Решение № 54 от 14.03.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Велико Търново, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500517 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение №492/ 07.09.2023г . по гр. д. №217/2022г. ОС- Велико Търново е отхвърлил предявеният по реда на чл.439 ал.2 ГПК от Г. С. К. , ЕГН:**********, от с.Дедина, Община Златарица, против „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Витоша“, ж.к. „Малинова долина“, ул.“Рачо Петков- Казанджията“ № 4-6, иск да бъде признато за установено че не дължи на дружеството сумата от 42 756,53 лева, представляваща остатъчна главница по договор за предоставяне на банков кредит за ремонт и строителство от 07.03.2007г. сключен с „ОББ“ АД- София- предмет на издаден в полза на банката /първоначален взискател и цедент по договор за прехвърляне на вземания от 31.01.2018г./ изпълнителен лист и заповед за изпълнение от 08.11.2012г. по ч.гр.дело № 2253/2012 г. на ГОРС, за чието принудително събиране е образувано изпълнително дело № 20127300400805 на ЧСИ М. Г. с район ВТОС, по- късно образувано под № 20227280400739 на ЧСИ Д. К., с район на действие ВТОС, поради погасяване по давност на вземането, като неоснователен.

В законният срок решението е обжалвано от Г. С. К. , чрез адв. Н., като неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуалните правила. Изразява несъгласие със становището, възприето от съдебния състав в обжалваното решение, че перемпцията е без правно значение за давността и направено искане за прилагане на способ за принудително изпълнение по перемирано дело следва да бъде изпълнено, к а т о съдебният изпълнител следва да преобразува искането в ново 1 изпълнително дело. Счита, че изпълнителното производство било прекратено по силата на закона в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 30.07.2016г.

/последното изпълнително действие било от 30.07.2014г.- издаването на постановление за възлагане на недвижим имот/ и изпълнителните действия, извършени след това били недопустими, без правно действие по отношение на страните по вече прекратеното изпълнително производство. Давността, с която се погасява самото вземане, започвала да тече от последното валидно изпълнително действие. В конкретния случай обаче погасителната давност започвала да тече от 26.06.2015г., поради постановяване на ТР № 2/2013г.

ОСГТК, ВКС. С ТР № 3/28.03.2023г. по тълк. д. № 3/2020г., ОСГТК , ВКС било възприето, че: „Погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г., ОСГТК, ВКС". Поради което към 23.03.2022г., когато е подадена исковата молба, вземането по изпълнителния лист се явявало погасено по давност и след тази дата, вземането, за което е издаден изпълнителен лист от 08.11.2012г. по т. д. №2253/2012г., по описа на P C Горна Оряховица, не можело да бъде предмет на принудително изпълнение.

Дори към датата на подаване на исковата молба приложимата петгодишна давност да не е изтекла, то същата изтекла в хода на висящия процес и съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следвало да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.

При това положение към датата на приключване на устните състезания процесиите вземания били погасени по давност и решаващият съд следва да уважи предявените искове.

Претендирано е обжалваното решение да се отмени, предявеният иск да бъде уважен и да се присъдят разноски.

Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид данните по делото и възраженията във въззивната жалба, съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За да постанови съдебният с и акт ОС- Велико Търново е изложил съображения, че предявеният иск по чл. 439 ГПК е неоснователен, тъй като:

В продължение на повече от 2 години, считано от приключване на публичната продан /с издаване на постановлението за възлагане на 30.07.2014г.- в сила от 27.10.2014г./ предишният взискател „ОББ“ АД не е поискал извършването на други изпълнителни действия. Погасителната давност е прекъсната на 30.07.2014г. Когато кредитора поиска извършване на някакво конкретно действие за принудително изпълнение след настъпването на основанието по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, но преди издаване на въпросното постановление, съдебният изпълнител не може да откаже да го предприеме. С молба от 01.12.2016г. е поискан запор върху банкови сметки на длъжника, който съдебният изпълнител е наложил на 27.01.2017г. С молба от 05.02.2018г. отново е поискан запор върху банкови сметки - наложен на 21.02.2018г. С молба от 30.07.2018г. ответникът- приобретател на остатъчното вземане на основание договора за цесия от 31.01.2018г. е поискал да бъде конституиран като нов взискател в замяна на предишния, което искане съдебният изпълнител е удовлетворил с постановление от 28.08.2018г. С молба от 21.11.2019г. новият взискател е поискал налагане на 2 запор върху банкови сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД, на която с писмо от 25.11.2020г. съдебният изпълнител му отговаря, че такъв е наложен още през 2017г. и ако желае внесената такса по т.4 и т.9 от ТТРЗЧСИС може да му бъде възстановена или да бъде използвана за други изпълнителни действия. С друга молба с вх.№ 08884/30.08.2021г. е поискан запор върху банкови сметки на длъжника в „ПИБ“АД, който е наложен преди това на 29.07.2021г., като всяко едно от посочените по- горе действия за принудително изпълнение чрез налагане на запор върху банкови сметки на длъжника без оглед на постигането или липсата на резултатност, прекъсва давността за остатъчното вземане и нито към момента на предявяване на иска, нито към момента на устните състезания по делото тя не е изтекла.

