Определение № 606 от 28.09.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 606 гр. Варна, 28.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян К. Попов

Членове:

Яна Панева мл.с. Ралица Светославова като разгледа докладваното от Стоян К. Попов Въззивно частно наказателно дело № 20263100601593 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 345, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 250, ал. 5, изр. 2 от НПК.

Настоящото производство е образувано въз основа на частна жалба от С.

Н. срещу разпореждане от 02.09.2026 г., постановено по НЧХД № 3516 / 2026 г. на ВРС, с което е прекратено наказателното производство по споменатото дело, с аргумент, че деянието описаното в тъжбата, не представлява престъпление. Искането за отмяна на разпореждането от жалбоподателя съдържа множество възражения, като обобщаването им се свежда до наличието на основание за отвод на съдията докладчик, липса на мотиви и противоречие между мотиви и диспозитив, нарушение на процесуалния и материалния закон. Иска се отмяна на поверявания акт, като постановен от незаконен състав, в условията на евентуалност – отмяна на разпореждането, връщане делото на първия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззивният съд, като взе предвид доводите в частната жалба и материалите по делото, намира следното:

Производството по № 3516 / 2026 г. по описа на ВРС е образувано въз основа на внесена частна тъжба на 11.08.2026 г. от С. Н., с която се е искало повдигане на обвинение на Т. К..

В рамките на процесуалната проверка по чл. 247б, ал. 1 от НПК, съдията докладчик е приел, че описаното деяние в частната тъжба не представлява престъпление /арг. на чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК/ и е прекратил наказателното производство.

1

Направеното в частната жалба искане не може да бъде удовлетворено, доколкото доказателствата сочат законосъобразност на атакуваното разпореждане.

То според въззивния съд е постановено от законен състав. Основанието за отвод по чл. 29, ал. 2 от НПК е личен акт и е пряко свързан с категоричното съзнаване от съдията, че няма да е в състояние да бъде незаинтересован от изхода на спора. Без съмнение той може да бъде контролиран от по-горните инстанции, респ. отчетен за наличен, но единствено при установени категорични доказателства за посочените в текста основания – предубеденост и заинтересованост от изхода на делото, пряко изхождащи от определено поведение, а не на база твърдения.

Такива доказателства в делото съда не намери. Това, че по друго производство, в което е участвал тъжителя, същия съдия-докладчик е отказал де се отведе от разглеждане на делото, не е основание да се приеме, че той е предубеден и заинтересован. Многократното приканване към отвод само по себе си не прави съдията предубеден, колкото и на брой да са тези искания в едно съдебно заседание. Още по-несъстоятелен е аргумента на жалбоподателя, че други осем съдии от същия съд са се отвели от разглеждане на делото, а настоящия не е сторил това. Механичното пренасяне на аргументите на другите съдии за отвод към новоопределения докладчик е недопустимо, наймалкото защото е в разрез НПК. Не могат да бъдат приети и ангажираните от жалбоподателя аргументи, че по отношение на съдията докладчик е подал сигнал от 87 страници до 12 национални и международни органа, включително към тези, които са компетентни да търсят дисциплинарната му отговорност. Явно в тъжителя е формирано впечатление за липса на безпристрастност, но то по-скоро е вследствие на неудовлетворение от произнасянията на съдията, отколкото да почива обективни данни и доказателства, че съдията има някакво негативно отношение към него.

С оглед горното, въззивният съд счита, че няма основание да приеме, че проверявания акт е постановен от незаконен състав.

В първоинстанционният съдебен акт са изложени мотиви за прекратява на наказателното производството, които следва да бъдат споделени.

Преповтарянето им е безпредметно, но не е излишно да се допълнят по отношение на възраженията наведени в жалбата и основно: попада ли произнасянето на първия съд в обхвата на изключителния характер на чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК? Отговорът на този въпрос в конкретния случай е положителен.

Посоченият текст визира възможността наказателното производство да бъде прекратено, ако описаното в тъжбата деяние не представлява 2 престъпление, т.е изложените от частното обвинение факти дефинитивно не сочат на състав на извършено престъпление - нито по възведената в тъжбата правна квалификация, нито на каквото и да е друго престъпление. Отделно от това, следва в съдебния си акт съдията-докладчик да мотивира извод за това, че описаното деяние не съставлява престъпление и да го направи само въз основа на фактите, изложени в обстоятелствената част на този процесуален документ, с абсолютната забрана да обсъжда доказателствата по делото /ако има приложени такива към тъжбата/. В случая това е сторил първия съд, като не се отклонил от горепосочените изисквания.

Това е и основанието да не се възприеме възражението на жалбоподателя, че е било необходимо провеждането на състезателен процес и събиране на доказателства, за да се обоснове този извод. Дори в такова, тъжителя с допустимите доказателства и доказателствени средства би установил единствено дали тази фраза е изречена от посочения ответник по тъжбата или не. Но това не би променило извода, че изреченото не е позорно обстоятелство и че използваните думи не са неприлични, вулгарни или цинични. И това е така, по причина, че тъжителя е инкриминирал думите „… тебе на съвети няма да те викам защото проваляш съветите“. Поднесена по този начин, фактологията в частната тъжба не може да изпълни състав от специалната част на НК, по аргументи съдържащи се мотивите на първоинстанционния акт и както беше казано по-горе, те се споделят от въззивния съд. Сам по себе си този израз не съдържа отрицателна оценка за честта и достойнството на тъжителя, касае се до субективно възприятие, а не до обективен критерий, основан на установени в обществото морални норми.

Упрек търпи единствено посоченото преди диспозитива основание за прекратяване на наказателното производство от проверявания съд /чл. 250, ал.

1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. с чл. 81, ал. 1 от НПК/, което ВОС го отдава на техническа грешка, доколкото в мотивната част е формирана недвусмислено и ясно волята на съда, че наказателното производство следва да се прекрати по причина, че описаното в тъжбата деяние не представлява престъпление, т.е в хипотезата на чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК. Горното не рефлектира на крайно постановения резултат, поради което порок няма в проверяваното разпореждане.

Поради изложеното съдът намира, че разглежданото разпореждане е правилно, което налага и неговото потвърждаване.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 6588 / 02.09.2026 г. постановено по НЧХД № 3516 / 2026 г. по описа на Варненски районен съд, с което е прекратено наказателното производство на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4