Решение № 1193 от 26.10.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1193 гр. София, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Н. при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско дело № 20231000501401 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 1246 от 13.03.2023 г. по гр. д. № 12341/2021 г. на Софийски градски съд е отхвърлен искът на Г. Г. Г. срещу Върховния касационен съд за заплащане на сумата 1000000.00 (един милион) лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушаване правото му на разглеждане и решаване в разумен срок съгласно чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС на гр.дело № 73351/2017г. на СРС, поради бездействие на касационната инстанция.

Решението е обжалвано от ищеца с оплаквания за неправилност поради необсъждане на всички обстоятелства, на които е основан искът – необсъждане на твърденията за нарушения на чл.8 и чл.13 от ЕКПЧ от страна на ответника.

Нарушението на чл.8 от Конвенцията се изразявало в знанието на ответника, че постановените привременни мерки не се изпълнявали, при което той следвало да ги разшири като постанови задължителни медиирани срещи на ищеца с детето в защитена среда. Това е следвало да се осъществи при разрешаване на двете частни производства, в хода на които ВКС следвало да даде съответните указания на въззивната инстанция.

Вследствие нарушенията бил засегнат личният и семеен живот на ищеца поради влошаване здравословното му състояние и възникване на синдром на родителско отчуждение у неговата дъщеря.

1

Жалбоподателят изразява несъгласие с изводите на съда за липса на противоправност от страна на ВКС при отказа да уважи искането по чл.255 от ГПК за насрочване на делото от въззивната инстанция в по-кратък срок. Счита, че отказът да укаже ускоряване на насрочването съставлява нарушение на чл.13 от ЕКПЧ.

Искането до съда е за отмяна на решението и уважаване на претенцията в пълния предявен размер. Въззиваемият оспорва въззивната жалба.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение и обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства съобразно посочените от жалбоподателя основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Спорът пред настоящата инстанция е по правото, не по фактите. Не се оспорват направените от първоинстанционния съд фактически констатации, във въззивната жалба се изразява несъгласие с направените правни изводи.

Предявеният иск е за обезщетяване вредите, търпени от ищеца, вследствие неизпълнението на задължението за разглеждане на заведеното от него дело за родителски права върху детето Й. Г., родена през 2006 г. – стрес, тревожност, безпокойство, необратимо увредено здраве на ищеца, синдром на родителско отчуждение спрямо него, изгубено време пропуснати ползи, накърнена бизнес репутация

Съгласно разпоредбата на чл.2б, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Цитираната разпоредба представлява национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие и е самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Съгласно чл.8,ал.1 от ЗОДОВ претенцията за обезщетение се разглежда по този закон и реда на ГПК. Според чл.8, ал.2 ЗОДОВ абсолютна предпоставка за предявяване на иска по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ е изчерпването на административната процедура за обезщетение на вреди по реда на глава трета „а” от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение. Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, при съобразяване дали продължителността на производството е разумна, се взема предвид поведението на компетентните органи, в случая – на съда, наред с поведението на страните, на техните представители и на останалите участници в процеса, като критерий при преценката относно основателността иска.

Във връзка с натовареността на СГС като въззивна съдебна инстанция следва да 2 се посочи, че съдилищата носят отговорност за вреди по исковете по чл. 2б от ЗОДОВ като процесуални субституенти на държавата, която е длъжна да вземе навременни и ефикасни мерки за справяне с този проблем и да организира съдебната система по начин, който да може да осигури разглеждането на всяко дело в разумен срок. Ако такива мерки не са взети или са неефективни, държавата, респ. – процесуалните субституенти не могат да бъдат освободени от отговорност при надхвърляне на разумния срок (в този смисъл – също практиката на ЕСПЧ – решение от 07.07.1989 г. по делото Union Aliment aria Sanders v. Spain по жалба № 11681/85). Следва да се съобрази критерият на ЕСПЧ относно т. нар. „залог“ на делото за ищеца – за неговото значение с оглед предмета на делото и спазването на изискването за разглеждането му в разумен срок. Съгласно практиката на ЕСПЧ, значими в този смисъл са трудовоправните спорове, споровете за пенсии, делата за упражняване на родителски права.

