Решение № 76 от 22.02.2024, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Габрово, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диян Д. Атанасов при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело № 20234210101521 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от К. С. Б., с пълномощник адвокат И. М., против „Карбо енерджи“ ООД гр. Габрово.

Предявен е осъдителен иск за вземане за главница, произтичащо от неизпълнено задължение по договор за паричен заем, с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл.

240 ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 06.06.2019 г. и на 07.07.2019 г., с две платежни нареждания ищцата предоставила на ответното дружество „КАРБО ЕНЕРДЖИ“ ООД заем в размер на 25 000 щатски долара. 10 000 щ.д., като част от заемната сума, ищцата предоставила въз основа на формален договор за заем от 05.06.2019 г. по силата, на който ответното дружество се задължило да върне заемната сума до 04.09.2019 г.

Останалата част от заемната сума в размер на 15 000 щ.д. ищцата предоставила въз основа на устна уговорка с ответното дружество от 06.07.2019 г., по силата, на която то се задължило да я върне също в срок от 3 /три/ месеца, считано от 05.07.2019 г.

Падежът на сумата от 10 000 щ.д. по силата на писмения договор е настъпил на 04.09.2019 г., а падежът на сумата от 15 000 щ.д. по силата на устната уговорка е настъпил на 05.11.2019 г.

С две платежни нареждания от 24.06.2021 г. и от 17.08.2021 г. за сумата от по 6 960 щ.д. всяко едно, ответното дружество върнало на ищцата общо по двата договора сума в размер на 13 920 щ.д. В платежните нареждания е посочено като основание на 1 извършеното плащане - частично върнат заем. И към подаването на настоящата искова молба останалата част от заетата сума в размер на 11 080 щатски долара не била върната на ищцата, въпреки многократните покани към ответното дружество за това.

В случай на оспорване на твърдението, че устно уговорения падеж за сумата от 15 000 щ.д. е 05.11.2019 г. и за прецизност /именно поради липсата на формален договор/ за сумата от 15 000 щ.д., респ. поради липсата на формално уговорен падеж за връщането на тази сума, с исковата молба ищцата отправя покана по реда на чл. 240 ал.

4 ЗЗД до ответното дружество да върне невърнатата част от заема в размер на 11 080 щатски долара в течение на един месец от получаване на исковата молба.

Поради изложеното ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди „Карбо Енерджи“ ООД да й заплати сумата от 11 080 щатски долара, представляваща дължима сума по договори за заем от 05.06.2019 г. и 06.07.2019 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, както и сторените в производството разноски.

В с.з. адвокат М. поддържа предявения иск.

В законоустановения срок управителят на ответното дружество е представил писмен отговор, в който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че дружеството не дължи на ищцата претендираната сума. Не се спори факта на получаване на сумите от 10 и 15 хиляди щатски долара на твърдяните от ищцата дати, нито подписването на представения и приложен договор за заем.

Твърди се, че това е привидна сделка. Тези суми реално били предоставени като авансово плащане от страна на „Пауталия Еколайт“ ЕООД, представлявано от бащата на ищцата С.Д.В.. Подписването на договора било единствено и само, за да може да се осъществят банковите преводи и получи сумата. Този начин на разплащане бил избран от Вълчев. Управителката на „Карбо енерджи“ ООД никога не била виждала и говорила с ищцата, още по-малко същата е искала връщане на даденото.

Признава се, че ответното дружество върнала сумата в размер на 13 920 щатски долара по посочения в исковата молба начин.

След приключване на търговските взаимоотношения с горепосоченото дружество, остатъкът от претендираната сума бил прихванат и видно от представените три разходни касови ордера за валута от 24.01.2021 г., 17.09.2021 г. и 18.10.2021 г. привидното задължение на дружеството било погасено. Тоест, към днешна дата ответното дружество не дължи претендираната сума. Затова се прави искане за отхвърляне на предявения иск.

В с.з. ответникът се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат Х. М., който моли съда да отхвърли предявения иск, по изложените в отговора съображения.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото 2 писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото не е спорно сключването на приетия като писмено доказателство писмен договор за заем от 05.06.2019 г., по силата на който ищцата се задължила да предостави на ответното дружество сумата 10 000 щатски долара, а то се задължило да ги върне до 04.09.2019 г. Не е спорно, а се установява и от представените две платежни нареждания, че с платежно нареждания от 06.06.2019 г. ищцата е превела от банковата си сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД по сметката на ответното дружество в „Уникредит Булбанк” АД сума в размер на 10 000 щатски долара, а с платежно нареждане от 07.07.2019 г. – сума в размер на 15 000 щатски долара.

От представеното удостоверение за граждански брак е видно, че моминското фамилно име на ищцата е Вълчева, като същото е вписано в представения договор и платежните нареждания.

Не са спорни и фактите, че с две платежни нареждания от 24.06.2021 г. и от 17.08.2021 г. за сумата от по 6 960 щ.д. всяко едно, ответното дружество е върнало на ищцата сума в общ размер на 13 920 щ.д. Като основания на извършените плащания и в двата случая е посочено - частично върнат заем.

По отношение на твърдението за връщане в пълен размер на претендираната от ищцата сума ответникът представя три разходни касови ордера за валута, с издател „Карбо енерджи“ ООД гр. Габрово: от 24.01.2021 г. – за сумата 4 000 щ.д., от 17.09.2021 г. – за сумата 4 000 щ.д. и от 18.10.2021 г. – за сумата 2 925 щ.д.

