Решение № 11 от 08.02.2023, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Оряхово, 08.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Люб. Павлова при участието на секретаря Вержиния Ив. Иванова като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Гражданско дело № 20221460100357 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на ищцата С. В. С., ЕГН ********** с настоящ адрес в с. Липница, общ. Мизия, ул. „Васил Левски“ № 22, действаща чрез адв. М. В. М. от АК Пловдив против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр.

София, жк. Люлин, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет. 2, офис. 40-46, представлявано от управителя си П.Б.Д., с искане за обявяване на нищожност на Договор за предоставяне на гаранция № 967818 от 22.11.2021 г., който предвижда заплащане на възнаграждение за гаранта ответник в размер на 130,86 лв. от страна на ищцата.

От името на ищцата се твърди, че между С. В. С. и „Аксес Файнанс“ ООД е сключен Договор за паричен заем А1 бърз кредит № 967818/22.11.2021 г. Посочва се също, че съгласно сключения договор за заем, заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя заем (бърз кредит) в размер на 400 лв., а заемополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията и срока на сключения договор – 6 месечни погасителни вноски, като заемът е отпуснат при годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,05 % и при ГЛП от 40,00 %. Сочи се, че съгласно договора ищцата е сключила и Договор за предоставяне на гаранция № 967818 от 22.11.2021 г. с ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД, за което дължи възнаграждение в размер на 130,86 лв., платимо на 6 месечни вноски в размер на 21,80 лв. всяка към погасителните вноски по договора за заем.

Твърди се, че Договор за предоставяне на гаранция № 967818 от 22.11.2021 г. е нищожен като противоречащ на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като се нарушава принципът за добросъвестност и справедливост, както и еквивалентност на престациите, защото възнаграждението от 130,86 лв. се дължи без насрещна престация, дължи се кредитора „Аксес Файнанс“ ООД и води единствено до увеличаване 1 на дължимата сума по заема.

Също така се твърди, че Договор за предоставяне на гаранция № 967818 от 22.11.2021 г. е нищожен поради закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като възнаграждението от 130,86 лв. представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР по заема и съгласно чл. 2 от процесния договор, възнаграждението по него се заплаща не на гаранта, а на „Аксес Файнанс“ ООД. При тези доводи е отправено искане за обявяване нищожността на процесния договор за гаранция, като се претендират и разноски.

Предявен е иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а в условията на евентуалност - иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3- то ЗЗД, с искане за обявяване на нищожност на Договор за предоставяне на гаранция № 967818 от 22.11.2021 г., който предвижда заплащане на възнаграждение в размер на 130,86 лв.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ********, действащо чрез старши юрисконсулт М.К., с който се оспорва предявеният иск като неоснователен.

Признава се факта, че с ищцата е сключен Договор за предоставяне на гаранция № 967818 от 22.11.2021 г.

Твърди се, че ответното дружество предоставя гаранционни сделки по занятие и не извършва тези услуги безплатно, а ищцата сама е избрала един от трите възможни начина за обезпечаване на заема си, посочени в чл. 3 от договора за заем, в случая – чрез сключване на договор с дружество гарант.

Твърди се също, че ответникът е изпълнил задължението си по сключения договор, като е издал гаранция в полза на „Аксес Файнанс“ ООД и му се дължи уговореното за това възнаграждение от 130,86 лв.

Сочи се също, че разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК е приложима само към договори за кредит, какъвто процесният договор не е и за него не са приложими разпоредбите на ЗПК. От друга страна се твърди, че ответното дружество не е страна по договора за заем, сключен с „Аксес Файнанс“ ООД и посочените основания за нищожност на договора за гаранция, основани на заобикаляне на разпоредби на ЗПК са неотносими към процесния договор.

При тези аргументи е отправено искане за отхвърляне на предявения иск като неоснователен, като се претендират и разноски по делото.

След като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на ищеца, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

С Определение № 270 от 03.10.2022 г. съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че между страните е сключен Договор за предоставяне на гаранция № 967818 от 22.11.2021 г., с всички негови клаузи и уговорки. Това обстоятелство се установява и от събраните по делото доказателства.

От представения по делото Договор за паричен заем А1 бърз кредит № 967818/22.11.2021 г. се установява, че заемодателят „Аксес Файнанс“ ООД се е задължило да предостави на заемополучателя кредит в размер на 400 лв., а последният се е задължил да го ползва и върне съгласно условията и срока на сключения договор – 6 месечни погасителни вноски, като заемът е отпуснат при годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,05 % и при фиксиран ГЛП от 40,00 %. Посочени са датите на плащане на вноските, с месечна 2 погасителна вноска в размер на 74,66 лв. и краен падеж на 26.05.2022 г. Тези обстоятелства се установяват и от приложения към договора за заем погасителен план. В чл. 3 от договора за заем е посочено задължение на ищцата в срок до 5 дни от сключването на договора да предостави на заемодателя едно от изброените обезпечения – физическо лице поръчител, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – гарант. За всяко от посочените обезпечение е уговорено да отговарят на редица изисквания, упоменати в цитирания чл. 3. Съгласно тази разпоредба от договора ищцата е сключила и Договор за предоставяне на гаранция № 967818 от 22.11.2021 г. с ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД, за което дължи възнаграждение в размер на 130,86 лв., платимо на 6 месечни вноски в размер на 21,80 лв. всяка (чл. 2, ал. 1 от договора за гаранция). Това задължение се установява и от погасителния план към договора за заем, в който е включено това възнаграждение към всяка вноска по заема и общият размер на вноската възлиза на 96,47 лв., с включена „забележка“ в погасителния план, уточняваща основанието на увеличената месечна погасителна вноска от 74,66 лв. на 96,47 лв. по колона № 7 от погасителния план.

