Решение № 23733 от 29.12.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 16411/2024
- Вид
- Решение № 23733
- Подписан
- 29.12.2025
- В сила
- 29.12.2025
- Състав
- ВАНИНА ЗДРАВКОВА МЛАДЕНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 26 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 41, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 42, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 42, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 42, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 499, ал. 2, изр. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 23733 гр. С., 29.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20241110116411 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК.
Образувано е по предявени искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД от „ЗЕАД Б. В. И. Г.“ ЕАД срещу „ЗК Л. И.“ АД за сумата от 6906,33 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи в размер на 25,00 лв. по застраховка „Каско Стандарт“ по щета № **************** за настъпило на 29.10.2023 г. на републикански път 1-5, километър 209, ПТП между МПС„Х. **-*“ с peг. № ** **** ** и МПС „Б. **“с peг. № ** **** **, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 21.03.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от 62,92 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 26.02.2024 г. до 20.03.2024 г. В исковата молба се твърди, че на 29.10.2023 г. на републикански път 1-5, километър 209, водачът на л.а. „Х. ***“ с peг. № ** **** ** подава мигач и предприема маневра завой на ляво. В същото време движещият се отзад водач на лек автомобил „Б. **“ с peг. № ** **** ** предприема маневра за изпреварване и удря в лявата странична част завиващия л.а. „Х. **-*“. Излага, че вследствие на удара на МПС „Х. **-*“ с peг. № ** **** ** са нанесени щети. Сочи, че МПС „Х. ***“ с peг. № ** **** ** е застраховано при него по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ валидна към датата на настъпване на ПТП. Твърди, че е извършен опис на щетите, както и че такива са нанесени по предна броня, предна лява и задна лява 1 врата, ляво странично огледало, заден ляв калник, средна колона и други елементи. Сочи, че е определено и изплатено (на 15.11.2023 г.) на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 6 818,41 лв.
Твърди, че към дата на ПТП виновният водач МПС „Б. **“ с peг. № ** **** ** е имал сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ и са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му. Твърди, че до ответното дружество е изпратена регресна покана за доброволно плащане, получена на 25.01.2024 г., но с писмо от 29.02.2024 г. ответникът отказал да изпълни задължението си. Претендира и обезщетение за забава. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът оспорва вината за настъпване на процесното ПТП да е на водача на МПС „Б. **“ с peг. № ********, като твърди, че вина има водачът на лек автомобил „Х. **-*“ с peг.
№ ********, който се е движел със скорост, несъобразена с пътната обстановка, като пред ресторант „К. ш.“ предприела внезапен ляв завой от крайна дясна лента без да се огледа, без да подаде светлинен сигнал и без да се увери, че няма да стане предпоставка за ПТП, като в този момент засякъл движещото се в ляво МПС „Б.“, което вече било започнало маневра изпреварване. Излага доводи за допуснати нарушения от водача на лек автомобил „Х.“ на разпоредбите на чл. 36, ал. 1; чл. 37, ал. 1 и 2; чл. 20, ал. 1; чл. 21, ал.1; чл. 25, ал. 2 ЗДвП. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва размера на претенцията като завишена. Не оспорва, че е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, извършеното плащане от страна на ищеца в полза на собственика на автомобила, както и че е получил регресна покана, по която е отказал плащане. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора, събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна:
Видно от представения по делото протокол за ПТП, съставен от мл. автоконтрольор от РУ-К. при ОДМВР – С. З. на 29.10.2023 г. на първокласен път I-5, километър 209, община М., е настъпило произшествие, при което лек автомобил марка „Б.“ с рег. № ******** е предприел маневра изпреварване 2 без да се е убеди, че движещия се пред него лек автомобил „Х. **-*“ с peг. № ******** е подал сигнал за изменение посоката си на движение завой наляво и го блъснал. Съставена е схема на ПТП, като е обозначена зоната на удара.
Посочени са настъпилите щети за лек автомобил марка „Б.“ и за лек автомобил „Х. **-*“ – деформация в лявата част на автомобила. Протоколът съдържа подпис на участниците в ПТП, без възражения. Отбелязано е, че на водача на лек автомобил „Б.“ е съставен акт за установяване на административно нарушение на чл. 42, ал. 1 ЗДвП.
По дело са представени заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от Д. Г. Д. от 29.10.2023 г., опис на претенция по щета № *******-****/**/**.**.**** г., опис - заключения по претенция № **-*********/**/**.**.**** г., доклад по щета № ****************, платежно нареждане за извършен кредитен превод в размер на 6818,41 лв. на 15.11.2023 г., регресна претенция (л. 20), получена на 25.01.2024 г. от ответното дружество.
С писмо с вх. № ****/29.02.2024 г. ответникът е отказал изплащане на застрахователно обезщетение.
По делото е представен АУАН № *******/**.**.**** г. и издадено въз основа на него наказателно постановление № **-****-******/**.**.**** г., с което на И. Ж. Н. е наложено наказание „глоба“ за това, че виновно е нарушил чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като при движение на 29.10.2023 г. на първокласен път I-5, километър 209, община М. предприел маневра изпреварване, без да се убеди, че движещият се пред него лек автомобил „Х.“ с рег. № ******** е подал сигнал за изменение на посоката си на движение и е започнал завиване наляво. По делото няма данни за обжалване на постановлението, поради което същото е влязло в сила.
