Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 435 от 27.04.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2882/2020
Вид
Решение № 435
Подписан
27.04.2021
В сила
27.04.2021

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. София , 27.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20201000502882 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение от № 8386/06.12.2019 г. на СГС, VІ-ти брачен състав по гр.д. № 9455/2018 г. е отхвърлен предявеният иск от Е. Г. П. срещу М. Г. Ф.за поставянето й под запрещение, на основание чл. 5, ал. 1 от ЗЛС, като неоснователен.

Ищцата Е. Г. П. е депозирала въззивна жалба вх. № 159358/27.12.2019 г., с която обжалва първоинстанционото решение. Излага доводи, че първоинстанционният съд не допуснал повторна или разширена съдебно-психиатрична експертиза, въпреки своевременно направеното искане от страна на ищцата. Вещото лице по първоначалната експертиза направило само повърхностен преглед на ответницата и проведен разговор от няколко минути с нея, поради което посочил в заключението си неверни данни относно реалното психическо състояние и когнитивни възможности на М. Ф.. Напълно била игнорирана невъзможността на лицето да осъзнае необходимостта от подлагане на сериозно лечение. Събрани били доказателства, че М.Ф.не взема нужните й лекарства, не се осигурява, прекъснала е здравноосигурителните си права, не се явява за ново освидетелстване на ТЕЛК. Възможно било тежко влошаване на здравословните й проблеми. Най-драматично и с възможни тежки последствия било и поведението на ответницата, която напуснала България на 19.10.2019 г. и не било ясно с кого и къде се намира. Всичко това доказвало, че ответницата не е в състояние да се грижи за себе си, опасна е за себе си и за своето здраве и живот. Не осъзнавала необходимостта от лечение и не спазвала предписанията на лекарите.

Във връзка с тежкото здравословно състояние на въззиваемата жалбоподателката поддържа, че при постановяване на съдебното решение от СГС не 1 били обсъдени всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, което представлявало процесуално нарушение. Решението било неправилно и необосновано.

Жалбоподателката моли да бъде отменено първоинстанционото решение и да бъде постановено друго, с което М.Ф.да бъде поставена под пълно запрещение, или по преценка на съда – под ограничено запрещение.

