Решение № 4129 от 07.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4129 гр. София, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. СТ. ТАНЕВА при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г. като разгледа докладваното от М. СТ. ТАНЕВА Гражданско дело № 20231110144694 по описа за 2023 година

Образувано е по искова молба от Н. З., чрез адв. Б. Б., срещу „, В исковата молба се твърди, че на 29.11.2018 г. между ищцата Н. З. и „, България е сключен договор за потребителски кредит PLUS-16563936, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 10 000 лв., 82 лв. такса ангажимент, 350 лв., ГПР 44,89%, обща сума за връщане 32 795,28 лв. Ищцата твърди, че е заплатила 82 месечни вноски по кредита, вкл. застрахователната премия и такса ангажимент. Ищцата счита, че договорът е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК. Сочи, че в договора не е посочено как се формира главницата, нарушен е чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в ГПР не са включени застрахователната премия и такса ангажимент, с което се нарушава чл. 19, ал. 4 ЗПК и се заобикаля чл. 21, ал. 1 ЗПК. Липсват условия за прилагане на лихвения процент, в това число дали е фиксиран или променлив, дали е годишен или за друг срок, не е посочен общ размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва, посочен е само като процент, а не в размер в лева; ГПР е посочен като абсолютна стойност, без да е ясно кои компоненти са включени в него и каква е стойността им; липсва погасителен план, отговарящ на изискванията на закона, на длъжника не са представени общите условия.

Ищецът твърди, че е налице нищожност на конкретни клаузи: такса ангажимент и застрахователна премия. Сочи, че не е спазена формата на застрахователния договор.

В отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска, моли съдът да го отхвърли.

Сочи, че ищцата е заплатила само 13 187,65 лв. по договора и е сключено споразумение за предсрочно погасяване на 08.08.2022 г. била заплатила 2062,33 застрахователна премия, а възнаградителна лихва била начислявана до датата на споразумението. Излага, че застрахователната премия и таксата ангажимент не са част от главницата по кредита, като 1 таксата ангажимент е включена в ГПР. Твърди, че застраховката „защита на плащанията” е сключена по желание на длъжника. Излага, че има практика, че в случай, че длъжникът се откаже от застраховката, условията по кредита не се променят. Твърди, че лихвения процент по чл. 2 от договора е фиксиран за целия срок на договора, че е част от ГПР, може да се определи стойността му в лева при елементарно пресмятане. Налице са доводи, че ГПР е формиран при достатъчно дадена информация за потребителя. Твърди, че договора съдържа погасителен план, а общите условия към договора били инкорпорирани в самия него.

Намира и евентуалните искове за неоснователни. Оспорва, че клаузите за такса ангажимент и застрахователна премия са недействителни. Сочи, че договорът за застраховка е сключен при общи условия, на застрахования бил представен застрахователен сертификат, била спазена формата на договора. Възразява, че кредиторът не се е обогатил, тъй като е превел на застрахователя „КАРДИФ ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ” – клон България всички суми, платени от потребителя по договора за застраховка. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 78-и състав е сезиран с първоначално обективно кумулативно съединени искове с правно основание:

1) чл. 22 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже, че е сключен договор за кредит между страните; че е налице твърдяното противоречие на клаузи от договора за потребителски кредит с императивни законови разпоредби. В тежест на ответника е да докаже, че оспорените клаузи са действителни, включително са договорени индивидуално.

2) и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД (като се съобразяват постановките на Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС):

В тежест на ищеца е да докаже, че е предал, съответно ответникът е получил посочената от него сума, размерът й, както и че липсва основание за получаването. В тежест на ответника е да докаже, че сумата е получена на валидно правно основание, респективно не е получил сумата.

В условията на евентуалност са предявени кумулативно съединени искове с правно основание:

1) чл. 21, ал. 1 ЗПК вр. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже, че е сключен договор за кредит между страните; че е налице твърдяното противоречие на клаузи от договора за потребителски кредит с императивни законови разпоредби. В тежест на ответника е да докаже, че оспорените клаузи са действителни, включително са договорени индивидуално.

2) и чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД вр. с чл. 344, ал. 1 КЗ:

В тежест на ищеца е да докаже, че е налице твърдяното противоречие на клаузи от 2 договора за потребителски кредит с императивни законови разпоредби. В тежест на ответника е да докаже, че оспорените клаузи са действителни, включително са договорени индивидуално и че формата на договора за застраховка е спазена.

3) и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже, че е предал, съответно ответникът е получил посочената от него сума, размерът й, както и че липса на основание за получаването. В тежест на ответника е да докаже, че сумата е получена на валидно правно основание, респективно не е получил сумата.

Представен е писмен договор за потребителски кредит с № PLUS-16563936.

