Решение № 406 от 18.07.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. С., 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Димитър Г. Цончев

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело № 20251800500258 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 365 от 24.10.2024 г. по гр.д. № 716/2023 г. на РС – Костинброд ЗД "Бул инс" АД е осъдено да заплати на Н. С. А., сумата от 3 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинените й на 19.01.2022 г. имуществени вреди, вследствие ПТП, настъпило в гр. К., причинено от Д. Е. Р. управлявайки лек автомобил марка „„Ленд Ровер Дискавари“ с рег. № СО 75 42 ВТ, по отношение на който автомобил е била сключена и е действала към датата на произшествието валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със застраховател ответното дружество, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.08.2023 г. (датата на подаване на исковата молба в съда) до окончателното й изплащане.

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди над уважения размер от 3 000,00 лева до пълния предявен размер от 6 047,00 лева, както и претенцията за присъждане на законна лихва за забава за периода от 15.08.2022 г. до 24.08.2023 година.

Недоволен от решението е останал ищецът в първоинстанционното производство – Н. С. А., който чрез процесуалния си представител адв.

Николова, го обжалва акта, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за разликата над присъдените 3 000,00 1 лева до пълния предявен размер от 6 047,00 лева. Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционният съд нарушил принципа на справедливо определяне на обезщетение, като без основание отхвърлил исканията за обезщетяване на имуществените вреди, представляващи допълнителни разходи за силна храна (усилена диета), за рехабилитационни процедури, за болногледач и за транспорт. Изложени са подробни съображения за доказаност на всеки един от посочените разходи. Искането е за отмяна на решението в частта, с която искът е отхвърлен за сумата от 3047,00 лева и постановяване на нов акт по същество, с който исковата претенция да бъде уважена изцяло.

От ответника в първоинстанционното производство - ЗД "Бул инс" АД, е подадена насрещна въззивна жалба срещу онази част на решението, с която предявеният иск е частично уважен. Посочва се, че разходите, за които се претендира обезвреда не били необходими и доказани. Изтъква се, че вината за процесното ПТП е единствено на пострадалата, евентуално - поддържа се възражението за съпричиняване на вредоносния резултат. При посочените аргументи е поискано от въззивния съд да отмени решението в обжалванта част и да постанови нов акт по съществото на спора, с който предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.

Срещу подадената насрещна въззивна жалба е подаден отговор от насрещанта страна, с който същата се оспорва.

Подадените въззивна жалба и насрещна въззивна жалба са постъпили в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 258, ал. 1 от ГПК, от лица, легитимирани да обжалват постановеното от Районен съд – Костинброд решение, поради което са процесуално допустими.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността на жалбите, взе предвид следното.

РС - Костинброд е сезиран с искова молба от Н. С. А., с която е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, за заплащане на сумата от 6 047,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди, в резултат на ПТП, възникнало по вина на водача лек автомобил марка „„Ленд Ровер Дискавари“ с рег. № СО 75 42 ВТ, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от 15.08.2022 г. до окончателното изплащане.

Ищецът подробно е конкретизирал претендираните от него имуществени вреди, които се изразяват в: разходи за лекарства в размер на 500,00 лева; разходи за силна храна (усилена диета), равняващи се на по 6,00 лева на ден за периода от 19.01.2022 г. до 19.07.2021 г., или общо – 1 080,00 лева; разходи за заплащане на болногледач в размер на по 200,00 лева на месец за периода от 19.01.2022 г. до 19.05.2021 г.., или общо – 800,00 лева; разходи за заплащане на медицински консумативи в размер на 1 960,00 лева; разходи за ИЕ – Оперативни процедури с голям обем и много голям обем и сложност на таза и долния крайник в размер на 900,00 лева; разходи за рехабилитация в размер на 600,00 лева – за 20,00 сеанса по 30,00 лева всеки, извършени в периода от 28.05.2022 г. до 28.07.2022 г.; разходи за транспорт в размер на 200,00 лева заплатени за таксиметрови превози, автобусни билети, гориво, винетки и свързани с необходимите контролни прегледи.

2

В срока по чл. 131 от ГПК, ЗД "Бул инс" АД е депозирало отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Изразено е становище, че вина за произшествието има само пострадалата. Релевирано е и възражение за съпричиняване на вредоносните последици от реализираното ПТП, като е оспорен и механизмът му.

С обжалваното решение, позовавайки се на чл. 52 ЗЗД, първоинстанционният съд е уважил исковата претенция за обезщетение на имуществени вреди за сумата от 3 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.08.2023 г., а в останалата част – до пълния предявен размер от 6 047,00 лева, както и за дължимостта на законната лихва от 15.08.2022 г. претенцията е отхвърлена.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – само в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият въззивен състав намира решението, в обжалваните му части, за валидно и допустимо.

В конкретния случай като безспорно между страните, първоинстанционният съд е отделил обстоятелството, че по отношение на лек автомобил марка „Ленд Ровер Дискавари“ с рег. № СО 75 42 ВТ е налице валидна застраховка по риска „гражданска отговорност", сключена със застрахователното дружество ответник.

Не е спорно също така и че в рамките на действие на посочения договор за застраховка, на 19.01.2022 г. е настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие с пострадал ищецът в настоящото производство.