Въз основа на докладна записка, съставена от мл. автоконтрольор Костадинов, се установява, че водачът на лек автомобил „Х.“ предприел маневра ляв завой за влизане в бистро „К. ш.“, като е подал светлинен сигнал, като в същото време водачът Н. предприел изпреварване, без да се убеди, че другият водач е подал сигнал за изменение на посоката, и го блъснал.
Направен е оглед на местопроизшествието от контролните органи.
От разпита на свидетеля Д. Г. Д. се установява, че през деня управлявала лек автомобил „Х.“ и с още един автомобил (който бил първа кола) пътували от 3 гр. С. З. в посока гр. К.. Движели се в колона с много коли зад тях. На село Т., където имало рибарник, първата кола завила наляво, а след това и управляваната от свидетеля, като в този момент я ударила много голяма кола „Б.“ отстрани. Автомобилът изпреварвал колона от много коли и ударил управлявания от свидетеля автомобил странично. Подала светлинен сигнал своевременно, зад нея имало колона от автомобили, а пред нея само един автомобил. Пропуснала насрещно движещите се автомобили с предимство.
Чула клаксон, след което се обърнала, но автомобилът вече ги удрял. Движела се в лява пътна лента, с около 20 км/ч, била почти спряла, преди предприемане на маневрата, защото първата кола вече завивала. Настъпили материални щети по лявата страна на автомобил „Х.“ - двете врати били смачкани, прозорците били счупени, спуснали се въздушните възглавници, прагът на автомобила бил засегнат.
От разпита на свидетеля И. Ж. Н. се установява, че през деня се движел с управлявания от него автомобил „Б.“ в лява пътна лента на пътя на с. Т., в посока гр. К., като предприел изпреварване. В този момент лек автомобил „Х.“, без да подаде мигач, внезапно излязъл на пътя. Лек автомобил „Х.“ бил първа кола, след него имало две три коли и накрая бил управлявания от свидетеля автомобил. Водачът на лек автомобил „Х.“ предприел маневра завой наляво, за да влезе в крайпътното заведение, без мигач и бил забелязан от свидетеля в последния момент.
Удостоверените в протокола данни се потвърждават от заключението на вещото лице по изслушаната в производството автотехническа експертиза, което съдът цени съвкупно с останалия доказателствен материал по делото.
Съгласно заключението произшествието е настъпило през светлата част на денонощието на път с двупосочно движение по едно платно във всяка пътна лента, по републикански път I-5 в посока от гр. С. З. към гр. К.. Водачът на лек автомобил „Б.“ се движел в колона от автомобили, които били пред него. В същата лента за движение преди него се е движел водачът на лек автомобил „Х.“, като между двата автомобила е имало няколко автомобила. Водачът на лек автомобил „Б.“, приближавайки изхода на село Т., възприел наличие на прекъсната осова линия и предприел изпреварване на движещата се пред него колона от автомобили. От своя страна водачът на лек автомобил „Х.“ намалил, почти спрял, за да изчака насрещно движещ се автомобил и предприел маневра ляв завой, при което настъпил удар между двете МПС. Съгласно 4 заключението водачът на лек автомобил „Х.“ е имал техническата възможност да възприеме вече изпреварващия лек автомобил „Б.“, чрез ляво странично огледало, но не го е сторил. Налице е причинно-следствена връзка между материалните щети по лек автомобил „Х.“ и механизма на произшествието. В констативно – съобразителната част на експертизата е посочено, че пътното платно на с. Т. по посока на движение на проценсите МПС се състои от две пътни летни – по една за движение във всяка посока, които ленти са разделени помежду си от единична непрекъсната осова линия (М3). Съгласно разясненията на вещото лице, дадени в открито съдебно заседание, на мястото на ПТП е било разрешено изпреварването, а водачът на лек автомобил „Б.“ е имал възможност да възприеме своевременно подадени от водача на автомобил „Х.“ светлинен сигнал за завиване.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Основателността на предявения иск по чл. 411 КЗ се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към датата на процесното ПТП договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения автомобил; 2/ заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца – застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 3/ отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане - деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, със застрахователно покритие към датата на ПТП.
В доказателствена тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на плащане на обезщетението.
С доклада по делото е отделено за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че към дата на произшествието лек автомобил марка „Б.“ с рег. № ******** е бил застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност“, а лек автомобил марка „Х. **-*“ с рег. № ******** 5 е бил застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско на МПС“, че ищецът е изплатил на 15.11.2023 г. застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил в размер на 6818,41 лв., както и че изпратил регресна покана до ответника, получена на 25.01.2024 г., както и че с писмо от 29.02.2024 г. ответникът отказал плащане.
От съвкупната преценка на представените по делото писмени доказателства, гласни доказателства на водачите на МПС, участвали в произшествието, и заключението на вещото лице се установява, че на 29.10.2023 г. на първокласен път I-5, километър 209, община М., в посока гр.
К., лек автомобил „Б.“ предприел изпреварване на движещи се пред него автомобили в колона, като пътната маркировка позволявала изпреварване, като по това време водачът на лек автомобил „Х. **-*“ предприел маневра завиване наляво, в резултат на което между двата автомобила настъпва сблъсък. Свидетелите описват механизма по почти идентичен начин относно посочените обстоятелства, при които е настъпило произшествието, поради което съдът приема за доказани описаните факти.