Договорът е частен диспозитивен документ, който е подписан от страните, като при липсата на оспорвания и доказателства по отношение автентичността на частният диспозитивен документ, то последният обвързва страни във връзка с обективираните в договора изявления и произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК. Следователно между страните в случая е възникнало правоотношение по договор за банков кредит.

Между страните не се спори, а и от извършената служебно справка от съда по реда на чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ се изяснява, че ответникът – „,Д е универсален правоприемник на „,с“ С.А. за реална част от предприятието му, обособена в клон на чуждестранен търговец съгласно чл. 17а ТЗ. Поради което настоящата съдебна инстанция счита, че е ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове.

Процесният договор следва да бъде квалифициран като договор за потребителски кредит, тъй като кредитополучател е физическо лице, което сключва договора за предоставяне на услуги за задоволяване на лични нужди – закупуване на лаптоп, а не за извършване на търговска или професионална дейност (арг. от § 13, т. 1 от ЗЗП вр. с чл. 9, ал.

3 ЗПК), а кредитодател е юридическо лице, което се задължава да предостави или предоставя кредита в рамките на своята професионална или търговска дейност (чл. 9, ал. 4 ЗПК). Също така и предметът на процесния договор отговаря на дефиницията за потребителски кредит, тъй като предвижда предоставянето на кредит, изразяващ се в заплащане от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане по договор за продажба на стока. В допълнение към това липсват и обстоятелствата по чл. 4 от ЗПК, които изключват приложението на посочения закон.

Въз основа на това приложим към настоящия договор е Законът за потребителския кредит, който в чл. 10 предвижда също да бъде спазена писмена форма за валидност, но договорът за потребителски кредит се отличава от договора за банков кредит по това, че той може да бъде реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9 ЗПК, като е от значение и обстоятелството дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя 3 връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Тази двустранна сделка е възмездна, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, включващ в себе си разходите, които потребителят се е задължил да заплати във връзка с предоставяне на кредита и уговорената възнаградителна лихва – арг. чл. 19, ал.

1 ЗПК. Възнаградителната лихва представлява по своето правно естество възнаграждение, което длъжникът на пари или на други заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото са му предадени и се е разпоредил с тях. Лихвата е граждански плод и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер се определя от размера на дадения в заем капитал и времето на ползването му. По този договор може само за една от страните по заемното правоотношение възникват правни задължения – при реалния договор за потребителски кредит (за кредитополучателя – да върне сумата, предмет на двустранната сделка, в същата валута и размер, както и уговорената възнаградителна лихва), а за другата (кредитополучателя) – корелативни на правните задължения на заемателя субективни права (парични притезания) или ако е консенсуален договор за потребителски кредит (освен погоре изброените престации и задължението да се предостави уговорената заемна сума на кредитополучателя).

1. По отношение на главния иск за нищожност на договора за потребителски кредит:

1.1. В договора се съдържа погасителен план и раздел "Параметри и условия", в който е посочен размер на кредита 10000 лв., такса ангажимент 350 лв., брой погасителни вноски – 84 , размер на погасителната вноска 390,42 лв., обща стойност на плащанията 32795,28 лв., годишен процент на разходите 44,89% и лихвен процент 36,03%.

От т. 2 на договора става ясно, че срещу плащане на такса ангажимент кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора. В т. 3 от договора се пояснява, че погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разходите и печалбата на кредитора, лихвеният процент е фиксиран, а началната дата за изчисляване на годишния процент от разходите е датата на подписване на договора, като се приема, че годината има 365 дни. В чл. 11 е предвидено право на потребителя от отказ от договора при конкретно посочени условия. Следователно договорът за потребителски кредит е сключен при фиксиран, а не при променлив лихвен процент.

Потребителят е получил още при сключване на договора погасителен план, който не се променя и който е подписан от двете страни. Ето защо разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК не са нарушени.

Спазена е нормата на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, тъй като е предвидено право на отказ на потребителя от договора, като са посочени условията, при които се упражнява това право.

Съображението на ищеца за липса на погасителен план като задължителен реквизит на договора за потребителски кредит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК също се явява неоснователно, доколкото посоченият погасителен план съдържа всички необходими данни – падеж, номер на вноската, размер на вноската и остатък от главницата. При наличието на посочените реквизити потребителят е в състояние да се информира пълно и по разбираем 4 начин за условията, при които ще погасява своя кредит, размера на вноските, падежите им и оставащата част от дълга.

1.2. Съдът намира, че изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК не са спазени, като в договора за потребителски кредит не е посочен действителния размер на ГПР.

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2013 г., ОСГТК , според която при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, т. е. той може служебно да се произнесе по действителността на клаузи в договор за потребителски кредит, когато са налице за това правни или фактически обстоятелства. С още по-голямо основание такава служебна проверка може да извършва и първоинстанционния съд, като следва да се съобразят и постановките на Тълкувателно решение № 1/2022 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. ОСГТК , както и проверка за неравноправни клаузи на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.