Определение № 46 от 07.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 46 гр. София, 07.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Михаела П. Михова Въззивно частно наказателно дело № 20251100608519 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXII във връзка с чл. 249, ал. 3 НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от подсъдимия В. С. Г. чрез защитника му – адв. Я.Р., насочена срещу протоколно определение от 02.12.2025 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 14963/2025 г. по описа на СРС, НО, 3-ти състав, в което първоинстанционният съд е приел, че на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и пострадалите.

В жалбата се изтъкват доводи за неправилност на атакуваното определение. Жалбоподателят твърди, че е депозирал искане за отвод на наблюдаващия прокурор, по което липсвало произнасяне до определената дата за предявяване на разследването, респективно подсъдимият не бил призован за извършване на това процесуално действие на друга дата. В тази връзка сочи, че било ограничено правото му на защита, тъй като бил лишен от възможността да вземе участие в процесуалното действие по предявяване на разследването, като въпреки липсата на надлежно предявяване на разследването, обвинителния акт бил внесен в съда. С описаното Г. намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, които са довели до ограничаване на правата му на обвиняем, с оглед на което моли обжалваното определение да бъде отменено, като вместо това съдебното производство по делото да бъде прекратено и делото да бъде върнато на прокурора за отстраняване допуснатите процесуални нарушения.

1

Софийски градски съд, след преценка на данните по делото, намери за установено следното от фактическа страна:

Съдебното производство е образувано въз основа на внесен срещу подсъдимия В. С. Г. обвинителен акт за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т.

4 вр. чл. 194, ал. 1 НК. На 02.12.2025 г. е проведено разпоредително заседание, чието обсъждане се е съсредоточило най-вече върху въпроса по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК за процесуални нарушения на досъдебното производство.

Изразеното от защитата становище е, че е налице допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване на правата на обвиняемия, тъй като не е извършено предявяване на разследването, което трябвало да бъде извършено след произнасянето на прокуратурата по направеното от защитата искане за отвод на наблюдаващия прокурор по делото, с което мотивира искането си за прекратяване на производството и връщане на делото на прокурора.

Съдът е оставил така направеното от защитата искане без уважение и е насрочил делото в открито съдебно заседание за разглеждането му по същество. Приел се за установено, че обвиняемият и неговият защитник са били редовно призовани, явили са се на определената дата за предявяване на разследването, но не са пожелали да се качат в стаята на разследващия полицай, за да се запознаят с предоставените на тяхно разположение материали, като в разговор по телефона са заявили, че не желаят в този момент да се запознаят със същите. При това положение съдът е приел, че страната по собствено желание не се е възползвала от правото си да й бъдат предявени материалните от разследването и доколкото не е посочена уважителна причина за неявяването си, то е налице хипотезата на чл. 227, ал. 4 НПК – разследването не се предявява, ако лицето е редовно призовано, но не е посочило уважителни причини за неявяването си. Изложеното е навело първата инстанция на отрицателен извод за допуснато съществено процесуално нарушение, поради което е отхвърлила като неоснователно искането на защитата за прекратяване на делото и връщането му на прокурора на посоченото основание.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от жалбоподателката доводи, въз основа на материалите по делото и закона, приема следното от правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения седемдневен срок от произнасяне на определението, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на въззивна проверка по реда на гл. XXII НПК.

Разгледаната по същество, жалбата е неоснователна.

Подсъдимият В. Г., както и неговият защитник – адв. Я.Р., са редовно 2 призовани за извършване на процесуалното действие по предявяване на материалите по разследването за датата 11.09.2025 г. от 14 часа в 01 РУ СДВР при разследващ полицай Я.Г.. В находящия се на л. 146 от том II на досъдебното производство констативен протокол, както правилно е отбелязал първоинстанционния съд, е отразено, че посочените две лица са се явили в сградата на районното управление на определената дата и са поискали да получат входящ номер за носена от тях молба, свързана с искане за отвод на наблюдаващия прокурор. Разследващият полицай Георгиева два пъти ги поканила в кабинета си за предявяване на материалите от разследването, но Г. и адв. Р. са отказали да го сторят, без да посочат уважителни причини за това.

От изложеното въззивната инстанция намира, че от страна на органите по разследването са положени необходимите усилия за призоваване на обвиняемия Г., както и на упълномощения от него защитник – адв. Р..

Разследващия полицай е направил опит да извърши насроченото процесуално действие по предявяване на разследването с тяхно участие, същите са се намирали в сградата на районното управление на определената за това дата и въпреки това ясно са манифестирали своето нежелание да вземат участие в извършване на действието.

