“ при РС „ПБЗН“ гр. Панагюрище съм ГД „ ПБЗН“ – МВР по служебно правоотношение. Твърди също така, че през процесния период е изпълнявал служебните си задължения на смени / дневни и нощни / всяка от които с продължителност от 12 часа , съгласно утвърден месечен график при сумарно отчитане на работното време. Твърди , че за исковия период е положил общо 1785 часа нощен труд, който след преизчисляването му с коефициент 1,143 дава дължимост на негово възнаграждение в размер на 1536,00 лв. , но същото до момента не му е платено.

Ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е държавен служител по служебно правоотношение.

Страните ангажират доказателства в подкрепа на становищата си.

По делото няма спор, че за периода от 01.12.2016 г. до 01.12.2019 г. ищецът е полагал труд на длъжност „водач специален автомобил „ при РС „ПБЗН“ гр.

Панагюрище съм ГД „ ПБЗН“ – МВР . Не се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е държавен служител, и приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта / 22. 00 – 06. 00 часа/, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.

Спорен въпрос по делото е алгоритъмът на изчисляването на положените часове труд, респективно дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, прието по делото като обективно и компетентно изготвено, се установява, че през периода 3 от 01.12.2016 г. до 01.12.2019 г. ищецът е положил общо 1714 часа нощен труд. Размерът на положените часове нощен труд, приравнени към дневен труд с коефициент 1,143 за посочения период, е общо 1959 часа. Сумата на неначисленото и неизплатено възнаграждение на ищеца за приравнен към дневен, положен нощен труд за процесния период е общо в размер от 1489,33 лв. брутна суми и в размер на 1340,40 лв. / като чиста сума за получаване след удържане на ДОД / . Обезщетението за забава за процесния период върху тази сума е общо в размер на 189,14 лева.

Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Текстът на чл.3, ал.3 от приложимата към процесния случай Наредба № 8121з776/29.07.2016 г. сочи, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г./ отм./ изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 /чл.31, ал.2 от Наредбата/. Такава изрична разпоредба за преобразуване на часовете положен нощен труд липсва в Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. / обн. ДВ бр. 60/02.08.2016 г. в сила от 02.08.2016 г. / и в действаща за част от исковия период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. / обн. ДВ бр.

3/10.01.2020 г. в сила от 10.01.2020 г. /. Липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях.

Същото разрешение се отнася и за служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Още повече, че ЗМВР съдържа изрична разпоредба-чл.188, ал. 2 ЗМВР, която предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.Следователно при наличие на посочената непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, и предвид препращането на чл.188,ал.2 от ЗМВР към КТ следва субсидиарно да се приложи КТ и по специално чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната 4 продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място,т.е. приложим е коефициентът 1,143.

Съдът намира за неоснователни възраженията изложени в отговора на въззивната жалба , че липсата на регламентация в действащата Наредба от 2016 г. не е непълнота в правната реграментация, а специален ред за такава регламентация. Прилагането на такъв подход би довело до лишаване на държавните служители в системата на МВР от тези допълнителни възнаграждения за нощен труд, като по този начин би ги поставило в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и служителите по трудово правоотношение,които получават такива допълнителни възнаграждения, съгласно чл.67,ал.7,т.1 от ЗДСл и чл.261 от КТ.