Определение № 15714 от 12.11.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15714 гр. Варна, 12.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Стаматов като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело № 20253110111901 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118 и сл. ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от С. С. С. за прогласяване нищожността на договор за кредит сключен с „Кредисимо“ ЕАД и договор за поръчителство по тизи кредит сключен с „Ай тръст“ ЕООД.

Исковете са родово подсъдни на районния съд съобразно общото правило на чл.103 от ГПК.

Съгласно чл. 113 от ГПК /изм. ДВ бр. 65/07.08.2018г., в сила от същата дата/, исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на такъв - по постоянния.

Нормата на чл. 119, ал. 3 от ГПК /изм. ДВ бр. 65/07.08.2018г., в сила от същата дата/, регламентира, че възражение за неподсъдност на делото по чл.108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 от ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.

Легалното определение на понятието „потребител“ се съдържа в § 13, т.1 от ДР на ЗЗП и съгласно него такъв е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

„Търговец“, според разпоредбата на § 13, т. 2 ДР на ЗЗП е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална 1 дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка.

„Услуга“ е всяка материална или интелектуална дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне владение на вещ. - на § 13, т. 14 от ДР на ЗЗП.

Съобразно § 13, т.12 от ДР на ЗЗП (нова - ДВ, бр. 61 от 2014г., в сила от в сила от 25.07.2014г . ) „финансова услуга“ е всяка услуга, свързана с банкова дейност, кредитиране, застраховане, лично пенсионно осигуряване, инвестиране или плащане, т.е дейността на кредитните институции по отпускане на потребителски кредит или кредит, обезпечен с ипотека, е дефинирана като „финансова услуга”. В т.см изрично определение № 408 от 24.06.2014 год. на ВКС по ч.т.д. № 1206 / 2014 год., ІІ т.о., определение № 175/07.02.2011 г. по ч. т. д. № 918/2010 г. на ВКС, II т. определение по ч.т.д. №1810/2018г. на ВОС и др.

Имайки предвид характера на настоящия спор – прогласяване нищожността на договори за потребителски кредит и за поръчителство по този кредит, по които ищецът е заемател – физическо лице, а ответниците са в качеството си на търговци – извършващи такава дейност по занятие, настоящият състав преценява, че в случая ищецът има качеството на потребител по см. на § 13, т.1 ДР на ЗЗП и чл. 113 от ГПК.

Видно от изготвената от съда служебно справка в НБД „Население“, настоящия адрес на ищеца към датата на подаване на процесния иск е в гр. Русе.

Нормата на чл.113 от ГПК, преди изменението регламентираше изборна местна подсъдност - общата по чл. 105 от ГПК или по постоянен или настоящ адрес на ищеца, като този избор принадлежеше на ищеца - потребител. Принципно за местната подсъдност, извън хипотезите на искове за вещни права върху недвижим имот, съдът не беше длъжен да следи служебно.

С последното изменение на чл. 119, ал. 3 ГПК приложното поле на хипотезите, в които съдът следи служебно за местната подсъдността е разширено и в него са включени и т.нар потребителски искове по чл. 113 от ГПК. С посочената норма де факто изборът на ищеца на местно компетентен съд по чл. 105 от ГПК е дерогиран.

Ето защо, съдът намира, че доколкото настоящият адрес на ищеца – потребител към датата на подаване на исковата молба е бил в гр. Русе, то местно компетентен да разгледа спора е РС - Русе, тъй като вече е била в сила разпоредбата на чл. 119, ал.3 ГПК в редакцията й след изм. ДВ бр. 65/07.08.2018г., в сила от 07.08.2018г.

Разглеждането на иска в противоречие с императивно уредената местна подсъдност би обусловило постановяването на недопустим съдебен акт.

С оглед на изложеното и на основание чл.119, ал.3 отГПК производството по делото следва да бъде прекратено и изпратено на местно компетентния да го разгледа 2 съд, в случая – РС - Русе, в съдебния район на който е настоящият адрес на ищеца потребител. В т.см. практиката на съдилищата – пр. определение определение по в.ч.гр.д. № 1702/2023г. на ВОС; определение по в.ч.т.д. № 664/2020г. на ВОС; определение по в.ч.гр.д. № 70/2019г. на ВОС, определение по в.ч.т.д.№ 517/2019г. на ВОС и др.

Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 119, ал. 3 вр. с чл. 113 о т ГПК производството по гр.д. № 11901/2025 год. по описа на ВРС.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – гр. Русе.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред Варненският окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3