Решение № 145 от 05.08.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Ямбол, 05.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Анита Хр. Велева при участието на секретаря П. Г. У. като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело № 20222300500031 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от адв. С.К. от АК-***, ул.**-партер, офис№*, пълномощник на Я. Г. Г. от гр.***, срещу Решение № 2 от 05.01.2022 г, на ЯРС постановено по гр.д. № 3476/2021 г. по описа на ЯPC.

С въззивната жалба от ответника Я. Г. Г., чрез адв. К. от БАК, се обжалва решение № 2 от 05.01.2022 г, постановено от ЯРС по гр.д.№ 3476/2021 г. по описа на ЯPC, с което първоинстанционният съд ПОСТАНОВЯВА мерки за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие по молбата на Е. П. М. с ЕГН ********, с адрес: гр.***, ул.***№*, чрез пълномощник адв.И.К. от АК-***, с искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу лицето, с което молителката е живяла на съпружески начала и от което съжителство е родено детето П. Я. Г., родена на *******год. в гр.****, с ЕГН ********** Я. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.***, ж.к.*****бл.**, вх.*, ет.*, ап. -десен, за извършен спрямо Е. П. М. в присъствието на детето П. Я. Г. на ***** год. акт на физическо, психическо и емоционално насилие, представляващ домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН, като: ЗАДЪЛЖАВА Я. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.***, ж.к.*****бл.**, вх.*, ет.*, ап. - десен ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо Е. П. М. с ЕГН ******** и детето П. Я. Г., родена на *******год. в гр.****, с ЕГН **********; ЗАБРАНЯВА на Я. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.***, ж.к.*****бл.**, 1 вх.*, ет.*, ап. - десен ДА ПРИБЛИЖАВА пострадалите лица: Е. П. М. с ЕГН ******** и малолетното дете П. Я. Г., родена на *******год. в гр.****, с ЕГН **********, обитаваното от тях ЖИЛИЩЕ в гр.***, ул.***№*, МЕСТОРАБОТА, ПОСЕЩАВАНИТЕ ОТ ТЯХ МЕСТА ЗА СОЦИАЛНИ КОНТАКТИ И ОТДИХ И ДЕТСКАТА ГРАДИНА НА ДЕТЕТО

НА РАЗСТОЯ.Е ПО-МАЛКО ОТ 100 МЕТРА , за срок от 8 /осем/ месеца; ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето П. Я. Г., родена на *******год. в гр.****, с ЕГН ********** при неговата майка Е. П. М. с ЕГН ********на адрес: гр.***, ул.***№*, за срок от 8 /осем/ месеца; НАЛАГА, на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН, на Я. Г. Г. с ЕГН ********** ГЛОБА в размер на 500 лева; ОСЪЖДА, на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН, Я. Г. Г. с ЕГН ********** да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол държавна такса в размер на 25,00 лева; ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Я. Г. Г. с ЕГН ********** да заплати на Е. П. М. от 650 лева - разноски по делото.

Въззивникът смята, че постановеното от ЯРС решение е неправилно и незаконосъобразно. Възразява, че ЯРС неоснователно и неправилно е кредитирал приложената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Твърди, че в настоящия случай са налице множество други гласни и писмени доказателства, които съдът не бил взел предвид при постановяването на решението. Изложени са възражения, че решаващият съд е кредитирал противоречивите показания на родителите на молителката, а не е дал вяра на показанията на свид. Х.. Въззивникът смята, че ЯРС е постановил един необоснован съдебен акт, с който сериозно се засягат правата и интересите на ответника - сега въззивник, и е изложил съображения в тази насока. Възразява, че така наложените му мерки, които ограничават правото му да вижда детето си за срок от осем месеца, са явно несправедливи и недопустими, тъй като засягат както неговия интерес, така и интереса на детето. Възразява, че по делото не са установени данни за осъществено домашно насилие от негова страна, които да обосновават прилагане на мерки по ЗЗДН в такъв строг режим. Моли ЯОС да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да отмени издадената заповед за защита от домашно насилие. Претендира присъждане на направените в двете инстанции разноски.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от въззиваемата Е. П. М., чрез адв. И.К. от ЯАК. В отговора се излага становище за неоснователност на въззивната жалбата и се излагат съображения. Въззиваемата смята, че ЯРС правилно е кредитирал представената от нея декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, като изложеното в тази декларация се подкрепя и от кредитираните като обективни и логични показания на свидетелите Т. М. и П. М.. Счита, че ЯРС, въз основа на анализ на представените по делото доказателства, е направил обоснован извод, че извършеното от страна на ответника представлява акт на физическо, психическо и емоционално насилие спрямо нея, а детето като пряк свидетел на случващото се, също се явява пострадало от домашно насилие. Моли ЯОС да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и недоказана и да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на направените във въззивната инстанция разноски, представляващи заплатен адвокатски хонорар.

