Заповед за изпълнение № 254 от 06.06.2025, Районен съд - Кърджали
- Съд
- Районен съд - Кърджали
- Дело
- Частно гражданско дело 790/2025
- Вид
- Заповед за изпълнение № 254
- Подписан
- 06.06.2025
- В сила
- 29.07.2025
- Състав
- Динчер Хабиб
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
ЗАПОВЕД
ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК
Кърджали
Районен съд – Кърджали, ІІ състав в проведеното на 06.06.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 790 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Динчер Хабиб, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:
Длъжникът Н. М. Е. с ЕГН: ********** и адрес: ********** да заплати солидарно на вносител А. И. И. с ЕГН: ********** и заявител КРЕДИТ ИНС АД с ЕИК: ************ и адрес: **********
1. сумата от 800.00 лв. - главница, представляваща неизпълнено в срок парично задължение за връщане на дадена в заем сума по Договор за потребителски кредит „ЕКСТРА” ********** ведно със законната лихва от 04.06.2025 г. - датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното й изплащане,
2. сумата от 120.00 лв. - договорна лихва за периода от 09.01.2025 г. до 09.05.2025 г., 3. сумата от 14.60 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 10.01.2025 г. до 02.06.2025 г., както и
4. направените разноски по делото в размер на 25 лв. за държавна такса и 200 лв. за адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение за присъждане на адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от 200.00 лв. до пълния претендиран размер от 1000.00 лв..
Вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнение от длъжника в срок на задълженията му за плащане на дадена на заем сума по горепосочения договор за паричен кредит, сключен от него на*****. с „КРЕДИТ ИНС” АД, ЕИК *********, в размер на 800.00 лв., платима на десет равни вноски със следните падежи, а именно: 09.01.2025 г., 09.02.2025 г., 09.03.2025 г., 09.04.2025 г., 09.05.2025 г., 09.06.2025 г., 09.07.2025 г., 09.08.2025 г., 09.09.2025 г., 09.10.2025 г.,
Банкова сметка по която длъжникът може да плати вземането:
******************
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК следва да се отхвърли за сумата за разликата над сумата от 200 лв. до пълния размер на претендираното адвокатско възнаграждение от 1000 лв. Делото е с малък материален интерес, извършената от адвоката работа се състои в попълване на бланково заявление по множество еднотипни заповедни производства. Съгласно решение от 25.01.2024г. по дело С438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет, като съсловна организация, Наредба № 1/09.01.2004г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от 1 размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици . Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, и е пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изведено е, че с оглед абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, като предвидените в посочената наредба минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Въз основа на тези съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл.
101, пар. 1 ДФЕС забранява ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни за съда, поради нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС и произтичащата от това нищожност.
Следва да се отбележи, че поисканото адвокатско възнаграждение е значително над минималното определено по чл. 7, ал. 7, във вр, с ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.01.2004г., поради което и във връзка с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, съдът определя адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.
Съдът намира за неоправдано и в противоречие на добрите нрави уговарянето на адвокатско възнаграждение в размер, който драстично надвишава размера на дълга. Така на практика се стига до заобикаляне на закона във вреда на потребителя, което има за последица допълнително и неоснователно оскъпяване на кредита. Допускането на това би противоречало на защитата на потребителите.
Разпореждането в частта, с която заявлението за издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено, подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред Окръжен съд Кърджали в едноседмичен срок от връчването му.
ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА
Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:
1. Да подадете в съда писмено възражение по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по - висок размер от посочения в заповедта.
2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете в съда писмено възражение по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.
2
3. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, заповедта няма да влезе в сила.
4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.
Информацията, съдържаща се в заявлението, не е проверявана от съда.
5. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете писмено възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение.
6. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кърджали само в частта за разноските в едномесечен срок от връчването.
Районен съдия: ...............................................
( Динчер Хабиб )
3