Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10835 от 09.06.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 41357/2024
Вид
Решение № 10835
Подписан
09.06.2025
В сила
09.06.2025
Състав
МАРИЯ НИКОЛАЕВА СТОЙКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 10835 гр. ***, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20241110141357 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу В. Г. В., И. К.

В. и Т. К. В., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатя на „***“ ЕАД в условията на разделна отговорност, следните суми: 3787,12 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот: апартамент № 70, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.

***, аб. № ***, ведно със законната лихва от 09.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 602,48 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 19.06.2024 г., 34,16 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 09.07.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, както и 8,04 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 19.06.2024 г., при следните квоти:

В. Г. В. – 2/4 част, а именно: сумата от 1893,56 лв. – главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 09.07.2024 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 301,24 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 19.06.2024 г., сумата от 17,08 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 09.07.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 4,02 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 19.06.2024 г.;

И. К. *** – ¼ част, а именно: сумата от 946,78 лв. – главница, представляваща 1 стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 09.07.2024 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 150,62 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 19.06.2024 г., сумата от 8,54 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 09.07.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 2,01 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 19.06.2024 г.;

Т. К. В. – ¼ част, а именно: сумата от 946,78 лв. – главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 09.07.2024 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 150,62 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 19.06.2024 г., сумата от 8,54 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 09.07.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 2,01 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 19.06.2024 г.;

Ищецът твърди, че между него и ответниците, е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.

***, като ответниците имат качеството на битови клиенти на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия. От своя страна ответниците се явявали неизправна страна, тъй като не са заплатили стойността на доставената и потребена топлинна енергия за релевирания период на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, поради което ответниците са изпаднали в забава, с оглед което дължат и обезщетение за забавено изпълнение. Счита, че съгласно общите условия е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане.

Моли съда да осъди ответниците да му заплатят исковите суми. Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците И. К. В. и Т. К. В. са депозирали молби, в които сочат, че са направили отказ от наследството на наследодателя Ц. В. В..

Ответникът В. Г. В., чрез назначения особен представител адв. Д. оспорва предявените искове по основание и по размер. Оспорва наличието на облигационна връзка между ответника и топлопреносното дружество. Оспорва обема на доставената топлинна енергия, респ. дължимата за нея цена. Оспорва, че за процесния имот е извършена услугата дялово разпределение. Поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства за изпадане на ответника в забава. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли се съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

2

За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същите е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответниците топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, а за ответниците е възникнало задължението за заплащане на продажната цена, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

В тежест на ответниците (при установяване на посочените обстоятелства) е да установят по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

По наведеното в отговора, възражение за погасяване на вземанията по давност, в тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

Съгласно мотивите на ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмена форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за редакцията на чл. 153, 3 ал. 1 от ЗЕ, действаща към процесния период.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

От изложеното следва, че за да обоснове качеството клиент на топлинна енергия на лице, различно от собственика, респ. вещния ползвател на топлоснабден имот, ищецът следа да докаже не само че това лице ползва топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. вещния ползвател, но и че между това лице и ищеца е възникнало облигационно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди.

В случая от представените по делото писмени доказателства - настанителна заповед № *** г., и заявление-декларация за откриване на партида, вх. № *** г., се установява, че на основание чл. 19, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на ***, в процесния имот за периода от 14.12.2022 г. до 05.01.2023 г. е била настанена Ц. В. В. и членовете на семейството й: В. Г. В.

- син. Налице е облигационно правоотношение между собственика на имота (***) и Ц. В. В., по силата на което собственикът се е съгласил Ц. В. В. да ползва имота заедно с членовете на нейното семейство. Видно от представеното по делото удостоверение, изх. № *** г., издадено от ***, район „***“, Ц. В. В. е починала на 05.01.2023 г., като е оставила за наследници по закон В. Г. В. – син, И. К. В. – внук, и Т. К. В. – внук. По делото като писмени доказателства са приети издадени съдебни удостоверения по описа на СРС, видно от съдържанието на които, по молба на ответника Т. К. В., с вх. № *** г. и по молба на ответника И. К. В., с вх. № *** г., били заявени и вписани откази от наследството на Ц. В.