2

В с.з. въззивникът се явява лично и с адв.К.. Моли въззивната жалба да бъде уважена.

Претендира направените разноски за двете инстанции.

Въззиваемите не се явяват и се представляват от адв.П., която моли съдът да остави без уважение въззивната жалба и присъди сторените разноски.

Производството пред ЯРС е образувано по молба от Е. П. М. с ЕГН ********, с адрес: гр.***, ул.***№*, чрез пълномощник адв. К. от АК-***, с искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу Я. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.***, ж.к.*****бл.**, вх.*, ет.*, ап. - десен, който е лицето, с което молителката е живяла на съпружески начала, и от което съжителство е родено детето П. Я. Г., родена на ********г. в гр.****, с ЕГН **********. На 05.11.2021 год. около 20.00 часа по телефона ответника по повод искането му да вземе обзавеждането и противопоставянето на молителката, отправил към последната закани, че ще я изнесе с носилка, че ще я пребие, ще я затрие, ще и избие зъбите, ще и отреже главата, че ще я сложи в гипсово корито, както и обиди: „курво, боклук, долен миндил". След минути пристигнал в дома на молителката и детето, като с идването си започнал да блъска входната врата и да крещи. Започнал да блъска молителката по рамото, хванал я за косите, започнал да я дърпа и скубе. От силните крясъци детето излязло и се хвърлило в прегръдките на майка си. Ответникът започнал да крещи: „ще ти еба майката, пусни детето", при което отново започнал да блъска молителката по рамото и й нанесъл удар с юмрук по главата. Започнал да дърпа и детето и го издърпал от ръцете на молителката на сила, при което дърпане с ръце ударил и детето в областта на главата и тялото. Детето започнало да пищи и да плаче, като изричало думите: „тате, тате, остави ни с мама, не я пипай, тя е моята мама". При тръгването си ответника продължил да крещи, псува, и да заплашва молителката, че ще я убие. Ритнал молителката в областта на краката, бутнал я и тя паднала на земята. От него момент детето било неспокойно, разтревожено и плачело. Молителката също се страхувала за живота си, както и за живота и здравето на детето.

Ответникът е оспорил молбата за защита по ЗЗДН като неоснователна и поддържа, че няма извършен акт на домашно насилие от негова страна.

След преценка на оплакванията по жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа страна:

По делото с молбата е представена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН от молителката за извършеното насилие, в която са изложени всички твърдени от молителката факти за причинено насилие от ответника на 05.11.2021г., и се съдържа изявление, че са ù известни последиците по чл.313 от НК за невярно деклариране.

Видно от удостоверение за раждане на П. Я. Г., нейни родители са молителката Е.М. и ответника по молбата Я.Г..

Видно от заключението на представения социален доклад, изготвен от ДСП Ямбол, детето П. се отглежда в семейна среда от неговата майка. Родителите показали емоционална привързаност към детето, демонстрирали интерес и загриженост към проблемите в неговото 3 развитие. Заявили желание за в бъдеще да оказват нужната помощ и емоционална подкрепа на детето.