Изводите на първата инстанция се споделят от въззивният съд, постановени са въз основа данните по делото и съдебната практика на ВКС.

Задължението на длъжника произтича от изпълнителния лист от 08.11.2012г., издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч. гр. д. №2253/2012г. по описа на ГОРС. Образувано е изпълнително дело №20127300400805 по описа на ЧСИ М. Г. с район ВТОС , по- късно образувано под № 20227280400739 по описа н а на ЧСИ Д. К., по което ищецът е длъжник, а ответникът- взискател, придобил вземанията с договор за цесия: на основание договор за прехвърляне на вземания от 31.01.2018г. и в резултат на подадена на 30.07.2018г. молба от името на дружеството- цесионер „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК 131001375, е конституирано като нов взискател на мястото на първоначалния такъв - "ОББ“ АД- София.

Правилно първата инстанция е приела, че пр оцесните вземания се погасяват с предвидената в чл.117 ал.2 ЗЗД п етгодишна погасителна давност, тъй като те произтичат от влязла в сила заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и последиците й следва да бъдат приравнени на тези на влязло в сила съдебно решение; по образуваното през 201 2г. изпълнително дело давността не е изтекла, тъй като съобразно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК, давността се прекъсва с всяко действие за принудително изпълнение, като новата давност тече от момента на прекъсването, а не от изтичане на двугодишния срок на перемирането.

Съобразно ТР № 3/28.03.2023г. по т.д. № 3/2020г. ОСГТК , ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани преди приемането на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС , каквото е изпълнителното дело в случая, образувано на 08.11.2012г.

От образуването на изп. дело №20127300400805 по описа на ЧСИ М. Г., д о 30.07.2016г. /или до 26.05.2015г./ , давността е прекъсната поради висящността на изпълнителното дело. Давността е 5- годишна и не е изтекла от 30.07.2016г. /или дори от сочената от жалбоподателя дата 26.06.2015г./ до 2019г., а освен това е прекъсната с молба още на 01.12.2016г. с искане за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника и реализирането на изпълнителния способ- налагането на запор на 27.01.2017г. в изпълнително производство, което съгласно т.1 ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК прекъсва давността. Съгласно разпоредбата на чл. 116 б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение и когато по 3 изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, както в случая, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ- той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист, като единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че следва да образува новото искане в ново- отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело- във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Видно от данните по делото с молба от 05.02.2018г. отново е поискан запор върху банкови сметки - наложен на 21.02.2018г., а с молба от 30.07.2018г. ответникът- приобретател на остатъчното вземане на основание договора за цесия от 31.01.2018г. е поискал да бъде конституиран като нов взискател в замяна на предишния, което искане съдебният изпълнител е удовлетворил с постановление от 28.08.2018г., след това с молба от 21.11.2019г. новият взискател е поискал налагане на запор върху банкови сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД и с друга молба о т 30.08.2021г. е поискан запор върху банкови сметки на длъжника в „ПИБ“АД, който е наложен преди това на 29.07.2021г. Всички изброени действия и приложени способи прекъсват давността по смисъла на т.10 от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС и същата не е изтекла, както е приел и първоинстанционният съд. Последното изпълнително действие е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в „ПИБ“АД, на 29.07.2021г., а с молба от 08.11.2021г. е поискано налагане на запор върху банкови сметки на длъжника в Те- Дже Зираат Банкасъ- клон София, поради което не е налице изтичане на 5- годишният давностен срок по време на висящия исков процес към момента- 2024г. по отрицателния установителен иск, което обстоятелство да се съобрази от съда на основание чл.235 ал.3 ГПК, както се претендира във въззивната жалба .

Разноски: С оглед изхода на делото на жалбоподателят не се дължат разноски. Другата страна не претендира разноски.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 492/ 07.09.2023г. по гр. д.

№217/2022г. на ОС- Велико Търново.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5