Решение № 170 от 19.12.2023, Окръжен съд - Силистра
- Съд
- Окръжен съд - Силистра
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 110/2023
- Вид
- Решение № 170
- Подписан
- 19.12.2023
- В сила
- 19.12.2023
- Състав
- Анелия Димитрова Великова, Ана Аврамова, Кремена Иванова Краева
Цитирани разпоредби
- чл. 146, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 189-190 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189-190 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 306 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 306, ал. 1, т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 309, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 335, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 341 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал.3, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 170 гр. Силистра, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анелия Д. Великова
Членове:
Ана Аврамова
Кремена Ив. Краева при участието на секретаря Г. Н. като разгледа докладваното от Анелия Д. Великова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20233400600110 по описа за 2023 година прие за установено следното:
С присъда № 27 от 09.12.2022 г. постановена по НОХД № 28/21 г.
Тутракански районен съд е признал:
Подс. Н. Р. за виновен в извършване на престъпление по чл. 148, ,л.1,т1 във вр. с чл. 146, ал.1 от НК като го е оправдал по първоначално повдигнатото обвинение престъплението да е извършено в съучастие с подс. Н. Д.
Освободил подсъдимия на осн. чл. 78а от НК от наказателна отговорност като му наложил административно наказание „ГЛОБА” в размер на ХИЛЯДА ЛЕВА.
Със същата присъда ТРС е признал подс. Н. Д. за невинна в извършване на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 146, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Осъдил подс.Р. да заплати на гр. ищец М., сумата от 1000лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди като отхвърлил гр. иск за разликата до 4000лв. поради неоснователност.
Отхвърлил изцяло предявения срещу подс. Д. гр. иск в размер на 4000 лв.
Осъдил подс. Р., да заплати на ч.т. М., част от направените от него разноски по делото в размер на 593,75 лв.
Осъдил М. М. да заплати на Н. Р. част от направените от последния разноски съобразно отхвърлената част от граждански иск в размер на 75 лв.
1
Осъдил М. М. да заплати на Н. Д. от нея разноски по делото в размер на 200 лв.
Осъдил подс. Н.Р. да заплати по сметка на Районен съд – гр. Тутракан сумата от 230 лв. от които:
1. разноски в производството - 180 лв.;
2. държавна такса за разглеждането гражданския иск - 50 лв.; както и 5 лв., представляващи държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, ако сумата не бъде внесена доброволно.
Отхвърлил искането на подсъдимите за отмяна на наложената с Определение № 11/25.02.2021 г. обезпечителна мярка .
Въззивното производство е образувано по жалба на подс. Р.. С допълнение към нея се излагат подробни съображения за неправилност на присъдата, неправилно възприета фактическа обстановка, неправилен анализ на събрания доказателствен материал допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно прилагане на материалния закон, явна несправедливост на наложеното наказание Прави се искане за отмяна на ревизирания съдебен акт и постановяване на нов, с който подс. Р. да бъде оправдан с произтичащите от това последици досежно гражданско-осъдителната част на присъдата.
Депозирана е и въззивна жалба от М. М., който счита ревизираната присъда за необоснова в наказателната ѝ част досежно оправдаването на подс. Д..
Излагат се предимно доводи за неправилност на присъдата в гражданскоосъдителните части и относно осъждането във връзка с направени разноски от страна на подс. Д. по сключен договор за правна помощ, като се твърди,че такава реално не е съществувала.
Иска се отмяна на оправдателната присъда по отношение на подс. Д. с постановяване на осъдителна и произтичащите от това последици в гражданскоосъдителната част с изцяло признаване на предявения гр. иск.
Иска се отмяна на присъда и в частта, с която ч.т. е осъден за заплати направените от подсъдимите разноски, както и в частта, в която е отхвърлен предявения срещу подс. Р. гр. иск за разликата над 1000лв. до 4000 лв.
В съдебно заседание жалбите се поддържат изцяло, съответно се оспорва жалбата на другата страна.
Силистренски Окръжен съд след като се запозна с материалите по делото и изнесеното от страните, прие за установено следното:
2
Жалбите са основателни , но на друго правно основание.
В съдебното производство пред ПИС са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съгл. основанията на чл. 348, ал.3, т.2 от НПК. Присъдата страда от липса на мотиви; липсат протоколи за проведени съдебни заседания.
От фактическа страна съдът е направил изложение какви процесуални действия е извършил за разкриване на обективната истина по делото – разпит на подсъдими, разпит на свидетели и вещи лица по назначени експертизи в съдебното производство.
След това е посочил в какви взаимоотношения са двете страни по делото, след което е пристъпил към анализ на доказателствения материал.
Задължение на съда е, в мотивите си, да посочи кои обстоятелства счита за установени, т.е. да опише фактическата обстановка, след което да посочи въз основа на кои доказателства и доказателствени средства приема за безспорна и категорична възприетата, и описана фактическа обстановка. Едва след това да изложи правните си доводи и аргументи, довели до извода, че повдигнатото на подсъдимите обвинение е доказано по несъмнен и безапелативен начин.
Какво всъщност е прието за установено от фактическа страна, по конкретния казус, не става ясно.
Така изнесените „мотиви“ не отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, поради липса на описана за възприета фактическа обстановка, т.е направен е своеобразен анализ на доказателствата, без да са изложени установените факти,т.е. липсва фактическо обвинение.
