Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 169 от 20.05.2026, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Гражданско дело 506/2025
Вид
Решение № 169
Подписан
20.05.2026
Състав
Валентина Тотева Бошнякова Събинска

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 7 · Правилник за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча
  • чл. 55, ал. 8 · Правилник за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча
  • чл. 60 · Правилник за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Смолян, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина Т. Бошнякова

Събинска при участието на секретаря Боряна Д. Иброва като разгледа докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Гражданско дело № 20255400100506 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 45, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Образувано е по искове, предявени при условията на обективно кумулативно съединяване от П. Р. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.

„О.“ № **, ет. *, ап. *, депозирани чрез адв. Л. Д.-М. срещу З. А. К., с ЕГН **********, с адрес: ********** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лв., представляваща неимуществени вреди в резултат на извършено престъпление по чл. 134, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, във вр. с чл.

129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, както и сумата от 1 387.27 лв., представляваща имуществени вреди в резултат на същото деяние, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 28.10.2023 г. до окончателното им погасяване, както и разноските по делото.

Ищецът сочи, че на 28.10.2023 г. около 10.30 ч. в района на ловно стопанство „Б.“ в землището на с. Б. при провеждане на лов ответникът е произвел изстрел със законно притежаваното от него ловно оръжие – нарезна, полуавтоматична ловна карабина, в резултат на което е прострелял ищеца и му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в огнестрелно нараняване в областта на лявото бедро с разкъсване на бедрени и седалищни мускули в ляво, разкъсване на илеапсоас в ляво, счупване на хълбочна кост, довели до трайно затрудняване движението на долен ляв крайник, представляващо престъпление по чл. чл. 134, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. На следващо място излага доводи, че ответникът е нарушил правилата за провеждане на лов и инструктаж - чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ и чл. 60 от ППЗЛОД, като не е взел необходимите мерки за 1 сигурност и е бил в пияно състояние, с 1.39 промила алкохол в кръвта.

Ищецът твърди, че веднага след инцидента е бил закаран в МБАЛ „Д-р Б. Ш.“ АД, след което транспортиран до УМБАЛ „С. Г.“ АД, гр. П., където е приет за лечение и след направени изследвания е установена тазова фактура – линеарна на крилото на лявата илиачна кост, както и множество заседнали чужди метални тела с различен диаметър – от 12/23 мм до 2 мм, което е наложило оперативно поставяне на краче или ламбо на друго място – 86.74. П.

Т. заявява, че на 16.11.2023 г. /6 дни след изписването му от предходното болнично заведение/ е бил приет в МБАЛ „С. П.“ ООД, гр. П. с диагноза Некрозис кутис феморис синистра, където му е направена операция – фасцитомия, дебридман, лаваж, дренаж, тъй като заседналите метални чужди тела в левия мускул са предизвикали инфекция с отделяне на секреция и некроза на съседните тъкани, с опасения за необходимост от ампутиране на крака.

Наведени са аргументи, че след изписването от болницата на ищеца е назначено домашно медикаментозно лечение, което е продължило повече от 6 месеца, от които 2 месеца същият е бил на легло, след което 4 месеца се е придвижвал с патерици, а това е обусловило грижите на съпругата му, тъй като не е можел да се обслужва сам. Посочено е, че ищецът е изпитвал постоянни болки, със силен интензитет и продължителност, психически стрес, безпокойство и отчаяние, поради вероятността да остане инвалид и да не може да се грижи за семейството си /съпруга и две малки деца/, финансови затруднения, поради невъзможността да престира труд по сключения трудов договор. Направен е извод, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, в резултат на прострелването и причинените му тазови фрактури – линеарна на крилото на лявата илиачна кост и животозастрашаваща инфекция на меките и костни тъкани в размер на 50 000 лв., както и имуществени вреди за оперативните интервенции и последващото лечение в размер на общо 1 658.87 лв., които суми ищецът претендира да получи от ответника, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 28.10.2023 г. до окончателното им изплащане, както и разноските по делото.

В предвидения от закона срок е постъпил писмен отговор на ответника, депозиран чрез адв. В. Р., в който е релевирано възражение досежно местната подсъдност и становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове, вкл. и поради изключително завишен размер. Изложени са съображения, че в конкретния случай е налице случайно събитие, което напълно изключва отговорността по чл. 45 от ЗЗД, както и че от представените фактури и фискални бонове не става ясно дали те касаят лечение на ищеца и дали то е следствие на процесния инцидент.

Релевирано е възражение за съпричиняване от страна на ищеца с принос от 90 %, поради нарушение на чл. 83и от ЗЛОД и чл. 55, ал. 8 от ППЗЛОД, тъй като същият като участник в груповия лов на дива свиня не е бил екипиран с шапка/лента/облекло с ярък сигнален цвят, както и поради нарушение на чл. 59, ал. 3 и ал. 4 от ЗЛОД, защото по свое усмотрение е 2 напуснал мястото, на което е бил поставен и се е отклонил с около 100 м. в посока местоположението на ответника.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба и писмения отговор, както и становището на страните по делото и обсъди събраните доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:

Със споразумение, одобрено по НОХД № 240/2025 г. по описа на РС – Смолян на 30.042025 г., З. А. К., с ЕГН ********** е признат за виновен за това, че на 28.10.2023 г. около 10:30 ч. в ловно-стопански район „Б.“ в землището на с. Б., обл. С., поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - ловуване на дивеч, в качеството си на участник в организиран лов на едър дивеч /дива свиня/ нарушил правилата за провеждане на лов, инструктажа за безопасност, проведен от ръководителя на лова и възпроизвел изстрел със законно притежавано от него ловно оръжие – ловна карабина, нарезна, полуавтоматична „Browning Long Trac“ със сериен номер 3112ZW18659, калибър 30-06 Sprg., като не е взел необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби и инструкции – чл. 59, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия – лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и разрешение за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия са длъжни да ги опазват от кражби, изгубване и достъп на други лица и да предприемат мерки за недопускане на злополуки или наранявания при употребата им; чл. 8, ал. 1 от Указания за безопасно боравене с огнестрелно оръжие за ловни цели, приети от УС на НЛРС-СЛРБ на 21.11.2014 г. – забранява се стрелбата по шум, по неясно видима цел и/или по такава, която може да предизвика злополука, което правило му е била обявено преди началото на лова на основание чл. 59, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча /ППЗЛОД/ – участниците в групово ловуване на дива свиня, дребен дивеч и хищници подписват декларация да спазват стриктно разпорежданията на ръководителя на лова, чл. 60 от ППЗЛОД – не се разрешава участието в лова на лице, употребило алкохол или наркотични вещества, като е възпроизвел изстрел по шум, по неясно видима цел, без да се е убедил, че в посоката на стрелбата няма човек и не е предприел мерките за недопускане на злополуки, като по време на провеждане на лова е бил в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта си 1,39 промила на хиляда, установено чрез извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабр. № AARJN-0056, в резултат на което е причинил средна телесна повреда на П. Р. Т. от гр. П., изразяваща се в огнестрелно нараняване в областта на ляво бедро с разкъсване на бедрени и седалищни мускули в ляво, разкъсване на илеапсоас в ляво, счупване на лява хълбочна кост, довели до трайно затрудняване движенията на долен ляв крайник – престъпление по чл.

134, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.

На 28.10.2023 г. страните по делото са участвали в групов лов, за който 3 е било налице надлежно разрешително от ДЛС – С. и същите са били инструктирани за спазване на съответните правила за безопасност. Ищецът е бил облечен с тъмно яке със светлоотразителни знаци и след започване на гонката е предупредил по радиостанцията, че ще слезе по склона, за да провери за какво лае някакво куче, като без да получи разрешение, се е спуснал по склона, в посока към поста на З. К.. Ответникът, който бил с концентрация на алкохол в кръвта 1,39 промила, произвел изстрел с ловното си оръжие, с което ранил П. Т. в бедрената област на левия крак. Останалите участници в лова незабавно се събрали при пострадалия, оказали му първа помощ и му помогнали да стигне до автомобила на един от тях, за да бъде транспортиран до болницата.

В заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза е отразено, че уврежданията на ищеца от получената огнестрелна рана в областта на ляво бедро и лява хълбочна област са в пряка и непосредствена връзка от прострелване с огнестрелно оръжие по време на лов на 28.10.2023 г., като същият е бил транспортиран от МЗ-ЦСМП С. до УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД, гр. П., където са му били направени две операции и по време на престоя му там той е имал силна болки, с намаляващ интензитет. На следващо място е отразено, че малко след изписването му ищецът отново е бил хоспитализиран, но в друго болнично заведение - в МБАЛ „С. П.“, гр. П. с диагноза Некроза /умъртвяване на тъканите на ляво бедро/, където му е била извършена нова операция, представляваща етап от лечението за възстановяване от полученото огнестрелно нараняване, бил е със силни болки за 2-3 дни, намаляващи впоследствие, но без пълно отзвучаване.

Вещото лице е посочило, че срокът за възстановяване в процесния случай е в рамките на 4-6 месеца от огнестрелното нараняване, което по своята същност е тежко, като белезите на П. Т. /раневи и оперативни/ са трайни и пожизнени, получените сраствания затрудняват придвижването и продължителния седящ стоеж, налице са чужди тела в лява сакроилиачна област, лява седалищна и лява бедрена мускулатура, а движенията в лявата тазобедрена става са болезнени и с ограничен обем при свиване до 90 градуса.

Също така вещото лице е приело наличието на причинно-следствена връзка между приложените по делото платежни документи в размер на 1 387.27 лв. и проведено лечение на травмите, в резултат на прострелване по време на лова от 28.10.2023 г.

При разпита в съдебно заседание вещото лице е заявило, че лечението на ищеца в плевенската болница не е повторно, не представлява ексцес, а е етап от лечението на огнестрелната рана, като демаркацията /умирането на тъканите, засегнати от изстрела/ е състояние в динамика, поради което не може да се определи точен срок на проявата му. Вещото лице е категорично, че всички твърдени травматични увреждания, както и всички предприети медицински интервенции са в пряка и непосредствена връзка с прострелването и настъпилата патология.

Разпитаната по делото свидетелка Т.а, която е съпруга на ищеца, разказва, че го е видяла след процесния инцидент в болницата - пребледнял, 4 неадекватен, като след извършената операция по спешност докторът й е казал, че пострадалият има много разкъсвания и може да има вътрешен кръвоизлив.

Свидетелката обяснява, че заедно със свекърва си се е грижила за обезвижения си съпругът, който бил с много силни болки, затворен в себе си, не искал да види никой, дори и децата си, а когато раната започнала да се инфектира и изгледите сочели към ампутация на крака, тъй бил в голям стрес от мисълта да остане обездвижен до края на живота си. На следващо място свидетелката сочи, че периодът на възстановяване на пострадалия бил около 6 месеца, 4 от които той бил на легло, а после с патерици, в който период вземал болкоуспокояващи, антибиоци, инжекции, вкл. и успокоителни медикаменти.