От представения по делото Договор за предоставяне на гаранция № 967818 от 22.11.2021 г. с ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД (обявено за безспорно между страните обстоятелство) се установява, че „Файненшъл България“ ЕООД се е задължило да издаде гаранция в полза на „Аксес Файнанс“ ООД, с цел гарантиране на изпълнението на задълженията на ищцата по сключения с „Аксес Файнанс“ ООД Договор за паричен заем А1 бърз кредит № 967818/22.11.2021 г., като са посочени условията на гаранцията. В чл. 2, ал. 1 е посочено, че потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 130,86 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 21,80 лв., като същите са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за заем, сключен между ищцата и „Аксес Файнанс“ ООД. В ал. 4 на същия член от говора за гаранция е посочено, че дружеството заемодател -„Аксес Файнанс“ ООД ще приема вместо ответника „Файненшъл България“ ЕООД изпълнението на задължението на потребителя за заплащане на възнаграждението по сключения договор, както и всички други вземания на гаранта по договора.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Представените по делото доказателства дават основание за извода, че страните са във валидно правоотношение, възникнало въз основа на сключен между тях Договор за предоставяне на гаранция № 967818 от 22.11.2021 г., сключен чрез използването на средства от разстояние и представляващ електронен документ, подписан с обикновен електронен подпис, имащ силата на саморъчен подпис, съгласно чл. 13, ал. 1 и ал. 4 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).

Ответното дружество - гарант е вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ по чл. 3а от ЗКИ, с основен предмет на дейност – предоставяне на гаранционни сделки по занятие, което е изрично посочено и в т. 1 от договора за гаранция. В този смисъл е основателно твърдението на ответника, че не предоставя кредити и разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК) са неотносими към сключения договор за предоставяне на гаранция и същият не се регулира от ЗКП, а от ТЗ. Въпреки 3 това процесният договор е сключен от ищцата в качеството й на потребител и спрямо него са приложими разпоредбите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), вкл. Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Освен това трябва да се държи сметка за взаимната свързаност на Договора за предоставяне на гаранция № 967818 от 22.11.2021 г. с Договора за паричен заем А1 бърз кредит № 967818/22.11.2021 г., който е основанието (причината) за сключването на договора за гаранция (чл. 3 от договора за заем) и задълженията на ответното дружество са свързани именно с отпуснатия на ищцата заем и задължението за неговото плащане. Между двата договора е налице безспорна обвързаност, която се установява от редица обстоятелства сключване на договора за предоставяне на гаранция с посочено от заемодателя ЮЛ, сключване на договорите в един и същи ден, с един и същи номер (№ 967818/22.11.2021 г.), вкл. сключване на процесния договор за гаранция от името и чрез посредника на ответното дружество, който всъщност е заемодателят „Аксес Файнанс“ ООД (изрично посочено в абзац 1 от договора като страна – гарант, сключващ договора за гаранция). Не на последно място е налице еднакъв период на дължимост на сумите по двата договора, с едни и същи начален период и краен срок на погасяване, дължимост на заема и възнаграждението за гаранта по една и съща банкова сметка с титуляр заемодателят „Аксес Файнанс“ ООД, както и прилагане към договора за заем на обединен погасителен план за погасяване на всички задължения по двата договора, в който заемодателят „Аксес Файнанс“ ООД е включило в месечната вноска на ищцата и дължимото в „полза на ответното дружество“ възнаграждение в размер на 130, 86 лв. Всички тези факти водят до неоснователност на твърденията на „Файненшъл България“ ЕООД, че договорът за гаранция е съвсем отделен договор, във връзка с който не подлежат на изследване твърденията на ищцата за неспазване разпоредбите на ЗПК относно формирането и коректното посочване на размера на ГПР, респ. включването в същия на възнаграждението по процесния договор за гаранция. Още повече, че заемодателят „Аксес Файнанс“ ООД е овластено да приема вместо ответното дружество възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция (чл. 2, ал. 4, вр. с ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция). Всички изложени факти потвърждават извода на съда, че разходът за възнаграждение „в полза на гаранта“ от 130,86 лв. е известен на заемодателя „Аксес Файнанс“ ООД и се явява допълнително възнаграждение именно за него, като прикрит разход по отпуснатия заем, което значително го оскъпява и макар, че е уговорено по „друго“ правоотношение, то целта е била единствено да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК („Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.“). В случая претендираното възнаграждение не е включено в посочения в договора за заем ГПР и по този начин потребителят е въведен в заблуждение относно размера на дължимите за заема допълнителни разходи.