Отделно от горното, направените изводи страдат от вътрешни противоречия, което е самостоятелно основание за отмяна на присъдата отново, поради липса на мотиви.
Твърди се, че въз основа на извършения „оглед“ на приетия като веществено доказателство компакт диск e направен извод, че подс. Р. реже с моторна резачка дървена врата/стена. Към 11.32ч . на процесната дата се забелязвало преминаването на полицай, т. е. други лица не са влизали в имота на подсъдимите. В същото време безрезервно за достоверни са приети показанията на св. С. и П., че са били поканени /неизвестно от кого и за какво/ да влязат в имота на пострадалите, като изрично в т. 16 е записано, че там присъствали двамата пострадали и двамата подсъдими /къде – в кой по-точно имот са били подсъдимите?“/. Приемат се за достоверни показанията на тия свидетели, в частта относно деятелността на подс. Р. , но с категоричност се отхвърлят досежно подс. Д., само защото тези двама свидетели не я разпознали в залата, макар същите да твърдят, че в имота е имало четирима души – две жени и двама мъже, като една от жените е св. М.а – майка на пострадалия М.. Присъствие на друга жена не е било установявано. Показанията на св. С. са отхвърлени като недостоверни и по отношение на присъствието и на друг мъж .
Принципно няма пречка за достоверни да се приемат части от свидетелските показания, но в конкретния случай изложените съображения не са убедителни. Видно е, че в по-голяма част показанията на св.. С. и П. са отхвърлени без достатъчно убедителни 3 аргументи
При извършената ревизия се констатира и грубо нарушение при произнасянето относно направените в хода на процеса разноски - както онези , касаещи частите на уважения и отхвърлен гр. иск., така и в частта, касаеща разходи за правна помощ и защита.
Подобно преплитане на разпоредбите на НПК и ГПК е недопустимо.
Субсидиарното прилагане на ГПК в хода на наказателния процес е възможно само по отношение на приемането и разглеждането на гр. иск, но не и по отношение на направените в тази връзка разноски от двете страни. В наказателното производтво съдът е длъжен да се ръководи единствено от разпоредбите на чл. 189-190 от НПК.
Прави впечатление, че грубо са нарушени и други процесуални правила.
Видно от диспозитива на присъдата, съдът се е произнесъл по реда на чл. 301, ал.1, т.12 от НПК .
В мотивите обаче се твърди произнасяне по реда на чл. 306 от НПК. Протокол за проведено било закрито, било открито съдебно заседание по този ред липсва. Това е от съществено значение по отношение на срока за обжалване, като води и до нарушаване на процесуалните права на страните за тяхната защита.
В първия случай, когато е налице произнасяне по реда на чл. 301, ал.1, т.12 от НПК не се допуска обжалване/протестиране на присъдените разноски отделно от присъдата.
При наличие на произнасяне по реда на чл. 306, ал. 1, т.4 от НПК /ТОГАВА И КОГАТО СЪДЪТ Е ПРОПУСНАЛ ПРОИЗНАСЯНЕ ПО ЧЛ. 301,АЛ.1, Т.12 / следва да е постановен отделен съдебен акт – ОПРЕДЕЛЕНИЕ, КОЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване/протестиране по реда на чл. 341 от НПК.
Отделно в тази връзка, съдът е приел, че в полза на подс. Д. следва да бъдат присъдени направени от нея разноски в размер на 200лв. , които са били съразмерно разпределени /с оглед общото заплащане от нея и подс. Р./ най-вероятно на база предоставено копие на договор за правна помощ № 004415, приложено на л. 289 от делото, заверено „Вярно с оригинала“ с подписите на подс. Ралче и подс. Д..
Съдът обаче не е обърнал внимание, че по делото вече е наличен, приложен и оригинала на този договор за правна помощ – стр. 22 от делото, който коренно се различава от завереното „Вярно с оригинала“ копие. Според оригинала на този документ такъв договор изобщо не е сключван. Видно и от приложените по делото протоколи на проведени съдебни заседания, правна защита и съдействие двамата подсъдими не са ползвали.
Грубо нарушение е допуснато и при „ОТХВЪРЛЯНЕТО“ на искането за отмяна на наложена обезпечителна мярка.
Произнасянето, с оглед диспозитива, е направено ведно с присъдата /при срок на обжалване 15 дни от деня на обявяване на присъдата, без възможност за отделно обжалване/. Изрично обаче е записано, че Определението, с което е отхвърлено това искане 4 подлежи на обжалване в едноседмичен срок??????
За настоящата инстанция е налице недоумение по кой ред и с какъв акт се е произнесъл Първоинстанционния съд – с присъдата или с нарочно определение.
Първо: липсва нарочен акт под формата на „Определение“, който да подлежи на отделно обжалване!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Второ: ако е била налице необходимост от произнасяне по този въпрос, то е следвало да се осъществи по реда на чл. 309, ал.5 от НПК, в отделно съдебно заседание и с постановяване на отделен съдебен акт. Липсват протоколи от провеждането на такова заседание.
Констатираните и описани нарушения водят до невъзможност да се ревизира в пълнота обжалвания съдебен акт и са визирани са като съществени такива в разпоредбата на чл. 348, ал.3, т.2 от НПК. Не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция и всяко едно е самостоятелно основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане..
Предвид изложеното и на основание чл. чл. 335, ал.2 от НПК, Силистренски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 27 от 09.12.2022 г. постановена по НОХД № 28/21 г. на Тутракански районен съд ИЗЦЯЛО.