Решение № 216 от 18.05.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Варна, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деница Добрева при участието на секретаря Мая М. П.а като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело № 20223100900668 по описа за 2022 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на А. Д. К., ЕГН **********, с която срещу ЗАД “Армеец“, със седалище гр. София е предявен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 30 000 лева за имуществени вреди вследствие на застрахователно събитие, настъпило на 13.11.2020г. в гр. Варна, представляващо покрит от ответника риск по застраховка "Каско на МПС" по застрахователна полица № 0306X0547864, които вреди са измерими с разходите по отстраняване уврежданията на заден ляв мигач, задна броня, задна лява джанта, ходова задна част, осв. ляв и десен фар, предна броня, преден капак, решетки в предна броня, воден радиатор, климатичен интеркулер, основна броня, рогове, въздушни предни възглавници, предпазни колани предни на л.а. „Ауди“, модел „А6 Авант“, с рег.N ****.

В исковата молба ищецът твърди, че на 13.11.2020 г. в гр.Варна по бул.“Осми Приморски полк“ в посока центъра, поради мократа настилка, водачът на л.а. „Ауди“, модел „А6 Авант“, с рег. № **** губи управлението на автомобила и се блъска в крайпътно дърво. Твърди се движение на автомобила, собственост на ищеца, със съобразена пътна скорост към момента на удара. По повод на настъпилото ПТП е съставен протокол № 1721049 от 15.11.2022 г. служител на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Варна, в който като виновен за произшествието е посочен водача на автомобила Д.К.. На лицето е съставен акт серия АА № 381400/15.10.2021 г. за допуснато нарушение на правилата на ЗДП. Актът е частично отменен с решение по НАХД № 5210/2022г. по описа на ВРС. По отношение на водача не е констатирана употреба на алкохол след проверка с техническо средство. Твърди се, че за увредения „Ауди“, модел „А6 Авант“, с рег.N **** е сключена застраховка „Каско“, по полица № N 0306X0547864. Ищецът предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред 1 ответното дружество. По случая била заведена щета с № 13020030106698. С уведомително писмо с изх. № 100-6673/18.12.2020 г. застрахователят отказал изплащане на обезщетение с аргумента, че съгласно т. 14.5 от ОУ към застраховка „Каско“ не дължи обезщетяване на тези увреждания на автомобила, които са настъпили вследствие на умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, негов служител, трето ползващо МПС лице, водача на МПС и др., чиито действия са предизвикали застрахователното събитие, като се позовава на движение с несъобразена скорост от водача на застрахования автомобил. Твърдят се увреждания на следните детайли на автомобила, получени следствие на ПТП: заден ляв мигач, задна броня, задна лява джанта, ходова задна част, осв. ляв и десен фар, предна броня, преден капак, решетки в предна броня, воден радиатор, климатичен интеркулер, основна броня, рогове, въздушни възглавници предни, предпазни колани предни. Стойността на увредата ищецът оценява на сумата от 30000 лева, която сума претендира от застрахователя.

Ответникът ЗАД „Армеец“ АД оспорва предявения иск с доводи, че събитието, за което се претендира обезщетение, е проявление на изрично изключен риск по силата на т. 14.5. от общите условия, които ищецът е декларирал, че приема с подписване на процесната полица. Съгласно посочената т. 14.5. от ОУ не се покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от или вследствие на умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, негов служител, трето ползващо МПС лице, водача на МПС. Ответникът претендира, че водачът на застрахованото МПС се е движил в тъмната част на денонощието със скорост по-висока от допустимата, евентуално със скорост, несъобразена със състоянието на пътя, като е имал възможност да предотврати произшествието, с което е проявил груба небрежност за настъпване на ПТП.

На самостоятелно основание претендира, че е налице изключен от покритието риск и съгл. т. 14.11 от ОУ на застрахователя поради грубо нарушение на техническите и технологичните правила за експлоатация на МПС и/или неспазване на предписанията на компетентните органи. Неспазването на визираното изискване е обосновано отново с несъобразяване поведението на водача с пътната обстановка и движение с недопустима скорост.

