Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1457 от 13.12.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1611/2023
Вид
Решение № 1457
Подписан
13.12.2023
В сила
29.01.2024
Състав
Ирена Николова Петкова, Иванка Димитрова Дрингова, Ивелина Владова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1457 гр. Варна, 10.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20233100501611 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 46805/21.06.2023г. от Институт по металознание, съоръжения и технологии с център по хидро[1]и аеродинамика „Акад. Ангел Балевски“ при БАН, ЕИК 000662064 с адрес гр.

София, ул. Шипченски проход № 67, чрез процесуалния му представител адв.

П. Х. А. от САК, срещу решение № 1857 от 25.05.2023г., постановено по гр. дело № 3763/2022г. на Варненския районен съд, VII-ми състав, с което въззивникът е осъден да заплати на всеки от въззиваемите С. Н. Я., ЕГН ********** и С. Й. Я., ЕГН **********, и двамата от гр. Варна, ул. „М.“, ***, по 150000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, вследствие смъртта на съпруга/баща Й. С.ов Я., настъпила в резултат на трудова злополука на 01.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 24.03.2022г. до окончателното погасяване на задължението и по 7250 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 01.10.2021г. до 23.03.2022г.вкл., на основание чл.200, ал.1 КТ.

1

Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно, като постановено в противоречие с материално-правните и процесуалните норми, и за необосновано. Сочи, че съдът е възприел погрешно действителната фактическа обстановка; не е обсъдил всички доказателства по делото, а коментираните доказателства не са обсъдени в цялост и в съвкупност с останалите доказателства; на база на погрешно възприетата фактическа обстановка и ролята на лицата, допринесли за настъпване на трудовата злополука, е достигнал до изводи, които са необосновани и не почиват на действителната фактическа обстановка. Изразява несъгласие с извода на съда за липса на съпричиняване от страна на пострадалия работник. Сочи, че последният е бил запознат с механизма на работа на буксировъчната количка, вкл. че не трябва да стои в опасната зона и не е проявил съобразителност да отчете местоположението си, макар и да е знаел, че работодателят не е осигурил безопасни условия на труд и въпреки това е предприел изпълнението на работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегвайки основни правила за безопасност. Могъл е да предвиди настъпването на вредите, но се е надявал да предотврати неблагоприятните последици от поведението си, като не е положил грижа, която и найнебрежният би положил в подобна ситуация на работа, тоест е налице хипотезата на груба небрежност. Позовава се на съдебна практика. Освен това намира, че първоинстанционният съд е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди, без да мотивира извода си по отношение на съпоставимостта му със средния, обичаен размер, установен от съдебната практика. Отправеното искане е да се отмени обжалваното решение и да му се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещните страни по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намират за правилно и законосъобразно. Излагат, че липсват данни по делото пострадалият да е проявил груба небрежност и самонадеяно да е пренебрегнал риск, за който да е бил инструктиран. Намират присъдените им обезщетения за съобразени с претърпените от тях болки и страдания, със съдебната практика и с икономическата конюнктура в страната. Молят за потвърждаване на атакуваното решение и за присъждане на разноски пред въззивната инстанция, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.200, ал.1 от КТ от С. Н. Я. и С. Й. Я. срещу Институт по металознание, съоръжения и технологии с център по хидро[1]и аеродинамика /ИМСТЦХА/ „Акад. Ангел Балевски“ при за осъждане на ответника да заплати на ищците сумите от по 150000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, вследствие смъртта на съпруга/бащата Й. С.ов Я., настъпила в резултат на претърпяна трудова злополука на 01.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 24.03.2022г. до 2 окончателното погасяване на задължението и от по 7250 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 01.10.2021г. до 23.03.2022г.вкл.;