Във връзка с поддържаното от ответника оспорване на механизма на реализираното ПТП, както и вината за него и свързаното с това възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, следва да се посочи, че във въззивното производство по делото са приобщени заверени преписи на Решение № 97/09.10.2023 г. по т.д. № 137/2022 г. по описа на СОС, Решение № 640/29.05.2024 г. по в.гр.д. № 3069/2023 г. по описа на САС, с което постановеното първоинстанционно решение е отменено и Определение № 821 от 13.03.2025 г. по т.д.№ 1829/2024 г. по описа на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. От посочените актове е видно, че механизмът на процесното ПТП, както и всички предпоставки, необходими за ангажиране отговорността на застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди, са установени със сила на пресъдено нещо. Съгласно т. 18 на ТР № 1 от 04.01.2001 Г. по гр.д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС, със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. С решението съдът подвежда фактите под правната норма, и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползват със сила на пресъдено нещо. В диспозитива на цитираното въззивно решение на 8-ми граждански състав на Софийски апелативен съд се съдържа произнасяне досежно основанието, на база на което се реализира спорното право – в случая деликт, причинен от застраховано при ответника лице, т.е. със сила на пресъдено нещо се ползва 3 установеният фактическия състав, обуславящ гранционно-обезпечителната отговорност на застрахователя да покрие причинените от деликвента вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Макар в настоящото производство да се търси обезвреда на различни по естеството си вреди, то основанието на претенциите е едно и също, от което следва да се приеме, че имуществените вреди произтичат от общия правопораждащ факт, а именно деликта, установен между страните със сила на пресъдено нещо.

Със сила на пресъдено нещо е установена и вината за настъпилото ПТП на водача, но също така и основателността на възражението на ответника за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, като приносът на ищеца в случая се равнява на 20 %. Нещо повече – дори да се приеме обратното (че липсва СПН), горните обстоятелства се установяват по настоящото дело и от приетата в първоинстанционното производство съдебно техническа експертиза. Предвид обаче възприетото от настоящия състав становище за наличието на СПН по отношение фактическия състав на деликта и в частност механизмa на ПТП, заключението на вещото лице не следва да бъде подробно обсъждано от въззивния съд.

С оглед изложеното и във връзка със заявените в жалбите на страните оплаквания, настоящият състав счита, че спорен във въззивното производство се явява единствено въпросът за настъпването на твърдените в исковата молба имуществени вреди. В тази хипотеза ищецът следва да докаже извършването на конкретните разходи и техния размер, както и обстоятелството, че те са необходима, адекватна и закономерна последица от деликта, т.е. причинноследствената връзка между деянието и имуществените вреди.

За установяване на посочените обстоятелства, в първоинстанционното производство са ангажирани гласни и писмени доказателства и са приети съдебно-счетоводна и съдебно-медицинска експертизи.

В показанията си разпитаният свидетел Д. Р. – участник в процесното ПТП, подробно описва случилото се, но не излага обстоятелства, досежно предметът на настоящия спор. А както бе посочено и по-горе, настоящият състав намира, че механизмът на произшествието е изяснен. Същото важи и за показанията на свидетеля Я. К. – очевидец на случилото се, поради което посочените доказателства не следва да бъдат обсъждани от въззивния съд.

Пред първоинстанционния съд е разпитана и свидетелката Ася А. – дъщеря на ищеца, чиито показания настоящият състав преценява съгласно чл.

172 ГПК, предвид възможната й заинтересованост от изхода на делото.

Свидетелката посочва, че вследствие претърпяното ПТП, майка й претърпяла две операции на бедрената кост на левия крак и една на гърдата, като и към момента не се е възстановила напълно. След първата извършена операция се наложило да остане в болница около 2 месеца, тъй като се заразила и с корона вирус. След втората операция получила тромб на крака, което наложило пълното й обездвижване за период от 6-7 месеца. Според свидетелката, пострадалата около година прекарала на легло, през което време не е ставала и не е провеждала рехабилитационни процедури. Рехабилитации започнали след това, като били проведени 10-15 процедури, всяка от които на цена 80-90 лева. Грижите за пострадала били поети от свидетелката - нейна дъщеря, която посочва също, че през последните 2 години не е работила, за да може да 4 обслужва нуждите на майка си. Наложило се и да ангажира жена, която да помага за обслужването и раздвижването на пострадалата, по няколко часа в рамките на 4-5 месеца, на която заплащала 200-300 лева месечно. Според показанията на свидетелката се наложила промяна в хранителни режим на майка й, която била по препоръка на докторите. Поради това свидетелката купувала по-силни храни – мляко, масла, кашкавал, за да може по-бързо да калцира кракът. Този режим на хранене според свидетелката се поддържа и към настоящия момент. Също така и към момента се налагал прием на лекарства, като общата сума на необходимите такива според свидетелката се равнявала на над 3000,00 лева годишно. Свидетелката посочва също така, че след операциите било необходимо извършването на профилактични прегледи и рентегонови снимки, като в началото след операциите, посещенията в болниците били почти всеки ден. Според свидетелката изразходваните средства за гориво в този период са околно 500-600 лева.