Разпореждане № 12690 от 02.10.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 12690 гр. София, 02.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В. Н. Й. като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА Наказателно дело частен характер № 20261110204795 по описа за 2026 година Депозирана е тъжба от Д. И. Г. с ЕГН –********** с адрес гр.***************чрез адв.Д. М. от САК със съдебен адрес ********************* срещу К. Л. В. с ЕГН – ********** с адрес гр.***************** с която е повдигнато обвинение по чл.182, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

С разпореждане на съдията –докладчик от 03.07.2026 г. тъжбата е оставена без движение, тъй като не отговаря на изискванията на чл.81 от НПК.

В обстоятелствената част на депозираната тъжба се съдържат твърдения, че ЧТ Д. Г. и К. В. са родители на малолетното дете Карина К.ова В.а с ЕГН – 1246016670. Посочено е също така, че с Решение от 30.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 17378/2020 г., по описа на СРС, III ГО, 80 състав родителските права по отношение на детето са предоставени на майката. Споменава се също така, че на 16.11.2021 г. страните са подписали допълнително споразумение, което предвижда по-разширен режим за срещи на бащата с детето. Съгласно постигнатото между Г. и В., считано от 30.06.2020 г., режимът на лични контакти на бащата с детето бил следният : всеки вторник след 10.00 часа с преписване, като бащата трябва да взима детето от дома на майката –ако е неучебен ден или след училище и да го връща на другия ден в училището на детето или в дома на майката- ако денят е неучебен, както и през уикенда всяка четна седмица от петък 18.00 часа до неделя 18.00 часа, задължавайки се да връща детето на адреса на майката.

На следващо място, в тъжбата се сочи, че в началото на месец декември 1

2025 г. тъжителката се съгласила временно детето да живее при баща си, което се случило на 07.12.2025 г. След инцидент с детето на 28.12.2025 г. Г. решила да възстанови режима на лични контакти на бащата с детето, така, както бил уговорен в споразумението. В тази връзка същата твърди, че личните й контакти с детето са възпрепятствани от В. от месец януари 2026 г. до момента, но въпреки това посочва конкретни дати в периода от 11.01.2026 г. до 14.02.2026 г., за които посочва, че бащата изобщо не е върнал детето в дома й или че не го е довел при нея. От така изложеното от фактическа страна тъжителката счита, че В. възпрепятства упражняването на личните й контакти с детето, с което е осъществил състава на чл.182, ал.2 от НК.

Съгласно разпоредбата на чл.81, ал.1 от НПК тъжбата трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, както и за обстоятелствата на престъплението. Главното предназначение на тъжбата е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване.

В обстоятелствената част на тъжбата задължително трябва да се посочат фактите, които обуславят съставомерността на конкретното деяние, и участието на подсъдимия в неговото осъществяване.

В настоящата тъжба се съдържат данни за подателя, както и за лицето, срещу което се подава, но не са изложени в пълнота и нужната яснота обстоятелствата на престъплението, за което се повдига обвинение.

Съгласно чл.182, ал.2 от НК родител или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, се наказва с пробация и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до шест месеца и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

На първо място в тъжбата се цитира съдебно решение /от 30.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 17378/2020 г., по описа на СРС, III ГО, 80 състав/, без да е отбелязано на коя дата е влязло в сила, по силата на което се твърди, че родителските права по отношение на детето били предоставени на майката.

Не е посочено обаче какъв е режимът на лични контакти на бащата с детето, 2 съгласно съдържанието на съдебния акт, което е от съществено значение, с оглед повдигнатото обвинение.

След това се споменава за подписано допълнително споразумение между страните от 16.11.2021 г. за по-разширен летен режим на лични контакти на бащата с детето, както и че съгласно „постигнатото“ между страните споразумение, считано от 30.06.2020 г. бащата има определен режим на лични контакти с детето, както следва : всеки вторник след 10.00 часа с преписване, като бащата трябва да взима детето от дома на майката –ако е неучебен ден или след училище и да го връща на другия ден в училището на детето или в дома на майката- ако денят е неучебен, както и през уикенда всяка четна седмица от петък 18.00 часа до неделя 18.00 часа, задължавайки се да връща детето на адреса на майката. От горното не става ясно дали така посоченият режим на лични контакти на бащата с детето е уреден в съдебното решение по гр.д.№ 17378/2020 г., по описа на СРС, III ГО, 80 състав/ или е предмет на извънсъдебно споразумение между страните.

