Определение № 7396 от 14.05.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7396 гр. София, 14.05.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Рени Коджабашева

Наталия П. Лаловска като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100511688 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 248 ГПК, вр. с чл. 250 ГПК.

С решение № 518 от 26.01.2024 г., постановено по настоящото дело, е отменено решение № 20038630 от 30.05.2020 г. на СРС, 72 с - в, по гр. д. № 21159/2021 г. в частта, в която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 200 КТ, предявени от С.

М. С. срещу 20-то ОУ „Т.М.“, заплащане на следните суми: над размер от 6 000 лв. до размер от 10 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, и над размер от 17. 51 лв. до размер от 29, 19 лв. - обезщетение за имуществени вреди - разходи за лекарства, получени вследствие на трудова злополука, настъпила на 03.09.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите считано от 03.09.2020 г. до окончателното им изплащане, като ответникът е осъден да заплати на ищцата на основание чл. 200 КТ, следните суми: над размер от 6 000 лв. до размер от 10 000 лв. (още 4 000 лв.) - обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, и над размер от 17. 51 лв. до размер от 29, 19 лв. - обезщетение за имуществени вреди - разходи за лекарства, получени вследствие на трудова злополука настъпила на 03.09.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите считано от 03.09.2020 г. до окончателното им изплащане. В останалата част решението е потвърдено.

Съобразно изхода на делото, като е отчел, че жалбата на ищцата е частично уважена, съдът е присъдил на ищцата стигнал разноски съразмерно с уважената част.

По искането за присъждане на разноски на ответника съдът не се е произнесъл изрично.

Постъпила е молба вх. № 30825 от 18.03.2024 г., от 20-то ОУ „Т.М.“, с искане по чл. 248 ГПК за допълване на решението, за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред втора инстанция на ответника с оглед на отхвърлената част от претенцията.

Ответната страна по молбата – ищцата С. М. С., е подала становище вх. № 43612 от 15.04.2024 г., в което поддържа, че жалбата е недопустима, тъй като не е представено пълномощно в полза на адвоката чрез когото е подадена. Посочва, че 1 предвид частичната отмяна на решението на първоинстанционния съд, настоящият състав е следвало да се измени размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника, което ищцата е осъдена да заплати в производството пред районния съд.

По молбата за изменение на решението в частта за разноските по чл. 248 ГПК, съдът намира следното :

Процесуалният ред за разглеждане на молбата за промяна на решението с присъждане на разноските, които съдът е отказал да възложи, е този по чл. 248 ГПК.

Това е специално правило, което е приложимо винаги, когато се иска промяна на решението по разноските. Законодателят е определил срокове, в които може да се иска допълване или изменение на съдебния акт в частта за разноските в зависимост от обжалваемостта на постановения съдебен акт. Когато актът е обжалваем, срокът за подаване на молба по чл. 248 ГПК е срокът за обжалване, а ако е необжалваем, срокът е едномесечен и тече от постановяване на необжалваемия съдебен акт.

Доколкото решението е връчено на 15.02.2024 г., а молбата за допълването му в частта с разноските е депозирана на 15.03.2023 г., едномесечният срок за обжалване и подаване на молбата по чл. 248 ГПК е спазен.

Във връзка с възражението на ответника по молбата, че е подадена от лице без представителна власт - от проверката на съда се установи, че молбата по чл. 248 ГПК е подадена чрез адв. И. Маданжиев с представено пълномощно по делото (л. 11 гръб, дело СРС), като същото не е оттегляно. При това положение следва, че молбата е подадена от лице с представителна власт и е допустима и възраженията на ищцата по този въпрос за неоснователни.

Действително в случая в мотивите на решение № 518 от 26.01.2024 г. по настоящото дело въззивният състав се е произнесъл само за дължимите от ответника разноски с оглед частично уважаване жалбата на ищцата. Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, който намира приложение и във въззивното производство, на страната се дължат разноски съразмерно с отхвърлената част. От друга страна обаче, според дадените в т.

1 от ТР от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., на ОСГТК на ВКС разяснения, разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, което е уговорено с договора за правна защита и съдействие. В мотивната част на същата точка е застъпено становището, че договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат и служи за доказване, както че разноските са заплатени, така също и че са договорени.

В настоящия случай, с отговора на въззивната жалба на ищеца, ответникът претендира разноски във въззивното производство, за които представя и списък по чл.

80 ГПК (л. 44 от делото), за разноски, както следва : 115 лв. – държавна такса (по въззивната жалба на ответника, която обаче изцяло не е уважена, поради което разноски на ответника не следват да се присъдят за нея) и 1 500 лв. без ДДС или 1800 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение. По отношение на разноските за адвокатското възнаграждение по делото е представена единствено фактура за сумата 1 500 лв. без ДДС или 1 800 лв. с ДДС за изготвяне на въззивна жалба, отговор на въззивна жалба и процесуално представителство по настоящото дело. Този документ не е подписан нито от адвоката, нито от ответника. Представено е и платежно нареждане за сумата от 1 500 лв. наредена от ответника в полза на адвоката му, но не се представени доказателства, че средствата са постъпили по сметката на адвоката.

При това положение съдът намира, че реалното заплащане на възнаграждение в 2 полза на адвоката на ответника не се установява от представените фактура и платежно, доколкото те не са подписани и не установяват реално получаване по сметка на адвоката на сумата 1 500 лв.

По изложените съображения в съвкупност, съдът не намира основание да измени решение от 26.01.2024 г., по настоящото дело в частт а п о разноските. Подадената молба по чл. 248, ал. 1 ГПК от ответника е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Искането на ищеца за съобразяване с изхода на спора на разноските дължима в полза на ответника за СРС по същество също представлява молба по чл. 248 ГПК.

Същата обаче, съдът намира за недопустима.

Както бе посочено по - горе, срокът за подаване на молба по чл. 248 ГПК е срокът за обжалване, а ако актът е необжалваем, срокът е едномесечен и тече от постановяване на необжалваемия съдебен акт. Доколкото решението е връчено на ищцата на 09.02.2024 г. (л. 75), а молбата за допълването му в частта с разноските е депозирана на 15.04.2024 г., едномесечният срок за обжалване и подаване на молбата по чл. 248 ГПК е изтекъл, поради което искането е недопустимо като просрочено.

Воден от горното, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 30825 от 18.03.2024 г, подадена по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, от 20-то ОУ „Т.М.“ за изменение на решение № 518 от 26.01.2024 г., постановено по настоящото дело гр. д. № 11688/2022 г., на СГС, IV-Д св, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 43612 от 15.04.2024 г., подадена по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, от С. М. С. за изменение на решение № 518 от 26.01.2024 г., постановено по настоящото дело гр. д. № 11688/2022 г., на СГС, IV-Д с- в, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в последната част, може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от получаване на съобщението до страната, че е изготвено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3