Определение № 273 от 31.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 273 гр. Пловдив, 28.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20235001000437 по описа за 2023 година

При изпълнение процедурата по чл.267 от ГПК, въззивната инстанция намира, че производството по делото следва да бъде прекратено и делото върнато на първоинстанционния съд по следните съображения:

С решение №200/19.05.2023г., постановено по търг.д. №125/2022г. по описа на окръжен съд Пловдив, ЗЕАД „Б. В. И. Г.“, ЕИК ********* е осъдено да заплати на Н. Б. Д. ЕГН **********, действащ със съгласието на родителя си Ю. С. Д. ЕГН **********, както следва: Сумата 50 000лв., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени болки и страдания от травматични увреждания: счупване на малкопищялната кост на лявата подбедрица в долната трета и счупване на вътрешния малеол /ставен израстък/ на голямопищялната кост на лявата подбедрица, довели до трайно затрудняване на движенията на долен ляв крайник за период повече от два месеца, причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 03.05.2021г. в гр. П., на бул. „К. ш.“ пред № ***, по вина на Ю. С. М. ЕГН **********, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „О. К.“ с регистрационен № ** **** **, за който е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ полица №** **************, валидна от 02.02.2021г. до 01.02.2022г., както и сумата 1 384лв., обезщетение за имуществени вреди, заплатени разходи за 1 лечение и възстановяване, в резултат на същото произшествие, ведно със законната лихва върху посочените главници, считано от 10.01.2022г. - деня на подаване на заявление за заплащане на обезщетение до окончателното им изплащане, като е ОТХВЪРЛЕН искът за неимуществени вреди в останалата му част до пълния предявен размер от 80 000лв. ЗЕАД „Б. И. Г.“, ЕИК ********* е осъдено да заплати на адвокат Б. Г., в качеството й на процесуален представител на Н. Б. Д. ЕГН **********, действащ със съгласието на родителя си Ю. С. Д. ЕГН **********, сумата 4 760.72лв. адвокатско възнаграждение.

ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд Пловдив, държавна такса в размер на 2 055.36лв., както и 400лв. разноски за КСМАТЕ.

Н. Б. Д. ЕГН **********, действащ със съгласието на родителя си Ю.

С. Д. ЕГН ********** е осъден да заплати на ЗЕАД „Б. В. И. Г.“, ЕИК ********* юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 050лв.

Срещу постановеното решение е подадена редовна въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – Н. Б. Д. ЕГН **********, действащ със съгласието на родителя си Ю. С. Д.. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер – 80 000лв. Във въззивната жалба се съдържа изявление: „Моля, в случай че не уважите жалбата да намалите размера на присъденото на ответника юрисконсултско възнаграждение, поради прекомерност“. Така посоченото изявление следва да се приеме като искане за изменение на решението в частта за разноските по смисъла на чл.248 от ГПК. Възможността за упражняване правото на това възражение не е преклудирана, тъй като ответникът е претендирал юрисконсултско възнаграждение /като в хода на производството е представляван от юрисконсулт и само в последното съдебно заседание е представляван от адвокат, а в пълномощното – л.195, не е посочено уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение/, не е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК, в който да е посочено „юрисконсултско възнаграждение 3 050лв.“, за да може страната да упражни правото си на възражение за прекомерност.

Освен това във въззивната жалба се съдържа искане ответното 2 дружество да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя обезщетение за неимуществени вреди допълнително 30 000лв., ведно със законната лихва, считано от 10.01.2022г. Произнасяне по тази акцесорна, но самостоятелна, претенция от страна на първоинстанционния съд обаче липсва, както в мотивите на обжалваното решение, така и в диспозитива на същото. При това положение въззивният съд няма как да се произнесе за пръв път по същата.

Ето защо настоящето въззивно производство следва да бъде прекратено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по искането по чл.248 от ГПК, инкорпорирано във въззивната жалба на жалбоподателя Н . Б.

Д., действащ със съгласието на родителя си Ю. С. Д., както и за изпълнение на съответната процедура по отношение на акцесорната претенция за законна лихва върху отхвърлената част от иска за обезщетение за неимуществени вреди.

Водим от изложеното, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

Прекратява производството по В.т.д. №437/2023г. по описа на ПАС.

Връща делото на Окръжен съд Пловдив за изпълнение на процедурата по чл.248 от ГПК по отношение на искането, съдържащо се във въззивната жалба на жалбоподателя Н. Б. Д., действащ със съгласието на родителя си Ю.

С. Д., както и за изпълнение на съответната процедура по повод акцесорната претенция на ищеца за присъждане на законна лихва върху отхвърлената част от главницата.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3