Решение № 525 от 01.12.2017, Окръжен съд - Русе

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 525 гр.

Русе, 1.12.2017 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в публично заседание на девети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Антоанета Атанасова при секретаря Галина И.а като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № 171 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по предявени от Д.М.Г.

*** чрез адв. Г.Ч. АК Силистра искове срещу

„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК ********* за заплащане на 7019,96 лв. - обезщетение за нанесени имуществени вреди, представляващи изразходвани средства за лечение, вследствие претърпяно на 28.12.2015 г. ПТП и 30 000,00 лв. неимуществени вреди, представляващи претърпени физически и психически болки и страдания от претърпяното на 28.12.2015 г. ПТП, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от деня на предявяване на претенцията му до ответното дружество – 29.06.2016 г. до окончателното им изплащане. Ищецът твърди, че на 28.12.2015 г. около 15 часа в гр. Русе, на кръстовището на ул. „Плиска“ с ул. „Сан Стефано“, управлявайки собствения си мотопед „Пиаджо“ с рег. № Р *** Х претърпял ПТП, виновен за което бил другият участник Л.Д.Н., който управлявайки л.а. „Ауди 80“ с рег. № ****АТ нарушил правилата за движение и го блъснал. Виновният водач имал застраховка ГО в „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:

Живот и здраве“ АД № ВG/30/115002484111, валидна до 5.10.2016 г. Вследствие на удара бил съборен на земята и получил травми на двете колена и на десния лакет. Получил охлузни рани, рентгеновите снимки не установили счупвания, но болките му се засилили, лявото коляно се подуло. Не можел да се придвижва самостоятелно. След извършено с ЯМР изследване се установило, че е налице скъсана кръстна връзка в лявото коляно. Претърпял операция на 23.04.2016 г. в Спортсклиник „Еуровита“ гр. София за която заплатил 6500 лв. След операцията се придвижвал едни месец с патерици, а цялостното възстановяване му отнело 6 месеца. За рехабилитационни процедури и помощни материали заплатил 414 лв., а за изписаните му лекарства сумата от 105,96 лв. Твърди още, че и до сега понякога движенията му са затруднени, изпитва болка и дискомфорт, т.е. не се е възстановил напълно. От извършеното срещу него непозволено увреждане претърпял и големи физически и психически травми за продължителен период от време, продължаващ и до сега. Към момента на ПТП работел на две места: .. с основна дейност производство на земеделска продукция. И двете му длъжности изисквали много пътувания и движение пеш, но поради травмите си дълго време не могъл да ги практикува. Обездвижването, откъсването от работа, постоянната болка го направили нервен, избухлив, раздразнителен, на моменти разсеян и подтиснат.

Загубил нормалната си комуникативност. Твърди още, че към момента на ПТП-то бил активен състезател ….. Вследствие претърпените травми пропуснал финалите на държавното първенство, провело се през м. юни, 2016 г.

Това, че не могъл да практикува любимия си спорт и да помогне на отбора си в първенството на страната допълнително го депресирало и разстроило. Претендира 30 000 лв. неимуществени вреди за преживените от него болки и страдания, голям физически и психически дискомфорт. Заявява още, че на 29.06.2016 г. заявил пред ответното дружество претенция за заплащане на причинените му вреди, но такава му била отказана, поради което предявил и настоящите искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът

