Решение № 3955 от 03.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3955 гр. София, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Петя Попова при участието на секретаря Ирина Ст. В.а като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20231100510337 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на И. З. В. и Е. К. Д. срещу Решение № 8464/22.05.2023 г. по гр.д. № 57061/2021 г. по описа на СРС, ГО, 158-ми състав.

С въззивната си жалба ответникът в първоинстанционното производство И. З. В. излага оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което претенцията му с правно основание чл.127, ал.2 СК да бъде уважена като му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата Ж.И. В.а, родена на ******* г., и И.И.В., родена на ******* г., местоживеенето на двете малолетни да бъде определено при него, да бъде разписан режим на лични отношения на майката Е. К. Д. с децата Ж.И И. съгласно посоченото във въззивната жалба и последната да бъде осъдена да заплаща на двете деца месечна издръжка в размер на по 200 лева за всяко от тях, считано от 01.07.2021 г. до настъпване на законово основание за нейното изменение и прекратяване, ведно със законна лихва върху всяка просрочена сума. Претендирано е присъждане на разноски, сторени във въззивното производства.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК ищецът в първоинстанционното производство Е. К. Д. е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба и излага доводи за нейната 1 неоснователност.

Д. е подала насреща въззивна жалба срещу Решение № 8464/22.05.2023 г. по гр.д. № 57061/2021 г. по описа на СРС, ГО, 158-ми състав в частта, в която е определен режим на лични отношения между двете деца и бащата И. З. В. „всяка четна седмица от годината, като за първа седмица се счита тази, включваща първия четвъртък от годината, за времето от 10:00 ч. в събота до 18:00ч. в неделя“. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 3, изр.2 ГПК, И. З. В. е депозирал отговор на насрещната въззивна жалба, с която оспорва последната.

Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл.259, ал.1 ГПК, респ. по чл. 263, ал. 2 ГПК от страни, притежаващи правен интерес от обжалването, и са насочени срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Софийски градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по делото, приема за установено следното:

С Решение № 8464/22.05.2023 г. по гр.д. № 57061/2021 г. по описа на СРС, ГО, 158ми състав, на основание чл.127, ал.2 СК, упражняването на родителските права по отношение на децата Ж.И. В.а и И.И.В. е предоставено на тяхната майка Е. К. Д., при която е посочено те да живеят, определен е режим на лични отношения на бащата И. З. В. с двете деца (бащата има право да вижда и взема при себе си децата всяка четна седмица от годината, като за първа седмица се счита тази, включваща първия четвъртък от годината, за времето от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя, с преспИ.е; през месеците юли и август за по десет последователни дни във всеки от тези месеци /общо двадесет календарни дни/, във време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като съботнонеделният режим, посочен по-горе, спира да действа в тези месеци за период, различен от десетте последователни дни, в които бащата има право да бъде с децата, който период не може да бъде по-дълъг от двадесет последователни календарни дни; за великденските и новогодишните празници във всяка нечетна година, за времето от 10,00 часа на Разпети петък, респективно на 30 декември, до 18,00 часа на Светли понеделник, респективно на 01 януари, като в нечетните години не действа съботно-неделният режим, посочен по-горе, за времето на коледните празници /от 24 декември до 27 декември/; за коледните празници във всяка четна година, за времето от 10,00 часа на 24 декември до 18,00 часа на 27 декември, като в четните години не действа съботно-неделният режим, посочен по-горе, за времето на великденските и новогодишните празници /съответно - от Разпети петък до Светли понеделник, и от 30 декември до 01 януари/, за рождените дни на всяко от децата - 16 април за детето И., и 12 август - за детето Ж., в съботата, следваща съответния рожден ден, за времето от 10,00 часа до 18,00 часа, а ако съответният рожден ден е в събота - в неделята, следваща съответния рожден ден, за времето от 10,00 часа до 18,00 часа; за рождения ден на бащата - 20 февруари, в съботата, следваща рождения ден на бащата, за времето от 10,00 часа до 18,00 часа, а ако рожденият ден на бащата е в събота - в неделята, следваща рождения ден, за времето от 10,00 часа до 18,00 часа; за рождения ден на майката - 25 ноември, съботно-неделният режим, посочен по-горе, не действа в съботата, следваща 2 рождения ден на майката, а ако рождения ден на майката е в събота - не действа за времето до 18,00 часа в събота) и същият е осъден да им заплаща месечна издръжка в размер на 300 лева за детето Ж. и 250 лева за детето И., платима по банкова сметка, открита на името на майката в “Първа инвестиционна банка” АД с IBAN *******, считано от 20.07.2021 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от дена на забавата до окончателното погасяване. С първоинстанционното решение И. З. В. е осъден да заплати в полза на СРС сумата от 792 лева, представляваща държавна такса върху опредЕ.та издръжка.

От представените пред първоинстанционния съд два броя удостоверения за раждане се установява, че страните са родители на децата Ж.И. В.а, родена на ******* г. и И.И.В., родена на ******* г.

Не е спорно в производството, че страните не са сключвали граждански брак, не съжителстват заедно от 20.07.2021 г. и понастоящем двете деца живеят при тяхната майка.

При изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК от въззивния съд въззивникът и въззиваема страна И. З. В. поддържа искане да му бъде възложена родителската отговорност по отношение на двете му дъщери, тъй като помежду им има обич и разбирателство и тримата се наслаждават на времето, прекарано заедно, а интересът на малолетните е единствен приоритет за него. Споделя, че е добронамерен и търпелив в отношенията с майката, но тя отказва комуникация с него, отчита връзката на двете сестри с другия родител и няма намерение да ограничава контактите помежду им и счита, че следва да осъществяват такива през поне десет дни от месеца. Посочва, че житейският му опит, придобитите от него умения и изградените контакти ще благоприятстват за правилното развитие на двете деца. Опасява се, че майката отглежда децата в незаконна сграда, което поставя малолетните в риск. За незаконния статут на сградата, в която се намира жилището на майката узнал по време на съвместното съжителство на страните в същото. Сочи, че живее сам в голямо и просторно тристайно жилище в центъра на столицата, в което е обособена стая за двете му дъщери. Споделя за не съвсем сериозна връзка с жена, която децата познават, но не все още не им е представена като негов партньор. Посочва, че понастоящем няма регулярни доходи, но е финансово добре обезпечен. Трудовата му ангажираност е свързана с интелектуална дейност, като сам определя заетостта си с оглед нуждите на децата. Излага възможност при отглеждане на децата да ползва подкрепата на своите родители, майка му живее в гр.София и е хабилитиран лекар, а баща му и неговата партньорка, които живеят в гр.Етрополе, имат готовност да го подпомагат. Споделя притеснения, че двете деца трудно се адаптират към контакт с нови хора и времето му с тях е недостатъчно, за да упражнява ефективно родителската си функция. Твърди, че майката ограничава контактите на децата с него, родните му и приятелския му кръг.

При изслушването от въззивния съд въззиваемата и въззивник по насрещна въззивна жалба Д. посочва, че живее сама с двете деца в самостоятелен апартамент, изграден в многофамилна сграда, собственост на нейния баща. В същата постройка се помещават и жилището на родителите й. Заявява, че понастоящем няма партньор. Счита, че следва да й 3 бъде възложена родителската отговорност, доколкото най – добре познава техните особености, съобразява се с тях, без да желае да променя характерите им, способна е да отговори на нуждата им от подкрепа и с оглед пола им е в състояние по – добре да откликне на потребностите им и необходимостта, породена от тяхната възраст за изграждане и затвърждаване на хигиенни навици. Посочва, че отделя време и внимание на децата за образователни занимания. Счита, че децата следва да се виждат с бащата всяка първа и трета седмица за времето от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, а коледните и новогодишни празници са се поделят от двамата родители. Твърди месечната издръжка на децата да възлиза на по 500 лева и декларира месечен доход в размер на 2 000 лева.

Споделя, че трудовата й ангажираност е съобразена с отглеждането на децата, тъй като може да работи и от дома си. При предоставяне на родителските права на бащата счита, че подходящо за тях е да осъществяват контакти с нея пред поне двадесет дни месечно.

Посочва, че при отглеждане на децата може да разчита на подкрепата на родителите си и лелите си по бащина линия. Законността на строежа, в който се намира жилището й не й създава притеснения, тъй като е виждала документите на сградата.

Въз основа на заключението на изготвената за нуждите на въззивното производство Комплексна съдебна психологична и психиатрична експертиза (КСППЕ) се установява, че майката има необходимия родителски капацитет. Въпреки базисната родителска годност на бащата, са налице аспекти от родителската грижа, в които той има нужда от подкрепа за развитие на по-добри умения и усъвършенстването им. По отношение на базисните грижи за децата (физически нужди; медицински грижи, храна, подслон, чистота, дрехи, хигиена), стимулиране на децата и грижата за тях и двамата родители имат годност и умения да осигурят грижи за децата си и сигурна среда, да създават условия за стимулиране на учебния процес, за правилното им развитие, за поставяне на граници в поведението на малолетните. Страните са способни да са емоционално отзивчиви към дъщерите си, като майката откликва съобразно специфичните потребности на малолетните достатъчно чувствително. Бащата има изцяло положително емоционално и грижовно отношение към тях, но на моменти експертие са наблюдавали прекомерно интрузивно поведение към малкото дете като не успява да съборази достатъчно чувствително миговете, в които детето има потребност от това да се оттегли от активност или не желае контакт. Двамата родители се нуждаят от подкрепа по психосоциален път за регулиране на отношенията помежду им.

По отношение на осигуряването на подходящ модел за подражание, като аспект от родителския капаците, вещите лица са констатирали наличие на данни, че бащата не съумява по подходящ начин да управлява взаимоотношенията с другия родител.

Експертизата е заключила, че и двете момичета имат добра емоционална и доверителна връзка майката. Детето Ж. е изградило положителна близка емоционална връзка с бащата и проявява на моменти ясен афинитет към него, тъй като той за нея е значима и важна фигура.

И. също има изградена добра емоционална връзка с баща си, но в определени моменти е резервирана към него. Вещите лица не са констатирали психични разстройства при двамата родители, които притежават характерни личностови особености, поставящи ги в широката гама на популацията. Понастоящем експертите не са отчели непосредствен риск за двете 4 сестри, но са направили извод, че личностовите особености при майката носят потенциално по-нисък риск спрямо тези при бащата. Развитието на двете деца и емоционалното им състояние са характерни и типични за възрастта им. При децата не е отчетен конфликт на лоялност или данни за родителско отчуждение. При съобразяване на факторите, свързани с възрастта, пола и семейната история експертизата заключва, че подходящо за съхраняване на психо- емоционалното състояние на малолетните е понастоящем те да бъдат отглеждани основно от майката като на бащата да бъде определен сигурен и регулярен контакт с тях.