Решение № 41 от 17.02.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Стара Загора, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело № 20245501000593 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение № 441/05.08.2024г., постановено по гр.д. №2518/2022г. по описа на Районен съд – **** с което е признато за установено по отношение на А. А. С., че съществува вземане на ***, на основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД за сумата 1666.

67 лв.- възнаграждение по Договор за образователна услуга №3010/22.11.2021 г. и законна лихва от 16.08.2022 г. до изплащане на вземането, като е отхвърлен иска в частта над 1 666, 67 лв. до 5 000 лв. като неоснователен, за което вземане е издадена заповед №1142/17.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1913/2022 г. по описа на Районен съд - Казанлък.

Постъпила е въззивната жалба на *** против решение № 441/05.08.2024г., постановено по гр.д. № 518/2022г. по описа на Районен съд – **** в частта с която е отхвърлен предявеният иск от *** против А. А. С. над сумата от 1 666, 67 лв. до претендирания размер от 5 000 лв. Изложени са подробни съображения, във връзка с твърдяната незаконосъобразност на решението в тази част. Въззивникът счита, че е налице нарушение на 1 материалния закон, допуснати са съществени процесуални нарушения и необоснованост на решението.

В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия по тази жалба – А. А. С., чрез пълномощника му адв. Г.. Изложени са доводи за неоснователност на жалбата, направено е искане да се остави без уважение същата и да се присъдят разноските на страната пред двете инстанции.

Изложени са подробни съображения във връзка с направените във въззивната жалба оплаквания. Направено е искане да се потвърди решението в обжалваната част.

Постъпила е въззивна жалба и от А. А. С. против първоинстанционното решение, в частта, с която искът е уважен частично за сумата от 1 666.67 лв.

Изложени са доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението в тази част, както и оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изложени са подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло искът. Претендират се направените разноски пред настоящата инстанция, както и пред първата инстанция и в заповедното производство.

В законния срок е постъпил писмен отговор от ***, в който е взето е становище, че жалбата е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение, като се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част. Изложени са подробни съображения в тази връзка.

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание по чл.422 вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът *** моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че А. А. С. / дължи на *** / сумата от 5 000 лв., представляваща незаплатено обучение по договор от 19.11.2021 г., ведно със законна лихва върху тази сума за времето от 15.08.2022 г. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. №20225510101913 на Районен съд- Казанлък е издадена Заповед №1142 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от 2

ГПК от 17.08.2022 г. Моли съда А. А. С. да бъде осъден да заплати на *** сумата от 400 лв., представляваща съдебно- деловодни разноски за заповедното производство по ч.гр.д. №20225510101913 на Районен съд - **** както и съдебно- деловодните разноски за настоящото исково производство.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна по основание и размер, като излага подробни съображения.

Видно от приложеното ч.гр.д.№1913/2022 г. по описа на Районен съд – **** по подадено заявление от **** е издадена Заповед №1142/17.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу А. А. С., с ЕГН**********, за сумата от 5000 лв. и законна лихва от 16.08.2022 г. до изплащане на вземането, както и 400 лв. разноски по делото, от които: 100 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение, което вземане произтича от Договор за обучение от 22.11.2021г. Заповедта е връчена длъжника на 28.08.2022 г. и на 12.09.2022 г. е подадено възражение по чл.414 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и указанията на съда, дадени с разпореждане от 30.09.2022 г., връчено на 07.10.2022 г. и 26.10.2022 г. ищецъткредитор е предявил иска за установяване съществуването на вземането му по издадената заповед за изпълнение.

Не е спорно, че между ***, като доставчик на услуги, и ответника А. А.

С., като обучавано лице, е сключен договор за образователна услуга №3010/22.11.2021 г. /л.8 на делото/, по който ищецът се е задължил да организира и проведе обучение по професия “Дизайнер“, код 214010, специалност “Промишлен дизайн“, код 2140110, трета степен на професионална квалификация, със срок на обучение - 3 месеца, считано от 22.11.2021 г., а ответникът -да участва и завърши обучението в предвидения срок, по утвърден график и да заплати цена за обучението в размер на 5000 лв.- чл.1 и чл.2 от договора.

По делото е представено Приложение към Лицензия на център за професионално обучение /ЦПО/ с № *** от 15.10.2021 г., издадена от Национална агенция за професионално образование и обучение (НАПОО), от което е видно, че ищецът е легитимиран за извършване и удостоверяване на професионално обучение с придобиване на степен на професионална квалификация, съгласно чл.49а, ал.1 във връзка с чл.12, т.1, 2, 4 и 5 от Закона 3 за професионалното образование и обучение по професии и специалности сред които: професия “Дизайнер“, код 214010, специалност Промишлен дизайн, код 2140110, трета степен на професионална квалификация.