В исковата молба се излага, че ищците са съпруг и син на Й. Я., който, съгласно трудов договор от 19.02.1982г. и допълнително споразумение към него с № 82/12.07.2021г., е заемал длъжност „техник механик, корабостроене“ при условията на 8ч. работен ден. Бил е запознат с длъжностната си характеристика и са му били проведени начален и периодични инструктажи срещу подпис по правилата на безопасността и хигиената на труда и противопожарна охрана. На 01.10.2021г. Й. Я. е бил на работа от 08ч. до 16,30ч., с 30 минути обедна почивка от 12ч. до 12,30ч. Работата му се е състояла в това да участва в подготовката и провеждането на хидродинамични експерименти в опитните басейни на ЦХА Варна. Участвал е в извършване на изпитания на корабен модел в блок Е - дълбоководен басейн. След приключване на изпитанията е следвало да извърши дейности по разтоварване и демонтаж на корабния модел. Около 14,40ч. изпитанията на корабния модел са приключили. Й. Я. се е намирал в дока и е извършвал дейност по демонтиране на корабния модел от буксировъчна количка и подготовка за изваждането му от докова камера. Слязъл е от модела и е отишъл в задния край на дока, за да го придържа и предпазва от евентуално сблъскване със стените на басейна. Бил е все още в опасната зона, когато е подаден звуков сигнал и буксировъчната количка се е задвижила в посока дълбоката част и е следвало да премине над мястото, където се намира Й. Я. на височина от около 1,40м. Вместо това, долният край на количката е повдигнал Я. над ръба на високата част на борда на басейна и го е притиснала към него. В резултат, Й. Я. е останал притиснат между стената на дока и основата на количката, при което е получил травматични увреждания, несъвместими с живота и довели до неговата смърт - счупване на гръбначния стълб на ниво 9-10 гръден прешлен с подлежащо прекъсване на гръбначния мозък, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, ожулвания в лявата хълбочна област и по лява ръка, остра дихателна и сърдечносъдова недостатъчност - оток на мозъка, белите дробове, остро раздуване на белите дробове, общ кръвен застой на вътрешните органи. Злополуката е била регистрирана в ТП на НОИ на 08.10.2021г. и с разпореждане № 30948/07.12.2021г. на ТП София град е приета за трудова по смисъла на чл. 55 КСО. На мястото на инцидента са били Г. Г. и С. С.ов, които са оказали първа помощ на Я.. С. С.ов е освободил притиснатото тяло на Я. и е започнал да му прави изкуствено дишане. Г. Г. се е обадил на ищеца, който е дошъл на помощ и е започнал да прави сърдечен масаж на баща си до идването на Спешна помощ, независимо, че е липсвала сърдечна дейност. По случая е било образувано и ДП № 137/2021г. по описа на Окръжен следствен отдел при ОП Варна.

Твърди се, че по време на извършване разследване на злополуката е прието, че Й. Я. няма вина за настъпването й, както и че не е налице съпричиняване. Вина за настъпване на злополуката се сочи да има единствено ответникът, който, като работодател, не е изпълнил задължението си по 3 осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Твърди се, че при демонтажа на корабния модел, след приключилото изпитание, ръководител сектор е подал сигнал към техник-механик корабостроене да бъде придвижена дълбоководната количка към дълбоката част на басейна, за да си осигури свободен достъп на крана за безопасно отстраняване на корабния модел. Операторът „техник-механик, корабостроене“ е придвижил количката преди той и ръководител сектор да се уверят, че в опасната зона няма човек, нито били предприети нужните организационни дейности по осигуряване на безопасността му.

Твърди се, че наследодателят на ищците е загубил живота си нелепо на 64г. възраст. Бил е здрав, съвестен баща и съпруг. Ищците са разчитали на неговата финансова и морална подкрепа. Внезапната му смърт е довела до неописуеми болки и страдания и за двамата ищци. Синът му е преживял изключителен стрес, гледайки безжизненото тяло на баща си, опитвайки се да го върне към живот. Близо 15г. ищецът е работил заедно с баща си, следвал е стъпките му и се е учил от него. Връзката помежду им е била здрава и силна.

Ищцата била в брак с Й. Я. от 1981г. Били са щастливо и сплотено семейство.

