Решение № 8 от 06.01.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Разлог, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Диана Павлова, Гр. дело № 20251240100708 по описа за 2025 година

Делото е образувано въз основа на ИМ, подадена от С.М.С., ЕГН*, с адрес: с.К., о.Б., у.

„Д.“№34, ч/з адв. Н.М.М. - АК-Я., у.„Б.“№17 - партер, със съд. адрес: г.Я., у.„Б.“№17 партер, против „К.“ЕООД, с ЕИК*, с адрес: г.С., б.„Ц.ш.“№115, е.5, с управител Н.П.П..

В ИМ се твърди, че на 04.06.2024 г. ищецът е сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит №*, по силата на който е получил в собственост сумата от 2`800,00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 50.00% и ГПР от 63.02%. В договора е уговорено, че заемателят ще погаси кредита на 18 месечни вноски с крайна падежна дата 04.12.2025 г.

Посочва се, че съгласно чл.6(1) от договора за кредит страните се споразумяват, че договорът трябва да бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения: поръчителство на едно или 2 ФЛ, които трябва да отговарят на определени изисквания или безусловна банкова гаранция. Сочи се, че съобразно чл.18.1 от процесния договор, при неизпълнение на изискването на чл.6(1) от договора заемателят дължи на заемодателя неустойка от 5`375.32 лв., която ще се плаща разсрочено като се кумулира към падежните вземания по погасителния план.

Навеждат се доводи, че ищецът не дължи изпълнение на вземанията за неустойка и за договорна лихва, тъй като те намират основание в нищожна кредитна сделка.

На първо място ищецът счита процесния договор за нищожен поради изначална недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, - договорната лихва, която не е породила валидни правни последици на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, а именно поради противоречие с добрите нрави поради значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, водеща до злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги на ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

На следващо място ищецът счита, че процесният договор е нищожен поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, във вр. с чл.10, ал.1, във вр. с чл.19, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.21, и чл.22 от ЗПК, тъй като разписаният ГПР е неточен и подвеждащ, защото в него не е включена скритата под формата на неустойка договорна лихва. Излага, че кредиторът е нарушил и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като разписаният в процесния договор ГПР 63.02% излиза извън законоустановените рамки.

1

Също така кредиторът не е изпълнил и изискването да посочи кои компоненти формират размера на ГПР.

Наред с това счита, че на собствено основание е нищожна и неустоечната клауза, която предвижда силно ограничителни условия, препятстващи изпълнението, като това създава предпоставки кредиторът да получи вземането, некоректно именувано „неустойка“. Твърди се, че тази неустойка не притежава обезпечителна и обезщетителна функции и съставлява скрито оскъпяване на кредита.

Ищецът твърди, че процесният договор е нищожен и на друго основание, тъй като клаузата за заплащане на възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави. В тази вр. посочва, че в договора е предвидена възнаградителна лихва от 50.00% годишно, който размер надхвърля повече от 3 пъти законната лихва за забава, което представлява нарушение на добрите нрави и противоречи на справедливостта.

Поради посоченото е предявен иск, с които се иска от съда да прогласи недействителността на Договор за потребителски кредит №*/04.06.2024 г., сключен м/у ищеца и ответника „К.“ АД.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът е упражнил правото си на отговор. В него сочи, че оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи се, че процесният договор за кредит е сключен в съответствие с разпоредбите на ЗПК и ЗПФУР. Към писмения си отговор ответното дружество прилага Лог файл по договор за паричен заем №*, който проследява в хронологичен ред всички настъпили събития в кредитното правоотношение и попълненото от кредитополучателя Искане за сключване на договор за кредит, както и изпратения на посочения от него имейл адрес СЕФ, с които документи доказват, че процесният договор е сключен при добросъвестно договаряне от страна на ответното дружество и при спазване на изискванията на ЗПК.

Изтъква се, че с клаузата за неустойка не се заобикаля нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК, както и че при формирането на ГПР са спазени всички изисквания по чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК.