На следващо място се позовава на изключен риск съгл. т. 14.9 от ОУ, съгласно която разпоредба застрахователят не покрива рискове, причинени вследствие на употреба на алкохол и/или въздействието на алкохол или други упойващи вещества, както и при отказ на водача да даде проба за алкохол или ако напусне мястото на произшествието и по този начин осуети пробата за алкохол.

Поддържа се, че водачът е напуснал мястото на произшествието, без да изчака пристигане на контролните органи и по този начин се е отклонил от проверка за алкохолна употреба. Каквато и да била концентрация на алкохол, това би довело до изключване отговорността на застрахователя.

На следващо място, ответникът оспорва дължимостта на застрахователно обезщетение, поради неизпълнение от страна на застрахования на договорните му задължения, регламентирани в т. 50.2., 50.3. от ОУ ( да пази и ползва застрахованото 2 имущество с грижа на добър стопанин и да го поддържа в добро техническо състояние) и т. 50.5. от ОУ ( за стриктно спазване на правилата за движение ) от ОУ. В тази връзка ответникът претендира, че неизпълнението на договорните задължения е значително по смисъла на чл. 408, ал. 1, т.3 от КЗ и като такова е основание за пълен отказ за изплащане на обезщетение на основание чл. 50.9. от ОУ, вр. чл. 395, ал. 1 и ал. 4 от КЗ.

В условията на евентуалност, ответникът счита, че претендираното обезщетение е в завишен размер с оглед твърдяното неизпълнение на уредените в т. 50.2., 50.3. и т. 50.5. от ОУ към договора задължения на застрахования. В евентуалност застрахователят сочи, че действителната стойност на вредите на застрахования автомобил е по-ниска от претендираната. Отново в условия на евентуалност се позовава, че по отношение на застрахования автомобил е налице тотална щета, поради което при определяне на обезщетението следва да се приспадната запазените части.

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представител, поддържат становищата си по спора. Ищецът е депозирал писмени бележки, в които е анализирал събраните по делото доказателства.

За да се произнесе, съдът съобрази от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 405,ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят по договора за имуществена застраховка е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

Ищецът носи доказателствената тежест да докаже, че между него и ответника е сключен валиден договор за застраховка, че на посочената дата е настъпило описаното застрахователно събитие по посочения начин и механизъм, в следствие, на което са били нанесени претендираните щети, чийто размер е равен на заявения, включващ разходите за тяхното поправяне /материали и труд/.

Фактите по делото соча, че между собственика на л.а „Ауди“, модел „А6 Авант“, с рег. №***** и ответника е било налице валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане „Каско“ към 13.11.2020 г. В срока на действие на застраховката е настъпило на ПТП с участие на застрахования автомобил, като от протокола за ПТП № 1721049/15.11.2020г. и назначената по делото единична САТЕ, кредитирана като обективно дадена в тази част, се установява, че на 13.11.2020г. около 00:05 часа в гр.Варна, на бул.“Осми приморски полк“ до № 77 в посока центъра през тъмната част на денонощието водачът на л.а „Ауди“, модел „А6 Авант“, с рег.N ***** - Д.К. при навлизане в десен завой в посока от бул.“Цар Освободител“ по бул.“Осми приморски полк“ и загубва управлението над автомобила, и след което се отклонява в ляво и се блъска в дърво.

