Решение № 260184 от 14.01.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е № …..

Гр. София, 14.01.2022 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: Здравка Иванова

ЧЛЕНОВЕ

: Соня Найденова

Мл. съдия :

Калина

Станчева при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 115 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

С решение № 267803/07.11.2019 г. на СРС, 24 с-в по гр. д. № 8035/2018 г. е признато за установено, по иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ГПК, предявен от Д.А.Г. с ЕГН *********, срещу Е.

Собственост, в сградата, находяща се в гр. София, ул. „*******, че вземането, установено с неприсъствено Решение от 05.10.2015 г., постановено по гр. д. № 2б994/2014 г.на СРС, ГО, 119 състав за сумата от 3 017, 54 лв., (от които сумата от 2 501, 24 лв. - такса за управление и поддръжка на общите части на бл. 7, съгласно решения на ЕС за периода м. 11.2009 г. – м. 03.2013 г., ведно със законната лихва от 24.10.2013 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 516, 30 лв. - законна лихва за забава), както и сумата от 381, 35 лв. разноски в исковото и 210, 35 лв. разноски в заповедното производство, за които суми в производството по ч.гр.д.№ 44378/2013Г. по описа на СРС, 119 състав е издадена заповед за изпълнение, не съществува. Ответникът е осъден за разноски.

Решението се оспорва по въззивна жалба на ответника Е. С., в сграда, находяща се в гр. София, ул. „*******, чрез представителя му с доводи, че е незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Неоснователно СРС е направил извод, че са налице предпоставките за уважаване на иск по чл. 240, ал. 2 ГПК въз основа на новооткритото обстоятелство, че процесния имот, магазин № 7, за който са се претендирали вземания от ответника и който е собствен на наследодателя на ищеца, се намира в сградата на блок 5 на ул. „*******, която е различна от сградата на бл. 7 на същия адрес. Подържа се, че ищецът не е твърдял такива факти в исковата молба. Сочи се, че в заповедното производство, както и в последствие в производството по чл. 422 ГПК по установителния иск за вземанията навсякъде е било посочено, че магазин № 7 се намира в сграда № 5 и наследодателят на ищеца е бил запознат с тези твърдения, след като е подал възражение по чл.

414 ГПК срещу заповедта за изпълнение. Излага, че посочените факти са се поддържали и в исковата молба по чл. 422 ГПК, връчена на наследодателя на ищеца по реда на чл. 131 ГПК, който много добре е знаел в коя сграда се намира собственият му магазин. Поддържа се още, че в приключилото производство е било описано подробно защо се претендират суми за поддръжка на общи части в сграда № 7, както и че сграда № 5 и №7 имат общи за двете сгради коридори - т. н. търговска площ на сградите, като до процесния магазин се стига основно от общите части на блок № 7, а не през стълбището на бл. 5. Сочи се, че двете сгради са свързани и неоснователно СРС е приел, че това обстоятелство не е било известно на наследодателя на ищеца или че е нововъзникнало. Неотносимо към спора е твърдението на ищеца, че сградите са изградени в различни парцели с отделни разрешения за строеж и са приети с отделни разрешения за ползване, тъй като чл. 38 ЗС ясно сочи кои са общите части на сградите. Поддържа освен това, че стълбището, площадките и всички видове инсталации са общи за сгради № 5 и № 7, поради което ОС на сграда № 7 е приемало решения за дължимите суми за поддръжка на общите части, които са били заплащани от наследодателя на ищеца преди смъртта му. Сочи се, че той е бил редовно призован за заседанието, на което е постановено неприсъственото решение от СРС и е могъл да се яви и да представи доказателства. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът – изцяло отхвърлен. Претендира разноски по списък.

Въззиваемата страна - ищец Д.А.Г., чрез представителя си оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК.

