Решение № 1405 от 20.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1405 гр. София, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: В. АНГ. Г. като разгледа докладваното от В. АНГ. Г. Административно наказателно дело № 20211110211424 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на К. Н. П. против наказателно постановление (НП) № Р-10546/ 12.07.2021 г., издадено от заместник-председател на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което за нарушение на чл.116б, ал.3, т.2, вр. чл.114, ал.2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), на основание чл.221, ал.1, т.4 от същия закон на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 7 000 (седем хиляди) лева.

Жалбоподателят К. Н. П. е депозирал жалба, в която твърди, че при издаването на НП неправилно е приложен материалният закон, а така също са допуснати и съществени процесуални нарушения, като моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание чрез процесуален представител изцяло поддържа жалбата и направеното с нея искане. Намира, че деянието е несъставомерно. Сочи на маловажност на случая. Иска от съда да отмени НП.

Въззиваемата страна чрез процесуален представител оспорва жалбата и настоява, наказателното постановление да бъде потвърдено. Подробни аргументи за това изнася в писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение; при условията на евентуалност, възразява срещу прекомерност на адвокатско такова.

1

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

„К. . притежава статут на публично дружество, вписано под № ... в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа по чл.30, ал.1, т.3 от Закона за Комисията за финансов надзор, чиито акции са допуснати до търговия на регулиран пазар и като такова е адресат на разпоредбите на ЗППЦК и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Съгласно разпоредбата на чл.116б, ал.3, т.2 от ЗППЦК членовете на управителния орган на дружеството в срок от 4 работни дни от датата на провеждане на заседанието на СД на публичното дружество следва да представят в КФН протокол от заседанието, обективиращ овластителните решения по чл.114, ал.2 и 3 от ЗППЦК.

Извършена е проверка от страна на Комисията за финансов надзор. Установено е, че чрез единната електронна система за предоставяне на информация на КФН по електронен път – e-Register, вх. № 10-05-166 от 20.01.2021 г. „К. “ АД е представило в КФН уведомление по чл.114а, ал.9 от ЗППЦК за сключена сделка, одобрена по реда на чл.114, ал.2 от същия закон от СД на публичното дружество, между „К. “ АД и „Е. АД /с ключен договор за извършване от „Е.“ АД на ремонтни и строително-монтажни работи на основен корпус в „К.“ АД в размер на 203 107 лева/. Оповестено е, че сделката е с участие на заинтересовано лице по смисъла на чл.114, ал.7 от ЗППЦК – В. С. Е., ИД на „Е.“ АД и член на СД на „К. О.“ АД.

С писмо изх. № РГ-05-164-3 от 03.02.2021 г. от „К.“ АД са изискани относими документи, като дружеството е представило в КФН протокол от проведено на 11.01.2021 г. заседание на СД. От последния е видно, че на заседанието са присъствали Зл.Б., Д.Т., В.Евстатиев и Ив.Д., като К.П. е бил уведомен, но не е могъл да присъства. Единствена точка от дневния ред е била вземане на решение за сключване на договора по-горе и такова решение е било взето, като В.Евстатиев и Д.Т. не са взели участие в гласуването. С оглед на сделка извън посочените в чл.114, ал.1 от ЗППЦК, при наличие на основание по чл.114, ал.2 от същия закон срокът, до който членовете на |СД е следвало да изпълнят задължението си да представят в С

КФН протокола, обективиращ овластителното решение по чл.114, ал.2 от ЗППЦК от проведеното на 11.01.2021 г. заседание на СД на „К.“ АД е изтекъл на 15.10.2021 г.

С писмо изх. № РГ-05-164-6 от 01.03.2021 г. К. Н. П. е поканен да се яви в КФН за съставяне и връчване на АУАН.

С акт за установяване на административно нарушение № Р-06-152/ 04.03.2021 г., съставен от ЕЛ. АНТ. СЛ., младши експерт в отдел "Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална инвестиционна цел", управление "Надзор на инвестиционната дейност" при КФН и в присъствието на Иван Недев и Тодор Стоянчев, свидетели при съставянето на акта по чл. 40, ал.3 от ЗАНН е констатирано, че жалбоподателят К.П. в качеството на член на СД на „К.“, е извършил нарушение на разпоредбата на чл.116б, ал.3, т.2 от ЗППЦК, тъй като в срок от четири работни дни от 2 датата на провеждане на заседанието на СД на публичното дружество „К.“, на което е прието овластително решение по чл.114, ал.2 от ЗППЦК, не е представил в КФН протокола от заседанието. Изрично е отбелязано, че нарушението е извършено на 16.01.2021 г.

Въз основа на посочения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление № Р-10-546/ 12.07.2021 г. от заместник-председател на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което за нарушение на чл.116б, ал.3, т.2, вр. чл.114, ал.2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), на основание чл.221, ал.1, т.4 от същия закон на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 7 000 (седем хиляди) лева. Препис от същото е връчен на жалбоподателя на 13.07.2021 г.