Според двете назначени по делото експертизи причината за настъпване на произшествието е навлизане на застрахования автомобил в разделителния остров между двете платна, при което е последвало съприкосновение с дърво и елементи от предпазната ограда. Причините за загуба на управление са свързани с навлизането в завой със скорост по-висока от критичната за характеристиките на пътя и пътната обстановка- наличие на мокър асфалт. Според вещото лице по първоначалната експертиза е невъзможно да се определи еднозначно каква е била скоростта на движение на автомобила поради липса на обективни следи, които да се изследват. При 3 съпоставка с данни от краш тестове лице експертът приема, че при удара скоростта на движение на автомобила е била до 50 км/ч. Ударът е могъл да се предотврати при движение със съобразена с пътните и атмосферни условия скорост. Според заключението на тричленната експертиза минималната скорост, с която се е движел автомобилът е от порядък на 65-70 км. час. Заключението е базирано на извършени експертни огледи, измервания и фотофиксиране в зоната на ПТП-то, както и на съобразяване на ударните деформации.

Досежно скоростта на движение на застрахования автомобил съдът приема за по-обосновано заключението на тричленната експертиза, тъй като е базирано на максимално обстоен анализ на доказателствата за произшествието. При това изследване са съобразени конкретните деформационно –разрушителни повреди по застрахования автомобил, а не данните от краш тестовете, които по принцип съдържат по –общи критерии за възможните деформации. Според заключението по тричленната САТЕ доказателствените дефицити не надхвърлят рамките на вероятността,съответно е възможно да се даде заключение за приблизителната скорост.

При тези данни по е спорно дали произшествието представлява покрит от застрахователя риск, съответно налице и са основания за отказ от плащане при условията на чл. 408, ал.1, т. 3 от КЗ. С оглед естеството на правоизключващите възражения, съдът следва да се произнесе по тях в заявената поредност. Първо следва да е разгледа въпроса относно наличието на изключен риск, тъй като при основателност на това възражение, не би било налице въобще застрахователно покритие, а оттам и гаранционно правоотношение. Едва при отхвърляне на това възражение следва да се разгледа въпроса относно неизпълнението на предварително посочени в договора задължения на застрахования съгл. чл. 408, ал.1, т. 3 вр. чл. 395 КЗ/ Решение № 17/02.06.202020г. по т.д. № 656/2019г. на ВКС, I ТО/ Процесното МПС е застраховано по риска "П-Пълно Каско", поради което обект на покритие са пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, вкл. причинени от всички рискове по клаузите М, Ч и К от ОУ, приложени по делото.

Съгласно клауза на т. 14. 5 от Общите условия, изключен риск представляват умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, негов служител, трето ползващо МПС, лице, водача на МПС, превозваните с МПС лица, чиито действия са предизвикали застрахователното събитие. По силата на т. 14.9 изключен е риска от управление на МПС след употреба и/или въздействие на алкохол и /или други упойващи вещества, както и употреба преди идването на контролните органи или при отказ от страна на водача за извършване на проба за алкохол, или ако същият напусне ПТП или осуети проба за алкохол. С разпоредбата на чл. 14.11 от ОУ се изключва риска при грубо нарушаване на техническите и технологични правила за експлоатация и ремонт на МПС, управление на технически неизправно МПС и/или неспазване предписанията на компетентните органи (движение по забранени и сигнализирани участъци, пътища, проходи, движение без вериги, движение с ремаркета, и др.).

Цитираните договорни клаузи са ясни, като възражения относно действителността им не са повдигнати, а и съдът не основания за съмнение относно действителността им. И трите разпоредби регламентират хипотезите, при 4 осъществяването на които следва да се отрече изобщо факта на настъпило застрахователно събитие, поради липса на покрит риск, като съществен елемент от правоотношението. Трайно установената съдебна практика приема, че страните по застрахователното правоотношение са свободни да уговарят както основанията за носене на отговорност от застрахователя, в случай на увреждане на застрахованото имущество, така и основанията за освобождаване от застрахователна отговорност./ например Решение №224/20.07.2015г. по т.д.№ 4554/2013г. на ВКС, решение по т. дело № 656/2019 г. на Първо т. о., ТК на ВКС /. От това следва, че когато в Общите условия страните са посочени ясно задълженията на застрахования, покритите рискове и изключенията от покритието, при наличието на обстоятелства, които водят до приложение на уговорените изключени рискове, застрахователят няма задължение за изплащане на обезщетение.