Определение № 1296 от 30.10.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1296 гр. Стара Загора, 30.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20235500500720 по описа за 2023 година Производството е образувано по частната жалба на „Б.Д.“ АД -гр.С., чрез юриск. К.М. против разпореждане № 3255 от 04.09.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 2059/2023г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу длъжника А. Б. Х. за сумата 135.41 лв. – такси за нереволвиране на кредитна карта по договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 07.11.2016г.

Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното разпореждане, поради което го обжалва в срока, като неправилно. Излага съображения за дължимост на претендираната такса, като се позовава на разпоредби на Общите условия за издаване и обслужване на кредитни карти.

Моли да се отмени обжалваното разпореждане. Претендира за разноски.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери допустимостта й намери за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за въззивното производство.

С обжалваното разпореждане, районният съд е отхвърлил заявлението на „Б.Д.“ АД -гр.С., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу длъжника А. Б. Х. за сумата 135.41 лв. – такси за нереволвиране на кредитна карта по договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 07.11.2016г. За да постанови това разпореждане, съдът е изложил съображения, че претендираното вземане за такса, поради липса на действително предоставена услуга на клиента, противоречи на разпоредбата на чл. 10а ЗПК. Счел е също, че по характера си 1 това вземане не представлява такса, а неустойка – неустоечна клауза под форма на такса за обслужване на картата, за неизпълнение на задълженията на картодържателя по договора, което е в противоречие с чл. 33, ал 1 ЗПК.

Частно гражданско дело № 2059/2023 г. по описа на Районен съд Казанлък е образувано по заявление на „Б.Д.“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК за 633.40 лева - главница от невърнат кредит, 205.07 лева - възнаградителна лихва, 165.70 лв.- обезщетение за забава след настъпване на изискуемост, заедно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащането на вземането, както 207.41 лв. дължими заемни такси, от които 135.41 лв. – такса за нереволвиране на кредитна карта, 60 лв. – такси за теглене от АТМ други банки и 12 лв. такса издаване на карта.

Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 1160 на 04.09.2023г. за главницата от невърнат кредит, възнаградителната лихва, мораторната лихва и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението - 31.08.2023г. до изплащането й, разноски и 60 лв. такси за теглене на АТМ и 12 лв. – такса за издаване на кредитна карта.

Заявителят е поискал издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ - извлечение от счетоводните книга на банката, като в т.14 на заявлението се претендира сумата от 135.41 лв. - такси за нереволвиране на кредитна карта.

Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора. Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Претенцията на заявителят е в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал.2 ЗПК.

Процесната претендирана сума от 135.41 лв., посочена като такса за нереволвиране на кредитна карта е в противоречие и с разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК. Това е така, защото тази такса е предвидена по повод неизпълнение на задължението на длъжника по договора за кредит, а при забава на потребителя, кредиторът има право единствено и само на лихва за времето на забавата, но не и на други компенсации и осребрявания.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е неоснователна. Разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в обжалваната част като правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3255 от 04.09.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 2059/2023г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3