Описаното не е ограничило правото на защита на страната, доколкото при тази хипотеза приложение намира разпоредбата на чл. 227, ал. 4 НПК, в който случай разследването не се предявява, доколкото лицето е редовно призовано и не посочва уважителни причини за неявяването си. Противно на твърденията на жалбоподателя, липсата на произнасяне по искането за отвод на наблюдаващия делото прокурор преди датата на предявяване на разследването не е уважителна причина за неявяването им, нито пък е основание за отлагане извършването на процесуалното действие, поради което отказът на лицата да се явят в кабинета на разследващия орган е неизвинително. Причините, поради които жалбоподателят не е могъл да се запознае с материалите по разследването са последица от собственото му недобросъвестно процесуално поведение, от което не следва да черпи права.

Не е налице нарушение на правото на защита на жалбоподателя, доколкото същият не е бил лишен от възможността да се запознае с материалите по делото, а по собствена воля е отказал да извърши това.

В заключение, след осъществена цялостна въззивна проверка на обжалваното определение, съдържанието на обвинителния акт и извършените в хода на досъдебното производство процесуални действия, които засягат процесуалния статут на обвиняемия и на пострадалите, настоящият съдебен състав не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на посочените лица.

Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, а именно че липсват допуснати на досъдебното производство съществени и отстраними процесуални нарушения, както по отношение на твърденията на защитата в тази насока, така и на други такива, то въззивният съд намира, че 3 определението на районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, на основание чл. 345, ал. 1 във връзка с чл. 249, ал. 3 НПК, Софийски градски съд, НО, XVI въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА протоколно определение от 02.12.2025 г., постановено в разпоредително заседание, проведено по НОХД № 14963/2025 г. по описа на СРС, НО, 3-ти състав, с което е отказано съдебното производство да бъде прекратено и делото да бъде върнато на прокуратурата.

Връща делото на Софийски районен съд, НО, 3-ти състав, за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 46 гр. София, 07.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Михаела П. Михова Въззивно частно наказателно дело № 20251100608519 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXII във връзка с чл. 249, ал. 3 НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от подсъдимия В. С. Г. чрез защитника му – адв. Я.Р., насочена срещу протоколно определение от 02.12.2025 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 14963/2025 г. по описа на СРС, НО, 3-ти състав, в което първоинстанционният съд е приел, че на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и пострадалите.

В жалбата се изтъкват доводи за неправилност на атакуваното определение. Жалбоподателят твърди, че е депозирал искане за отвод на наблюдаващия прокурор, по което липсвало произнасяне до определената дата за предявяване на разследването, респективно подсъдимият не бил призован за извършване на това процесуално действие на друга дата. В тази връзка сочи, че било ограничено правото му на защита, тъй като бил лишен от възможността да вземе участие в процесуалното действие по предявяване на разследването, като въпреки липсата на надлежно предявяване на разследването, обвинителния акт бил внесен в съда. С описаното Г. намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, които са довели до ограничаване на правата му на обвиняем, с оглед на което моли обжалваното определение да бъде отменено, като вместо това съдебното производство по делото да бъде прекратено и делото да бъде върнато на прокурора за отстраняване допуснатите процесуални нарушения.

1

Софийски градски съд, след преценка на данните по делото, намери за установено следното от фактическа страна:

Съдебното производство е образувано въз основа на внесен срещу подсъдимия В. С. Г. обвинителен акт за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т.

4 вр. чл. 194, ал. 1 НК. На 02.12.2025 г. е проведено разпоредително заседание, чието обсъждане се е съсредоточило най-вече върху въпроса по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК за процесуални нарушения на досъдебното производство.

Изразеното от защитата становище е, че е налице допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване на правата на обвиняемия, тъй като не е извършено предявяване на разследването, което трябвало да бъде извършено след произнасянето на прокуратурата по направеното от защитата искане за отвод на наблюдаващия прокурор по делото, с което мотивира искането си за прекратяване на производството и връщане на делото на прокурора.

Съдът е оставил така направеното от защитата искане без уважение и е насрочил делото в открито съдебно заседание за разглеждането му по същество. Приел се за установено, че обвиняемият и неговият защитник са били редовно призовани, явили са се на определената дата за предявяване на разследването, но не са пожелали да се качат в стаята на разследващия полицай, за да се запознаят с предоставените на тяхно разположение материали, като в разговор по телефона са заявили, че не желаят в този момент да се запознаят със същите. При това положение съдът е приел, че страната по собствено желание не се е възползвала от правото си да й бъдат предявени материалните от разследването и доколкото не е посочена уважителна причина за неявяването си, то е налице хипотезата на чл. 227, ал. 4 НПК – разследването не се предявява, ако лицето е редовно призовано, но не е посочило уважителни причини за неявяването си. Изложеното е навело първата инстанция на отрицателен извод за допуснато съществено процесуално нарушение, поради което е отхвърлила като неоснователно искането на защитата за прекратяване на делото и връщането му на прокурора на посоченото основание.