Поддържа, че жалбата е неоснователна, а решението на СРС е съобразено с материалния и процесуален закон. Сочи, че съдът е съобразил твърденията на ищеца и основателно е уважил иска по чл. 240, ал. 2 ГПК. Ищецът е узнал за приетата СТЕ по друго, приключило производство, което съставлява новооткрито за него писмено доказателство, тъй като не е знаел за тази експертиза преди приключване на делото и не е могъл да знае за нея. Правилно СРС е приел, че новоузнатите от тази експертиза обстоятелства са такива по смисъла на чл. 240, ал. 2 ГПК. Тези обстоятелства са, че магазин № 7, собствен на наследодателя на ищеца, се е намирал в бл. 5, който никога не е бил обединяван с бл. 7, като двата блока се намират в различни УПИ. Благодарение на тази експертиза ищецът твърди, че е узнал, че собственият на наследодателя му магазин не притежава идеални части от общите части на сградата, ЕС в бл. 7. Излагат се и съображения относно превратното тълкуване от въззивника на чл. 38, ал. 1 ЗС, касаещ общите части на сградата в ЕС. Поддържа, че от допуснатата от СРС СТЕ се установява, че процесния самостоятелен обект - магазин № 5, се намира изцяло в сграда № 5, поради което неговият собственик е етажен собственик на чл. 5, а не на бл. 7 и поради това не дължи суми за поддръжка на общите части на ЕС на бл. 7. Сочи още, че основателно СРС е приложил материалноправните норми, като е приел, че наследодателят на ищеца, като собственик на магазин 5, в сграда № 5, не дължи суми на ЕС на сграда № 7. По тези и допълнителни съображения, моли да се потвърди решението на СРС. Претендира разноски, съгласно списък.

Софийски градски съд като взе предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното :

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу решение, което подлежи на обжалване.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи служебно и без довод от страната за нарушения на императивните материалноправни норми. Решението е валидно постановено.

Относно неговата допустимост, съдът намира следното

:

Ищецът Д.А.Г., в качеството му на наследник на А.Н.Г., излага в исковата си молба и в молби уточнения, че на 11.01.2018 г. му станали известни новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, във връзка с постановено срещу праводателя му А.Н.Г. неприсъствено решение от 05.10.2015 г., по гр. д. № 26994/2014 г. на СРС, ГО, 119 с - в за сумата от общо 3 017, 54 лв. - 2 501, 24 лв. главница и 516, 30 лв. лихва за забава, както и за разноски в исковото и заповедното производства.

Ищецът е твърдял, че съдебно – техническата експертиза, приета по гр. д. № 33174/2016 г. на СРС, 140 с - в водено от Е.

Собственост, в сграда, находяща се в гр. София, ул. „******* срещу М.И.Б., собственик на магазин № 7, в блок 5, представлява нововъзникнало доказателство.

Според нея магазин № 7 (собствен на наследодателя му и прехвърлен на М.Б.) се намира изцяло в блок 5 на адреса в гр. София, ул. „*******, в различно УПИ и собственикът му (по това време М.Б.) не притежава дял от общите части на сградата в блок 7. Твърдял е, че това писмено доказателство не е могло да бъде известно при решаването на гр. д. № 26994/2014 г. на 119 с - в, СРС, по което срещу наследодателя му е било постановено посоченото по - горе неприсъствено решение.

Ищецът е твърдял, че освен на тази СТЕ, като ново писмено доказателство се позовава и на нотариален акт за покупко - продажба на същия имот № 43/29.03.2013 г., т. І, рег. № 3146, дело № 40 на нотариус М.Ш., с който наследодателят му А.Н.Г. продава на М.Б.магазин № 7, в блок 5.

Въз основа на тези твърдения е искал от съда да се признае за установено, че вземането на Е. собственост на сграда в режим на ЕС, находяща се в гр. София, ул. „******в размер от общо 3 017, 54 лв., по неприсъствено решение от 05.10.2015 г., постановено по гр. д. № 26994/2014 г. на СРС, ГО, 119 с - в в това число и за присъдените в решението разноски, не съществува.