Въз основа на така установените факти съдът намира от правна страна следното:

За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване осъществяването на фактическия състав на твърдяното заемно правоотношение, а именно: съгласие на страните за предаване от ищцата заемодател на парична сума в собственост на заемополучателя - ответник; предаване на сумата от заемодателя на заемателя – кога е извършено, от кого и на кого е предадена същата; поето от кредитополучателя задължение да се върне заетата сума – срок или покана до него да я върне, респ. изпадането на ответника в забава за изпълнението на това задължение.

Наличието на писмен договор за сумата 10 000 щатски долара, неоспорването на наличието на допълнителна устна уговорка между страните от 06.07.2019 г. за предоставяне на сумата 15 000 щ.д., предаването на сума в общ размер от 25 000 щатски долара от ищцата на дружеството-ответник и връщането на част от тази сума в общ размер от 13 920 щатски долара, с изрично посочено от ответната страна основание – връщане на заем, са факти, които преценени в тяхната съвкупност, водят до несъмнен извод за сключен между страните договор за заем на посочената в исковата молба сума. Съществуването на сключен между страните договор за заем за 3 процесната сума се потвърждава и от твърденията на ответника, че е сключен привиден договор за заем в размер на 25 000 щ.д., задълженията по който са изцяло погасени.

В подкрепа на твърдението за привидност на договора за заем, ответната страна не ангажира никакви допустими от закона доказателства, въпреки предоставената от съда възможност за това. Затова съдът приема сключения между страните договор за заем за действителен, като с оглед на неговия неформален и реален характер, същият е сключен с предаването в собственост на заемателя на цитираната парична сума и поетото от заемателя задължение да я върне /така решение № 379/2013 г. от 06.01.2014 г. по гр. д. № 171/2012 г. на ВКС, IV г.о. /. При това положение за ищцата-заемодател възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Тъй като се касае за отрицателен факт, в тежест на ответника-заемодател е да установи твърдението за връщане на цялата заемна сума, което не беше сторено.

Представените в тази връзка ордери са подписани от представител на дружествотоответник, но в графата, удостоверяваща получаването на съответните суми, липсва подпис на получател. Поради това съдът приема, че трите ордера не установяват твърдението за погасяване на паричното задължение.

При това положение и като взе предвид размера на върнатата съгласно обсъдените писмени доказателства и изявленията на страните сума в общ размер от 13 920 щ. д., съдът приема за основателен и доказан предявеният иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата невърнатата разлика по предоставения заем в размер на 11 080 щатски долара.

Съдът взе предвид, че с извършените от ответника плащания на 24.06.2021 г. и на 17.08.2021 г. е погасено изцяло по-старото задължение по писменото съглашение от 05.06.2019 г., съгласно разпоредбата на чл. 76 ал. 1 изр. 2-ро от ЗЗД. Същевременно ищцовата страна не представи доказателства за установяване на твърдението си, че по силата на устното споразумение от 06.07.2019 г. между страните е уговорено връщането на предоставената в заем сума от 15 000 щ.д. да бъде извършено в срок до 05.11.2019 г. Поради това съдът намира, че процесната сума се дължи единствено по силата на устния договор за заем от 06.07.2019 г. , а ответникът е изпаднал в забава за връщане на процесната сума след изтичане на един месец от поканата, съгласно разпоредбата на чл. 240 ал. 4 от ЗЗД. Такава покана му е отправена с исковата молба, която е връчена на управителя на „Карбо енерджи“ ООД на 09.10.2023 г. Затова и на осн. чл. 86 ал. 1 от ЗЗД съдът ще присъди законна лихва върху главницата, считано от 10.11.2023 г.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът ще бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски, съразмерно на уважената част от претенцията. Видно от представения списък по чл. 80 от ГПК и платежните 4 документи по делото, ищцата заплатил сумата 818,25 лв. - държавна такса и сумата 2 200 лв. - адвокатско възнаграждение /ДПЗС на л. 6/ или общо разноски в размер на 3 018,25 лв.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „КАРБО ЕНЕРДЖИ“ ООД, с ЕИК:204376016, със седалищс и адрес на управление гр. Габрово, бул. „Априлов“ №46, ет. 2, офис 6, представлявано от управителя С.Х.Х., да заплати на К . С. Б., с ЕГН:**********, с адрес гр. София, ул.

„**************" № 47, вх. А, ап. 6, сумата 11 080,00 /единадесет хиляди и осемдесет/ щатски долара, представляваща невърната заета сума по сключен между страните договор за паричен заем от 06.07.2019 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 10.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 240 във вр. чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „КАРБО ЕНЕРДЖИ“ ООД, с ЕИК:204376016, със седалищс и адрес на управление гр. Габрово, бул. „Априлов“ №46, ет. 2, офис 6, представлявано от управителя С.Х.Х., да заплати на К. С. Б., с ЕГН:**********, с адрес гр. София, ул.

„*************" № 47, вх. А, ап. 6, направените разноски по делото в размер на 3 018,25 лв. /три хиляди и осемнадесет лева и двадесет и пет стотинки/, на осн. чл.

78 ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________

5