„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК ********* е депозирал отговор на исковата молба. С него ответникът намира предявените искове за допустими, но неоснователни. Оспорва ги изцяло както по основание, така и по размер – както главните, така и акцесорните, намирайки ги за неоправдано и прекомерно завишени. Счита, че не са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността на застрахователното дружество. Оспорва изложените в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства и по – конкретно: твърдените травматични увреждания, твърдените болки и страдания, подлежащи на компенсиране, твърдените психологически последици от инцидента и тяхната продължителност, причинно-следствената връзка между поведението на водача и настъпилите увреждания, механизма на осъществяване на твърдяното събитие, както и наличието на причинно – следствена връзка на всички твърдени неимуществени вреди с механизма на ПТП, вината на водача, застрахован при него. На самостоятелно основание възразява срещу искането за присъждане на законна лихва от датата на претенцията, предвид непълната преписка представена пред него в качеството му на застраховател. Оспорва твърденията за изключителна вина само у водача и прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, твърдейки, че същият с поведението и действията си е допринесъл за настъпването на пътния инцидент. Поради това, на отделно основание, предвид твърдяното съпричиняване, възразява срещу предявения размер на ищцовите претенции, намирайки ги за прекомерни.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от неоспорения в тази му част констативен протокол за ПТП № 1715/383, съставен на 28.12.2015 г. /л. 6/, както и от съставения на същата дата за нуждите на производството по налагане на административно наказание, акт за установяване на административно нарушение /л. 141/, че на 28.12.2015 г. в гр. Русе, на кръстовището на ул. „Плиска“ с ул. „Сан Стефано“ около 15.02 часа се е състоял пътен инцидент с участници: лек автомобил „Ауди 80“ с ДК № Р **** АТ, управляван от св. Л.Д.Н. и мотопед „Пиаджо“ с ДК № Р *** Х, управляван от ищеца по делото. Горните документи имат характер на официални удостоверителни документи по смисъла на чл. 179 от ГПК, поради което обвързват съда с материална доказателствена сила до оспорването им. Тъй като актът от 28.12.2015 г. не е оспорен изобщо, а протоколът за ПТП от 28.12.2015 г. е оспорен, но не в частта му досежно участниците в пътния инцидент, то в този смисъл и тези обстоятелства следва да се приемат за безспорно констатирани в настоящия случай.

Не се спори между страните по делото, въпреки, че нито една от тях не е представила застрахователната полица - оригинал или заверено копие, че за лекия автомобил, участвал в произшествието и управляван от Л.Д.Н., е налице валидно сключен застрахователен договор със „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД по застраховка "Гражданска отговорност" към момента на настъпване на ПТП, представляващо с оглед сключената застраховка, застрахователно събитие. Това обстоятелство е и удостоверено в неоспорената от ответната страна част на съставения протокол за ПТП № 1715/383 от 28.12.2015 г., назована "Участници в ПТП", като там са посочени и индивидуализиращите белези на застрахователния договор: номер на полица, валидност, застраховател.

От извършената и приета по делото без възражения от страните съдебна-автотехническа експертиза (л. 130 – л. 134), изготвена от вещото лице инж. О.Д., която съдът преценява като компетентна, обективна и безпристрастно дадена и възприема изцяло, се установява детайлно и безпротиворечиво механизма на настъпилото ПТП. Констатациите на вещото лице изцяло потвърждават отразеното от съставителя св. Ц.П. в оспорената част на протокола за ПТП и потвърдено от него при разпита му в о. с. з. на 14.09.2017 г., а и се подкрепят от събраните свидетелски показания на разпитания в производството по делото в качеството му на свидетел Л.Н., управлявал лекия автомобил и с преки впечатления от пътния инцидент. При това положение съдът намира, че начинът, по който е протекло произшествието, е установен безпротиворечиво от всички посочени по-горе доказателства.