При съобразяване на относимите факти – заведеното от ищеца Г. Г. дело е за упражняване на родителски права; продължителността на производството е общо 3 години, пет месеца и шест дни - настоящата инстанция намира, че производството е продължило по-дълго, отколкото следва да приключи дело за упражняване на родителски права. Подобен вид производства следва да се разрешават в рамките на не повече от две години, ако няма непреодолими пречки като трудности в призоваването, международен елемент и други подобни обективно забавящи обстоятелства, които са извън контрола на държавата. За бързината на производството следва да съдействат както съдилищата, така и социалните служби и всички държавни органи и институции, ангажирани с представяне на доклади и становища.

В случая насрочването на делото в СГС за първото и второто съдебно заседание е отнело неразумно дълъг срок от над седем месеца и над десет месеца (броено от 20.05.2019 г. до 06.04.2020 г., за когато е отложено делото във второ съдебно заседание – непроведено поради извънредното положение). Посочените насрочвания са причинили забавяне на цялото производство за около една година и половина, което по мнение на състава съставлява нарушение на чл.6, ал.1 от ЕКПЧ – норма, задължаваща държавите да разглеждат производствата в разумен срок. Забавянето се дължи единствено на организацията в СГС, макар и не по субективна причина на докладчика или съдебния състав, както е видно и от определенията на ВКС по молбите на ищеца по чл.255 от ГПК (запълнен график на състава). Това обаче не освобождава държавата от отговорност, след като по причини от кадрово, законодателно или организационно естество не е обезпечила възможността за разглеждане на делата за родителски права в разумен срок. Посоченото е основание за ангажиране отговорността на държавата да обезщети търпените от ищеца вреди от неразумната продължителност на производството.

3

По вредите за ищеца: съгласно установената практика в исковото производство по чл. 2б от ЗОДОВ пълно и главно доказване следва да бъде проведено от страна на ищеца по отношение на вида и размера на имуществените вреди, както и на пряката причинно-следствена връзка между тях и забавеното производство; а относно неимуществените вреди съществува силна, макар и оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива, поради което поначало не е необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което гражданското съдебно производство е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството му за справедливост и на доверието му в правораздаването и изобщо в държавността поради забавянето на делото.

При иска по чл. 2б от ЗОДОВ на обезщетяване подлежат всички преки и непосредствени вреди, причинени от неразумната продължителност на съдебното производство, но не и вредите от неправилни или недопустими съдебни актове. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано със задължителната преценка от съда на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства поначало са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца, като на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждащото поведение при съответния деликт.

Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател.

Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2б от ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди, причинени от този деликт. В този смисъл неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преоД.ването им в тяхната цялост; следва да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост, но най-вече – с оглед особеностите на конкретния случай. Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди; да не води до неоснователно обогатяване на ищеца. Поради това размерът на обезщетението се определя с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид и възприемането на понятието „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото и стандартът на живот в страната.

4

При специалния деликт по чл. 2б от ЗОДОВ в ал. 2 от разпоредбата самият законодател примерно е изброил обстоятелства (общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които са от значение за спора), които съдът следва да вземе предвид както при преценката си дали е налице фактическият състав на това особено непозволено увреждане, изразяващо се в нарушение на правото на ищеца за разглеждане и решаване на съответното дело в разумен срок, така и при определянето на размера на обезщетението за неимуществените вреди, причинени му от този деликт. При присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, причинени от забавено разглеждане на граждански производства, също поначало от значение е общата продължителност на съдебното производство; възможно е тя да е в нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи на производството са имали разумна продължителност, и обратно – при допусната забава в отделна част от производството няма нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на делото не е прекомерна според вида на делото и броя инстанции.

При обсъждането на сложността на делото са от значение броят на страните по него, броят на обективно съединените искове в производството, наличието на международен елемент, сложност на засегнатите правни въпроси, необходимостта от ползване на специални знания и назначаване на съдебни експертизи, обем на доказателствата и пр.

От значение е и поведението на ищеца и на съответните власти, както и значението на делото за ищеца. Извън срока, който се взема предвид, са забавянията, причинени от самата страна поради злоупотреба с права, недобросъвестно извършвани процесуалните действия, шиканиране и използване на тактики за протакане, стига съдът да е предприел допустимите и възможни в конкретния случай процесуални действия за дисциплиниране.