От представеното Удостоверение за професионално обучение с рег.№33/25.01.2022 г. се установява, че е ответникът е завършил квалификационен курс на професионално обучение по програма Д5, за част от професия Въвеждащо обучение за дизайнер, за професия Дизайнер, специалност Промишлен дизайн, форма на обучение-дневна, с продължителност -280 часа, а от Удостоверение за професионално обучение рег.№16-16/11.03.2022 г. се установява, че ответникът е завършил квалификационен курс за професионално обучение по програма Д5 за част от професия Надграждащо обучение за дизайнер, професия Дизайнер, специалност Промишлен дизайн, при дневна форма на обучение с продължителност- 304 часа. Приета е Фактура №0000000009/18.03.2022г. за сумата от 5000лв. с основание за плащане - „Обучение - професия Дизайнер - код 214010“, която е получена от ответника на 18.03.2022 г. /л.11 на делото/.

По делото е изискано по реда на чл.192 от ГПК от ***** и прието по делото трудовото досие на А. С.. От приложените към него трудов договор №406/06.12.2021г. и длъжностна характеристика “Младши Технолог Програмист“ е видно, че на 06.12.2021 г. ответникът е сключил с ***** на основание чл.70 от КТ трудов договор, със срок на изпитване в полза на работодателя, за длъжността “Младши Технолог Програмист“, с място на работа-производствена база, находяща се на **** в гр.*** и първи работен ден - 06.12.2021 г.

Със Заповед №1704/19.03.2022 г. трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие на страните, считано от 19.03.2022 г. по писмено предложение на работника от 17.03.2022 г.

Пред първоинстанционния съд е назначена съдебно – оценителна експертиза и са изслушани свидетелски показания.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По делото не е спорно, че между страните е сключен договор за образователна услуга №3010/22.11.2021 г. Ответникът А. А. С. е въвел правоизключващи възражения за нищожност на договора за образователна 4 услуга, по които първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя изцяло, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Със сключването на горепосочения договор, страните са постигнали съгласие относно предмета на договора, а именно: ищецът по делото ****, да организира и проведе обучение по професия "Дизайнер", код 21401, специалност промишлен дизайн, код 2140110, трета степен на професионална квалификация. За ответника е възникналото насрещното задължение да участва и завърши обучението в предвидения срок и по утвърден график, както и да заплати цена за обучението в размер на сумата от 5 000 лв.

По делото са представени Удостоверение за професионално обучение с рег. № 3 -3/25.01.2022 г. за завършен квалификационен курс за професионално обучение по програма Д5 за част от професия – "Въвеждащо обучение за дизайнер" за професия "Дизайнер", специалност "Промишлен дизайн", при дневна форма на обучение и продължителност от 280 часа и Удостоверение за професионално обучение рег. № 16 - 16/11.03.2022 г. за завършен квалификационен курс за професионално обучение по програма Д5 за част от професия – "Надграждащо обучение за технолог" за професия "Дизайнер", специалност "Промишлен дизайн", при дневна форма на обучение и продължителност от 304 часа.

Значението на понятията "професия" и "част от професия", са посочени в § 1, т. 2 и т. 3 от ДР ЗПОО, съгласно които "Професия" е вид трудова дейност, за която се организира професионално образование и професионално обучение, а "Част от професия" е обособена трудова дейност в рамките на една професия, за която може да се организира професионално обучение. Поради това следва да се приеме, че е налице съществена разлика между придобиване на квалификация "по професия" и съответно – "по част от професия", която е изрично въведена със законодателната уредба. Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗПОО /в редакцията й към момента на сключване на договора/, професионалното обучение осигурява придобиването на квалификация по професия или по част от професия, както и усъвършенстването й, т. е. налице са две алтернативни възможности, като резултат от проведено професионално обучение. Съгласно §1, т. 5 от ДР ЗПОО "професионална квалификация" е квалификация по професия или по част от професия, която включва съвкупност от 5 професионални компетенции и необходимите за тяхното формиране общообразователни знания и умения. Следователно квалификацията, която лицата преминали професионално обучение получават, респ. придобитите професионални компетенции, също се отличават в зависимост от това дали обучението е за придобиване на квалификация "по професия" или "по част от професия". Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2, т. 2 от ЗПОО , завършеното професионално обучение с придобиване на степен на професионална квалификация се удостоверява със свидетелство за професионална квалификация. В разпоредбата на чл. 38, ал. 3 от ЗПОО е посочено, че за завършено професионално обучение за придобиване на квалификация по част от професията, за актуализиране или за разширяване на професионалната квалификация се издава удостоверение за професионално обучение.

В настоящия случай, в представените удостоверения изрично е посочено, че са за професионално обучение за част от професия – "Въвеждащо обучение за дизайнер" и "Надграждащо обучение за технолог".

Поради това не може да се приеме, че удостоверят придобиване на квалификация по професия 214010 "Дизайнер", какъвто е и предмета на сключения между страните договор.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 6 от ЗПОО, за признаване на степен на професионална квалификация, изпитът по теория и практика на професията е държавен и се организира в съответствие с чл. 36, ал. 1 от ЗПОО държавният изпит за придобиване на степен на професионална квалификация се провежда по национална изпитна програма за придобиване на съответните степени на професионална квалификация за съответната професия. Когато става въпрос за признаване на професионална квалификация по част от професия, изпитът се организира в съответствие с чл. 37, ал. 2 от ЗПОО писмен изпит по теория и индивидуално задание по практика, определени от обучаващата институция, както е и в настоящия случай, видно от показанията на св.***.