Констатира се, че ПТП е настъпило в район, където няма данни за ограничаване на скоростта под максимално разрешената за движение на съответната категория МПС в населено място. Към началото на удара и двете превозни средства са се движели със скорости, значително по-ниски от максимално разрешените за движение на съответната категория МПС в населено място, съответно лекия автомобил „Ауди“ с около 30 км/ч към началото на удара, а мотопеда с около 35-40 км/ч към същия момент. Опасната зона за спиране на л.а. „Ауди“ при тази скорост на движение е 15,17 м, а на мотопеда – 19,28 м при 35 км/ч и 23,44 м при скорост 40 км/ч. Експертът уточнява още, че изследванията в експертизата са направени като за начало на възникване на опасността е приет моментът, в който л. а. „Ауди“ е започнал да завива наляво. Дава заключение, че водачът му Л.Н. е имал обективна възможност преди да започне да завива наляво да види в огледалата за обратно виждане приближаващия се зад него в лявата лента мотопед и имал техническата възможност да предотврати произшествието, ако преди да започне да завива наляво е пропуснал движещия се след него в лявата лента мотопед. Няма данни препятствия или други участници в движението да са ограничавали видимостта на двамата водачи непосредствено преди произшествието.

Св. Л.Н. – водач на лек автомобил

„Ауди 80“ с ДК № Р **** АТ, разпитан по искане на ответника, свидетелства, че по време на процесното ПТП се е движел с около 30 км/ч, тъй като движението било натоварено, бил в средното платно, пуснал ляв мигач, тъй като предприемал маневра завой наляво, но въпреки, че било около 15 - 16 часа, при нормална видимост, не видял движещия се зад него мотопед. Завил наляво, след което чул силен трясък в задното колело на управлявания от него автомобил отляво. Спрял веднага. Видял водача на мотопеда, който бил с каска и черно яке да се държи за крака, но не си спомня за кой точно. След като св. Н. излязъл от управлявания от него автомобил водачът на мотопеда бил на бордюра.

Обяснява още, че предприел маневрата завой наляво от средната лента, тъй като в дясната половина улицата /негово ляво/, по която искал да завие имало автомобил, който чакал на знак „Стоп“. Първоначално ищецът му казал, че е добре, но като се върнал след около два часа да си прибере мотопеда /през които отишъл на преглед в болницата/, стоял седнал в лек автомобил и не се движел.

Веднага след произшествието ищецът е прегледан в спешно отделение /л. 7/ като от направената рентгенова снимка не били констатирани фрактури по костите на коляното. На 29.12.2015 г. бил освидетелстван по негово желание от съдебен лекар при МБАЛ Русе, за което му било издадено СМУ, приложено на л. 8 от делото.

На 7.01.2016 г. е проведено изследване с ЯМР в МБАЛ Русе /л.12/ на лявата колянна става на ищеца.

На 1.03.2016 г. Д.Г. е провел първична консултация в „ Спортсклиник Еуровита“ ЕООД София /л.13/, при която е отразена следната диагноза: дисторзио на дясна колянна става с лезия на трансплантата, лезия на лат. менискус, ст. пост реконструкция на лява колянна става. На 23.04.2016 г. в същата клиника му е направена операция: артроскопия на ляво коляно, което се установява от приложената на л. 14 - л. 15 епикриза.

За нея заплатил сумата от 6500,00 лв., за което е представена фактура № 156/24.04.2016 г. на л. 17 от делото. Назначено му било медикаментозно лечение /л. 15/, за провеждането, на което заплатил 105,96 лв., което се установява от касов бон, приложен на л. 20 от делото. За рехабилитационни процедури и помощни материали заплатил общо 414 лв. съгласно фактури, приложени на л. 16, л.1 8 и л. 19 от делото.

На л. 62 – л. 64 са приложени резултати от проведени в следоперативния период консултации на ищеца в „ Спортсклиник Еуровита“ ЕООД, а на л. 65 – л. 67 - следоперативния му рехабилитационен план, предоставен от същата клиника. От л. 68 до л. 78 пък на делото са приложени амбулаторни листи, касаещи провежданата от ищеца рехабилитация в град Русе след извършената му операция за периода от м. май, 2016 г. до м. август, 2016 г.

От

23.04.2016 г. до 22.08.2016 г. ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност от *****, което се установява от приложените на л. 21 - л. 28 болнични листи.

Разпечатката съдържа 31 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/85db748a-d0f5-4042-9b31-5bbe1ad5fb4a