Сочи се, че както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият. Твърди, че не е налице нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като при нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 68.90% и ГПР определен в процесния договор от 63.02% е видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля 5 пъти размера на законната лихва за забава.

Относно дължимата неустойка при непредоставяне на обезпечение излага, че същата не е и не следва да бъде включвана в ГПР, тъй като кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. Излага, че неустойката е проявление на свободата на договаряне м/у страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай, че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора.

На следващо място се твърди, че оспорената от ищеца неустойка е била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай, че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения – банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия.

Сочи се, че в периода 2023 г. – 2024 г. ищецът е сключил с ответното дружество общо 10 договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредставяне на обезпечение по кредите, което на самостоятелно основание оборва всички изложени от ищеца твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи.

Предвид изложеното, моли съдът да отхвърли предявените от ищеца претенции като неоснователни като присъди сторените в производството разноски от ответника.

Съдът след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото док- 2 ства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, а същото се установява и от представения и приет препис на Договор за потреб. кредит №*/04.06.2024, че м/у ищеца и ответника „К.“ЕООД е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за потреб. кредит (заем).

Въз основа на него на ищеца е предоставена в заем сумата от 2`800,00 лв. с/у задължение да я върне в рамките на 18 месечни вноски за 18-месечен срок. С договора била уговорена и възнаградителна лихва при ГЛП /фиксиран/ от 50,00%, и посочен ГПР от 63,02%.

Уговорена в чл.18, ал.1 от договора била и клауза за заплащане на неустойка от 5`375,32 лв., дължима при непредоставяне на обезпечение при условията на чл.6 от същия договор.

Установява се от представения по делото погасителен план, инкорпориран в процесния договор, че към погасителната вноска са калкулирани дължими суми за „неустойка“ съответно 4х116,67 лева и 14х268,00 лева във всяка една от дължимите погасителни вноски.

Не се спори по факта на усвояване от страна на ищеца на сумата по кредита.

От представените от ответното дружество писмени док-ства не се установява размерът на задълженията на ищеца по процесния договор, както и дали са извършвани плащания от негова страна.

Останалите док-ства не променят крайните изводи на съда, поради което и не се обсъждат.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Съдът намира предявените искове за допустими. Липсват процесуални пречки, съответно налице са всички положителни процесуални предпоставки, обуславящи съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. След като ищецът твърди да е страна по потреб. договор, то той винаги има интерес да установи със сила на пресъдено нещо дали същият или клауза от него е действителна или не.

По изложените съображения съдът счита предявените искове за допустими.

По иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото сключването на процесния Договор за потребителски кредит №*/04.06.2024 г., неговото конкретно съдържание - права и задължения на страните, наличие на посочените клаузи в договора с твърдяното съдържание, както и тяхното противоречие със закона, неговото заобикаляне и противоречие с добрите нрави. В тежест на ответника е да установи действителността на процесния договор и на оспорените договорни клаузи – съответствието им със законовите разпоредби и с добрите нрави, както и индивидуалното уговаряне на оспорените клаузи. Сключеният м/у ищеца и ответника договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в ЗПК (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл.9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, ч/з извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл.9 от ЗЗД, в 2 посоки - съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки.

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потреб. кредит е 3 недействителен. Процесният договор за паричен заем е сключен при спазване на чл.10, ал.1 от ЗПК, същият отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.1 от ЗПК - съдържа дата и място на сключване, т.2 - вид на предоставения кредит, т.3 и 4 - индивидуализиращи страните белези, т.6 - срок на договора за кредит, т.7 - посочен е общият размер на кредита и условията за усвояването му. Съгласно чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, погасителният план към договора трябва да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, а последователността на разпределението на вноските м/у различните неизплатени суми - само в случай, че са дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В настоящия случай към договора е приложен погасителен план, в който са посочени погасителните вноски по брой, размер и падеж.

Настоящият съд. състав обаче намира, че не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като в тази вр. намира за необходимо да изложи съображения по твърдението на ищеца за нищожност на неустоечната клауза на чл.18 от процесния договор за паричен заем. По силата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа год. процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в погасителния план начин. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.