По делото са разпитани в качеството на свидетели Т. П. М. и П. Т. М., родители на молителката. От показанията на свид. Т. М. се установява, че страните живеели на съпружески начала, без да имат сключен граждански брак. Запознали се още когато молителката била ученичка, първо живеели в дома на неговите родители, а след това на квартира. От около три години живеели в къщата собственост на съпруга на свид.Т. М. свид. П. М., в гр.***, ул.***№*. На 05.11.2021 г. около 20.00 часа Е. и позвънила и питала за баща си и казала „Я. се обади преди малко и след 2 минути ще дойде и ще ми начупи главата". След като Е. разговаряла и с баща си, родителите й тръгнали за ул."*****". Когато пристигнали на място видели Я.Г. на двора да крещи, да я псува на майка, да я заплашва и обижда с думите: „бокрук", „миндил", „ще ти еба майката", ще те съсипя", „ще те оставя гола като пушка", „ще ти счупя главата и ще те изнесат на носилка". След това я блъснал, ритнал, и тя паднала на земята. Всичко това видяло и детето, тъй като било на вратата, която била остъклена и викало: „мамо, мамо, тя е моята мама, тя е моята приятелка". На свой ред Я.Г. ги нарекъл „Каргонски боклуци", а мъжът на свидетелката нарекъл „смешник" и „палячо". След това Я.Г. си тръгнал. След като си тръгнал, свидетелката и съпругът и събрали две торби багаж, с най-необходимите дрехи на дъщеря и и внучка и, някоя играчка без които детето не може, и ги прибрали в техния дом. Оттогава дъщеря и била уплашена и подскачала при всяко иззвъняване на телефона. Два дни не отишла на работа. Първата и втората вечер дъщеря и се напикала насън. Първите няколко вечери живели у тях до излизане на ограничителната заповед, след това свидетелката и съпругът и се редували да спят при тях на ул."*****". Детето не ходило няколко дни на детска градина, защото било изплашено, наложила се консултация с лекар и изписване на лекарства. Преди няколко вечери детето и казало: „Бабо тате ме бие". Имало и други подобни случаи, първият бил през 2018 год., когато Я.Г. отишъл на работното място /в хотел/ на дъщеря и, и когато тя не съгласила да стои при нея, я замерил с телефона си. От хотела завели преписка срещу него, а дъщеря и била изгонена от работа. Тогава тя била бременна. Следващата случка, за която свидетелката знаела, било през м.ноември 2008 год., тогава живеели на квартира. Дъщеря и се обадила и казала, че Я. я е блъскал и заплашвал и искала тя да отиде и да я прибере. Това се случило преди детето да навърши 40 дни. След като вече заживели на ул."*****" Е. много пъти й споделяла, че той се държи агресивно и че я заплашва и обижда. Държал се грубо и с детето, блъскал го. Да блъска детето се случвало и в тяхно присъствие. Свидетелката сочи още, че лично тя е купувала на Я. антидеприсанти с рецепта издадена на негово име, включително и миналото лято, когато трябвало да му бъде променена схемата на лекарствата от лекуващата го психиатърка. Видимо и привидно той изглеждал много спокоен, но много лесно избухвал от незначителни неща. Сега продължавал да звъни на Е. по телефона и да й праща съобщения по вайбър да си оттегли жалбата и да я заплашва.

Заявявал, че ако не си оттегли жалбата имал най-добрите адвокати в *** и ще я съсипе, ще я остави гола като пушка, пет години я хрантутил, да не си мисли че нейните са вечни, че са до време, след това щял да я пита какво ще прави. Свидетелката не била викала полиция, 4 смята това за неща, които се случвали в семейството, като свидетелката говорила на дъщеря си да му даде шанс, защото детето имало право на родители, на баба и дядо. На 05.11.2021 год. не се обадила в полицията, защото първо били много уплашени, и за тях било по-важно да приберат децата на сигурно място, и защото след тръгването на Я. говорили с дъщеря си и разбрали какво е ставало в къщата, а и като отишли всичко се случило много бързо. За удара с юмрук знаели от разказа на дъщеря им впоследствие. До няколко дни след инцидента дъщеря и била склонна да дава на Я. да вижда детето, но след това решила, че е безсмислено да прави опити за помиряване. На седми ноември той поискал детето, но тя не му го дала, а и ответникът не дошъл. Опитвали се да си уредят и имуществените отношения.