При проведения в хода на съдебното следствие непосредствен разпит на актосъставителя ЕЛ. АНТ. СЛ. съдът не констатира противоречия с детерминираните в акта фактически положения. Показанията на свидетеля са подробни, задълбочени и вътрешно балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви още повече, че те се подкрепят по еднопосочен начин и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства, което не налага отделното обсъждане на доказателствените източници.

От правна страна съдът намери следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, насочена е срещу подлежащ на оспорване административен акт и следва да бъде разгледана по същество.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. от чл.84 от ЗАНН, вр. чл.14, ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, като е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В случая за АУАН и НП се установява да са съставени/ издадени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Отделно от това съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта като форма и задължителни реквизити, съобразно изискванията на на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 от ЗАНН. Налице е идентитет между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в процесното НП. Така също в конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН тримесечен срок от откриване на нарушителя, респективно двегодишен такъв от извършване на нарушението. За обжалваното наказателно постановление се констатира да е постановено в законоустановения 3 шестмесечен срок. Така са спазени давностните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.

34 от ЗАНН досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна. Установяването на нарушението и неговото авторство е немислимо без извършването на проверка от контролните органи, тъй като противното би довело до ангажиране на отговорността на съответните лица за нарушения на действащото законодателство само въз основа на предположения, а това ще е проява на недопустим административен произвол /арг. от Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981 г. по н. д. № 48/1981 г. на ОСНК на ВС/. Предвид изложеното посочените административни актове са съставени, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание. Административнонаказателната отговорност е ангажирана за извършено нарушение на чл. 116б, ал.3, т.2 от ЗППЦК, като на основание чл.

221, ал.1, т.4 от ЗППЦК му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 7 000 лева.

По делото се установи по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят, в качеството на член на СД на „К.“ АД, не е представил в КФН в срок от четири работни дни от датата на провеждане на заседанието на СД на публичното дружество „К.“ АД, на което е прието овластително решение по чл.114, ал.2 от ЗППЦК, протокола от заседанието.

Нарушението е извършено на 16.01.2021 г. и безспорно се субсумира под нормата на чл.

116б, ал.3, т.2 от ЗППЦК, която постановява, че членовете на управителния орган на публичното дружество са длъжни да представят в комисията протокола от заседанието на управителния орган на публичното дружество, обективиращ овластителните решения по чл.

114, ал.2 и 3 от ЗППЦК, в срок 4 работни дни от датата на провеждане на заседанието. В тази връзка неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че в конкретния случай е неясна причината за ангажиране на неговата, а не на отговорността на другите членове на СД на дружеството. Той има качеството на член на управителния орган на публичното дружество, поради което е потенциален субект на отговорност по възприетата от административните органи правна квалификация. Съдът не цени и наведения довод за това, че жалбоподателят не е присъствал на заседанието и не е знаел, че процесният протокол не е изпратен; видно от протокола, той е имал знание за провеждането на заседанието, разглежданата точка /единствена/ от дневния ред и е дал съгласие, а задължението по чл.116б, ал.3, т.2 от ЗППЦК има императивен характер. В жалбата жалбоподателят твърди, че това задължение е следвало да бъде изпълнено от директора за връзки с инвеститорите (ДВИ), тъй като съгласно чл. 116г, ал. 3, т. 5 от ЗППЦК именно той е задълженият субект, на когото е вменено задължение да изпраща всички необходими отчети и уведомления на дружеството до Комисията за финансов надзор, регулирания пазар, на който са допуснати до търговия ценните книжа на дружеството и централния депозитар на ценни книжа, при който са регистрирани ценните книжа. Двете залегнали в закона задължения обаче, това по чл.

116б, ал. 3, т. 2 и това по чл. 116г, ал. 3, т. 5, не само не вменяват едно и също задължение, но и са насочени към различен кръг от правни субекти. Задължението, което се поражда от първата разпоредба, е по отношение на членовете на управителния орган и то по отношение 4 на изрично посочени документи – протоколи, обективиращи овластителни решения по чл.

114, ал. 2 и ал. 3 от ЗППЦК. Задължението, което се поражда от втората разпоредба, е по отношение на ДВИ и то по отношение на финансови отчети и уведомления. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗАНН административнонаказателната отговорност е лична, а не колективна, следователно налагането на административно наказание на Съвета на директорите като колективен орган ще бъде незаконосъобразно още повече, че независимо от колективния характер на органа, задължението е за всеки един от членовете му поотделно, а изпълнението му само от един субект е достатъчно, за да бъде изпълнено задължението.

Относно нарушението по чл. 116б, ал. 3, т. 2 от ЗППЦК законодателят не предвижда форма на вината, което означава, че деянието ще бъде съставомерно и при непредпазливост, а самото престъпление ще бъде довършено с изтичането на предвидения в закона 4-дневен срок.