Като съобрази установените по делото факти и възраженията на страните във въззивното производство, съдът намира следното от фактическа страна:

Действително в производството се установява, че срещу А.Н.Г. е постановено неприсъствено решение от 05.10.2015 г., по гр. д. № 26994/2014 г. на СРС, ГО, 119 с - в за посочените в него суми, дължими в полза на ЕС, в сграда, находяща се в гр. София, ул.

„*******, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2, чл. 6, т. 9 и т. 10 ЗУЕС. Решението е влязло в сила на същата дата.

Установява се, че А.Н.Г. е починал на 08.08.2017 г., а ищецът Д.А.Г. е негов единствен наследник по закон – съгласно удостоверение за наследници от 28.03.2018 г.

С нотариален акт за покупко - продажба № 43/29.03.2013 г., т. І, рег. № 3146, дело № 40 на нотариус М.Ш., А.Н.Г. е продал на М.Б.магазин

№ 7, в блок 5 в сградата, находяща се в гр. София, ул. „******, подробно описана в акта.

Като се съобразят твърденията на ищеца в исковата молба и уточнителните молби пред СРС, според настоящият въззивен състав, в нарушение на нормата на чл. 240, ал. 2 ГПК СРС е приел, че искът, с който е сезиран е допустим. Съображенията за това са следните :

В исковото производство единственото първоинстанционно решение, което не подлежи на обжалване, е неприсъственото решение - чл. 239, ал. 4 ГПК. Спецификата на неприсъственото решение намира израз и в особения ред за защита. За разлика от решенията, постановени в състезателно производство, които подлежат на обжалване по правилата на глава ХХ и глава ХХІІ от ГПК, неприсъствените решения по силата на изричната разпоредба на закона не подлежат на инстанционно обжалване.

ГПК е предвидил различен ред за защита срещу неприсъствено решение, като на страната са предоставени две правни средства за защита - чрез искане за отмяна по чл. 240, ал. 1 ГПК (това е форма на защита срещу нарушения на процесуални изисквания за законност при постановяване на неприсъственото решение) и с нарочен иск по чл. 240, ал. 2 ГПК (това е форма за защита срещу неправилността на неприсъственото решение относно извода за материалното право).

Условията, при които може да се предяви искът по чл. 240, ал. 2 ГПК, се отнасят до непълнота на фактическия и доказателствен материал, която е била разкрита след постановяване на неприсъственото решение.

В заключение следва, че претенция по чл. 240, ал. 2 ГПК би била допустима само в случаите, когато ищецът твърди новооткрити обстоятелства или когато се намерят нови писмени доказателства от съществено значение за делото, по което е постановено неприсъственото решение, които не са могли да бъдат известни при решаването му (но към този момент обективно са съществували) или с които страната не е могла да се снабди своевременно по обективни причини.

Въззивният съд намира, че така уредената в ГПК защита по исков ред не представлява средство за поправяне на грешките на заинтересованата страна (ответник) да се попълни с факти и доказателства делото, приключило с неприсъствено решение.

Като съобрази изложените от ищеца в исковата молба и в уточняващите молби факти настоящият съдебен състав, за разлика от СРС намира, че не са налице предпоставките, обуславящи приложението на чл. 240, ал. 2 ГПК за преразглеждане на решения с процесното неприсъствено решение правен спор.

Изтъкнатите в исковата молба обстоятелства не са нито нововъзникнали, нито новооткрити по смисъла на закона и са могли да бъдат известни на наследодателя му още при решаването на спора, по който е постановено неприсъственото решение, при полагане на дължимата от ответника грижа.

Обстоятелството, че настоящият ищец е встъпил в правата и задълженията на наследодателя си в по - късен момент, след смъртта му на 08.08.2017 г., не променя направения извод.

Следва да се посочи освен това, че в практиката на съдилищата и ВКС последователно се приема, че разрешението, дадено в т. 16 на