На следващо място най-съществения пропуск в тъжбата е липсата на пълно и ясно описание на изпълнителното деяние на престъплението, за което се повдига обвинение. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.182, ал.2 от НК може да се осъществи както чрез действие, така и чрез бездействие, като разпоредбата урежда две форми на изпълнителното деяние неизпълнение на съдебното решение или осуетяване на неговото изпълнение.

Неизпълнение е налице тогава, когато субектът не изпълни конкретните предписания на съда относно упражняването на родителските права или относно лични контакти с дете. Осуетяване изпълнението на съдебното решение ще има, когато деецът създаде каквито и да било обективни пречки за упражняване на съответното право от правоимащия. При първата форма на изпълнителното деяние се касае за формално престъпление, на просто извършване, а при осуетяване изпълнението на съдебното решение, престъплението е резултатно, тъй като деецът създава обективна обстановка, която прави изпълнението невъзможно.

В настоящия случай с тъжбата се повдига обвинение по посочения текст от НК, но липсва пълно и ясно описание в какво се изразява изпълнителното деяние по чл.182, ал.2 от НК отнесено до всяка една дата, включена в продължавано престъпление по чл.26 от НК. За 11.01.2026 г. и 12.02.2026 г. е 3 посочено, че бащата изобщо не е върнал детето у дома. Не става ясно кога детето се е върнало да живее в дома на майката след описания инцидент, когато е бил възстановен режима на лични контакти на бащата с детето, респ. кога е било взето от бащата и кога е следвало да бъде върнато на адреса на майката. За следващия период – 14-19.01.2026 г. е посочено, че детето е следвало да бъде при майката, но бащата изобщо не го е довел. И тук не става ясно кога детето е взето от бащата и кога е следвало да бъде върнато в дома на майката, отнесено към съдебното решение, в което режимът на лични контакти на бащата с детето е уреден. Идентични са твърденията и за следващите дати от месец януари 2026 г., както и за тези от месец февруари 2026 г., за които се повдига обвинение.

Като цяло изложените в тъжбата твърдения, че със съдебно решение на тъжителката са предоставени родителските права по отношение на детето, а на бащата е определен режим на лични контакти с детето водят до неяснота относно повдигнатото обвинение, че на ЧТ се осуетява упражняването на лични контакти с детето.

След получаване на препис от разпореждането на съдията –докладчик с дадените в него указания по делото е постъпила молба –уточнение от ЧТ чрез адв.Д. М.. Видно от същата изпълнителното деяние на престъплението, за което се повдига обвинение се изразява в действия по системно нарушаване на режима на срещи с детето – често се случвало бащата да прибере детето към 22.00 часа в неделя, вместо в 18.00, както и в бездействие в случаите, в които детето е било с бащата, довели до сериозна опасност за живота и здравето на детето. От горното е видно, че указанията на съда за отстраняване на посочените по-горе нередовности не са били изпълнени и тъжбата не е приведена в съответствие с изискванията на чл.81, ал.1 от НПК.

В тъжбата следва да бъдат формулирани по конкретен, ясен и безпротиворечив начин признаците от състава на престъплението, за което се повдига обвинение. Едва след като бъдат описани конкретните деяния по време, място и начин на извършване може да бъде даден ход на тъжбата и да се провежда доказване.

Предвид гореизложеното, настоящият съдия-докладчик намира, че така депозираната тъжба въпреки дадените указания не отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.81, ал.1 от НПК, поради което образуваното 4 наказателно производство следва да бъде прекратено.

Водим от горното и на основание чл.250, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.5, т.2, във вр. с чл.81, ал.1 от НПК,

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВАМ наказателното производство по НЧХД № 4795/ 2026 г., по описа на СРС, НО 101 състав.

Препис от настоящото разпореждане да се връчи на частния тъжител.

Разпореждането подлежи на обжалване по реда на Глава 22 от НПК в 7-дневен срок, считано от съобщаването му пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5