Ответницата М. Г. Ф.е депозирала отговор на въззивната жалба, в която излага доводи за нейната неоснователност. Намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В исковата молба се твърди, че ищцата Е.П. е майка на ответницата М. Ф., като раждането й, на 22.12.1997 г., станало след оперативно родоразширение, поради абнормно разрастване на обиколката на главата, като се установила хидроцефална конфигурация на главата на новороденото. Детето било изписано с препоръка за контрол от детски невролог, дадена с Епикриза от 12.05.1998 г. Впоследствие, при ответницата било установено, че обиколката на главата 45,5 см. +2 сигми; конфигурацията на главата била неправилна и с леко изпъкнала вдясно париетерална кост… данни за голям 5/3 плътен хематом…съмнения за хиперплазия на корпус калозум“, които констатации били отразени в епикриза на ДУББ Неврологична клиника. Твърди, че на 13.02.2003 г., когато ответницата била петгодишна, постъпила за изследване и диагностициране в Детска неврологична клиника при УСБАЛНП „Свети Наум“, гр. София, като в издадената за това епикриза от 21.02.2003 г. се сочело „изоставане в нервно-психическото развитие, мегацефалия при установен хематом на десния м. стерноклейдомастоидеус“, направено било заключение за „недобре организирана за възрастта активност с дифузни промени и със слабо изявено възбудно огнище в дясно парцетално (до задно темпорално и окципитално) с ирадиация централно по средната линия без активания на ФС…Вентрикуларна система-по средна линия, киста кавум верге с повишено ликворно налягане“. Поради влошено здравословно състояние ответницата била лекувана през 2010 г. в СБАЛНП „Свети Наум“, Клиника по детска неврология, при което при нея била диагностицирана „Лека умствена изостаналост. Тендоиден тип глаболие. Синдром на Горлин“. При проведените по същото време изследвания били констатирани физически и психически нарушения и проблеми, като психологът отбелязал, че ответницата е „психомоторно неспокойна, проявява за кратко познавателен интерес, който бързо се изчерпва. IQ = 69-умствено изоставане в лека степен“. Твърди, че успоредно с това лекарите препоръчали специални грижи, поради „наличието на начални кожни промени (малки пигментни невуси), костни малформации (кифосколиоза, раздвоено 3-то ребро в ляво, неразтворена дъга на 2-ри шиен прешлен) и наличието на фалимност, както при 2 генетично заболяване с автозомно-доминантен тип унаследяване проблеми“, диагностицирано като Синдром на Gorlin. Препоръчано било проследяване от дерматолог, ортопед, детски гастроентерелог, както и офталмолог, поради наличието на миопия. През 2011 г. ответницата била оперирана в Клиника по неврохихургия при МБАЛ „Свети Иван Рилски“, като била извършена „билатерална едноскопска фетестрация на кистата, както и се осъществи комуникация към ІІІ вентрикул“, за което била издадена епикриза по ИЗ № 122/24.01.2011 г. Сочи също, че с експертно решение на ТЕЛК от 18.03.2011 г. на ответницата била определена 62 % степен на увреждане поради общо заболяване : „Киста на сектум пелудицум и кавум Верже. Арахноидна киста окципитално. Лека степен на вътрешна и външна хидроцефалия. Състояние след фенестрация на кистатана септум пелуцидум. Тензионно главоболие. Обс. за синдром на Горлин. Лека умствена изостаналост. Лекостепенна сколиоза. Варусна деформация на двете ходила.“ с водеща диагноза „Доброкачествено новообразувание на главния мозък и други части на централната нервна система“. Позовава се и на епикриза от 15.06.2011 г., по ИЗ № 13343/1223 на УМБАЛ „Александровска“, Клиника по нервни болести, с която на ответницата била поставена диагноза „Синдром на Горлин. Леко умствено изоставане“, като й било назначено медикаментозно лечение и били дадени препоръки тя да остане под динамичен контрол от личен лекар, невролог и детски психиатър. Няколко месеца по-късно, в същата клиника била направена ЕЕГ № 2203/26.11.2013 г. на ответницата, със заключение „Пароксизмална активно от остри вълни в ляво фронто-темпорално с генерализация“. Сочи, че с експертно решщение на ТЕЛК № 1001/10.04.2013 г. на ответницата била призната 64 % степен на увреждане“, поради общо заболяване „Синдром на Горлин. Лекостепенна сколиоза. Варусна деформация“ с водеща диагноза „Лека умствена изостаналост със значителни нарушения в поведението, изискващи лечение“. Сочи, че след навършване на пълнолетие, ответницата напуснала дома на ищцата. За първи път тя напуснала дома й за периода месец декември 2015 г. месец януари 2016 г., за което ищцата подала жалба до СРП. Установила, че ответницата се установила на адреса, посочен за призоваването й в исковата молба – гр. Ахелой, ул. „Рила“, № 37, където била отседнала при разведен мъж на име Г. А., с две малки деца, където я използвали като домашна прислужница, без заплащане, възползвайки се от състоянието й, като била възможна и сексуална злоупотреба с нея. Тя била лишена от всякакви здравни грижи, лечение и наблюдение, от каквито се нуждаела предвид тежкото си здравословно състояние и необходимостта от постоянна поддържаща лекарствена терапия, както и поради постоянно образуващите се в мозъка й кисти, така и поради тежкото кожно заболяване. Твърди, че към момента ответницата имала 7-8 карцинома под гърдата й, както и по тялото. Срокът на експертното решение на ТЕЛК, с което й била призната 64 % вид и степен на увреждане, изтекъл, но тя не се явила на нова експертна комисия за преосвидетелстване и нямало кой да се погрижи за това. Считано от месец юли 2017 г. ответницата била с прекъснати здравноосигурителни права, което било животозастрашаващо за нея, предвид невъзможността да ползва медицинска помощ, от каквато се нуждаела постоянно. Твърди също, че в гр. Ахелой, ответницата постоянно била изложена на силно слънце, особено през лятото, което било опасно за нея, но никой от съжителите й не се съобразявал със здравословното й състояние. Докато получавала пенсия по болест, всичките й средства били взимани от съжителите й, като даже ответницата искала от ищцата допълнителни средства. Когато отишла да си я прибере, също й искали пари, тъй като ответницата била живяла там и имало разноски за пребиваването й. Твърди, че при посещението си, се опитала да въздейства на ответницата да направи необходимото, като се яви пред ТЕЛК, да възстанови здравноосигурителните си права, да поддържа лечението си, но била посрещната от нейните съжители-А., двете му деца и майка му, които грубо я изгонили и не й 3 позволили да се погрижи за детето си. Поддържа, че официално ответницата не работела, като нямала доходи и била използвана за тежък домашен труд и грижи за децата на А. безплатно, като състоянието й се влошавало и тя не можела понастоящем да се грижи сама за здравето си за своите дела.

Предвид гореизложеното ищцата моли съда да постанови решение, с което да постави дъщеря й М.Ф.под запрещение.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответницата депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск като недопустим, поради липсата на правен интерес, а при алтернативност изразява становище за неоснователност на исковата претенция и моли за отхвърлянето й. Прави искане делото да се гледа в нейно отсъствие, като излага твърдения, че ищцата не е в състояние да се грижи себе си, поради здравословното си състояние и липсата на средства, поради което била настанена в социален дом. Твърди, че ищцата не се грижела за нея и за баща й, като родителите й били разведени от дълго време. Счита за явно желанието на ищцата да получава за себе си пенсията й, ако получава такава, като сочи, че тя не би имало къде да живее, предвид това, че ищцата нямала дом. Счита, че ищцата не проявявала истинска загриженост за нея, нейното здраве и самочувствие, като се интересувала и грижела само за себе си. Сочи, че скоро ще навърши 21 годишна възраст, като водела самостоятелен начин на живот и се чувствала добре, както здравословно, така и изобщо. Твърди, че наскоро се снабдила с медицинско за работа и си търсела работа. Поддържа, че не се водела на отчет в психодиспансер, имала покрив над главата си, била нахранена, грижели се за нея и се чувствала добре, като за времето на престоя си на адреса не била боледувала от нищо.

Сочи, че всички представени за нея документи са за минало време, като не отразяват актуалното й здравословно състояние и не следвало да се приемат като доказателства по делото, като всичко казано и написано в исковата молба, въз основа на тези документи, не отговаряло на действителността и нямало отношение към актуалното й здравословно състояние. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения срещу него иск, като неоснователен и недоказан.

По делото са събрани писмени доказателства, ответницата е изслушвана лично както в първоинстанционното производство, така и пред въззивната инстанция.