Смъртта му била непрежалима за нея, още повече, че съпругът й бил здрав, енергичен и работоспособен човек. Загубата на съпруг и баща се сочи да е причинила душевни болки и страдания и за двамата ищци, чиито паричен еквивалент предявяват в размер на по 150 хил. лева за всеки, ведно с обезщетение за забава считано от датата на смъртта на техния наследодател.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който исковете се оспорват по основание и размер. Не се оспорва наличие на трудово правоотношение с наследодателя на ищците, по което той е заемал длъжност „техник- механик, корабостроене“, както и че същият е починал на работното си място и по време на работния ден. Оспорва механизма на настъпване на увреждането.

Потвърждава, че на 01.10.2021г. пострадалият Й. Я., Г. Г. ръководител сектор „Експериментални съоръжения" и С. С.ов - „техникмеханик корабостоене“ са извършвали изпитания в дълбоководен басейн.

Около 14,40ч. Я. е починал, докато се е намирал на територията на Центъра, дълбоководен басейн. Твърди, че действията на работниците му в него момент са били съобразени с утвърдените практики за безопасност от 19762021г. Сочи, че към момента на инцидента и след приключване на изпитанията Й. Я. се е намирал в задния край на дълбоководния басейн между доковете. Г. е издал устно нареждане по преместване на буксировъчната количка от дока в посока дълбоката част на басейна и е предупредил Я. да се пази /т.3 от инструкция за безопасност/. С.ов е питал Я. дали долният край на пилоните визуално минават над модела. Я. е дал звуков сигнал с думи, с което е изразил готовност за тръгване на количката, с което е потвърдил и че се намира в безопасната зона около нея. Тогава С.ов е влязъл в кабината за управление, подал е сирена за тръгване на количката и тя е потеглила /т.5 от инструкцията/. Посочва, че инструкцията за безопасност разписва, че операторът в кабината пред пулта за управление натиска с дясна ръка бутона за контакт и го държи непрекъснато натиснат. При отпускане на бутона се 4 задейства автоматичен изключващ механизъм - един от аварийните стопове.

При проектирането на буксировъчната количка е преценено, че пускането на бутона осигурява по-бързо спиране. Следвало натискане на бутон старт, при което се завърта ръчката за тръгване със скорост, която на излизане е максимум 0,1м./с. По този начин на количката били нужни 7-8сек от подаване на сигнала до реалното й тръгване, което забавяне било конструктивно предвидено по проект, за да се осигури време за обезопасяване на района около количката и своевременна реакция при възникване на аварии и проблеми. От пулта за управление липсвала пълна видимост в задната част на количката, което било обезпечено от натискането на сирената, предхождаща бутона старт и ръчката за тръгване на количката. След тръгване на количката, впоследствие С.ов е видял, че Я. е притиснат между количката и ръба на дока, и незабавно я е спрял. Твърди, че Я. е дългогодишен негов служител, запознат с безопасните условия на труд, преминал през изискуемите първоначален и периодични инструктажи. Бил е запознат с длъжностната си характеристика и цялата нормативна уредба, а и тази на предприятието - Правилник за вътрешния трудов ред. Твърди, че Я. е извършил вменената му преценка, че се намира в безопасен район и е подал изискуемия звуков сигнал. Предвид професионалния си опит е бил длъжен да знае и че след откачване модела от количката, за да бъде изваден с кран от дълбоководен басейн, същата ще бъде преместена, а той е следвало да бъде на безопасно разстояние. Имал е и възможност своевременно да сигнализира за възникнал проблем между пускането на сирената и потеглянето на количката, при което същата е щяла да спре незабавно.С оглед спазване на всички законови правила предвид специфичната дейност на предприятието-работодател, ответникът е издал Инструкция за безопасни и здравословни условия на труд в дълбоководен басейн, сведена до знанието на работниците. Редът за изпълнение на работата съгласно инструкцията съответствал на разпоредбата на чл. 177, ал.7, т.2 от Наредба № 7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Съгласно посочената норма, при липса на видимост от мястото на управление на работното оборудване до всички опасни зони, се изгражда сигнална система, посредством която да се подава навременна информация на работещите за режимите на работа свързана с тяхната безопасност. Тъй като работниците му в него момент са спазили организационните дейности по осигуряване безопасност около съоръжението съгласно Инструкцията, счита, че е изпълнил задължението си за осигуряване здравословни и безопасни условия на труд, а настъпилата злополука има характер на случайно събитие.