Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 79 от 30.03.2021, Районен съд - Костинброд

Съд
Районен съд - Костинброд
Дело
Гражданско дело 919/2020
Вид
Решение № 79
Подписан
30.03.2021
В сила
30.03.2021
Състав
Аксиния Борисова Атанасова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. К. , 30.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Аксиния Б. Атанасова при участието на секретаря Д. П. М. като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело № 20201850100919 по описа за 2020 година

Производството е образувано по искова молба вх. № 3405 / 03.12.2020 година подадена от ищеца „К.Б.” ЕООД, ЕИК : 831030580, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ш.П.” № 10, със законен представител Р.В. – управител, чрез юрк. Г.К. против К. Т. Е., ЕГН ********** от гр. Г., ул. „П.“ № 15 иск с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 240 от ЗЗД, вр. чл.

6 от ЗПФУР, вр. чл. 99 от ЗЗД за осъждане на ответни ка да заплати сумата в размер на 500.00 лева - главница по Договор за кредит № 9891208002 / 02.03.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, дължима от подаването на исковата молба по настоящото дело – 01.12.2020 г. до окончателното плащане, ведно с направените разноски по делото.

В исковата молба ищецът твърди, че „Ф.“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „В.“ е сключил с ответника Договор за кредит № 9891208002 / 02.03.2017 г. по реда на чл. 6 от ЗПФУР, който се явява втори по ред договор за кредит за сумата от 500.00 лева, за период от 30 дни, с падежна дата – 01.04.2017 г.

Ищецът сочи, че сумата е отпусната на 02.03.2017 г. в Изипей на името на ответника.Същият се задължава да върне сумата от 639.99 лева, от които : главница в размер на 500.00 лева, договорна лихва в размер на 16.84 лева и 1 такса за експресно разглеждане в размер на 123.15 лева.

С настъпване на падежа по договора – 01.04.2017 г. кредитополучателят не погасява дължимите суми и изпада в забава. В т. 13.2 от Общите условия на договор от 02.04.2017 г. „Ф.“ ЕООД / В. /е започнал да начислява неустойка за неизпълнение – 40.98 % върху неизплатената сума за периода на просрочието. Сочи се още, че ищецът е изпратил четири писма до ответника, в които се съдържат информация за просрочения кредит.

На 23.11.2018 г. „Ф.“ ЕООД, в качеството си на цедент, сключва с „К.Б.” ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF – 2018 – 033 / 23.11.2018 г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор за кредит № 9891208002 / 02.03.2017 г. в общ размер 1 090.69 лева, от които : главница в размер на 500.00 лева, договорна лихва в размер на 16.84 лева, такса за експресно разглеждане в размер на 123.15 лева, неустойка в размер на 420.70 лева, за периода от 02.04.2017 г. до 22.11.2018 г. и отписани такси за събиране в размер на 30.00 лева.

С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 500.00 / петстотин / лева – главница, ведно със законната лихва от 01.12.2020 г. / датата на подаване на исковата молба в РС / до окончателно изплащане на вземането. Направено е искане за присъждане на направените в настоящото производство разноски.

Ответникът К. Т. Е., ЕГН ********** в срока по чл. 131 от ГПК не дава отговор. В проведеното съдебно заседание същият редовно призован не изпраща представител и не сочи уважителна причина за това.

Районен съд – гр. К., като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна :

От приложения по делото Договор за кредит № 9891208002 / 02.03.2017 г., явяващ се втори по ред между страните, съгласно който ответникът моли да му бъде отпусната сумата от 500.00 / петстотин / лева. С настъпване на падежа – 01.04.2017 г. кредитополучателят – ответникът не погасява задължението и изпада в забава.

2

От приложения като доказателство по делото Договор за прехвърляне на вземанията № BGF – 2018 – 033 / 23.11.2018 г., сключен между „Ф.“ ЕООД, в качеството си на цедент и „К.Б.” ЕООД, в качеството си на цесионер е видно, че цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор за кредит № 9891208002 / 02.03.2017 г. в общ размер 1 090.69 лева.

В настоящото гражданско дело ищецът претендира само главницата в размер на 500.00 / петстотин / лева, както и законната лихва върху главницата.

В производството по настоящото гражданско дело се установи, че на ответника е връчен препис от исковата молба, с приложените към нея доказателства, съответно не е подал писмен отговор на исковата молба в предвидения по ГПК срок, не е заявил становище по определението на настоящия съдебен състав от 13.01.2021 година, както и не се е явил или изпратил представител в проведеното съдебно заседание на 01.03.2021 година, за което е редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

Настоящият съдебен състав на Районен съд – гр. К. като взе предвид гореизложеното, както и отправеното искане по реда на чл. 238 от ГПК от юрк. К., пълномощник на ищцовото дружество направено в постъпилото становище вх. № 641 / 22.02.2021 г. и докладвано в съдебно заседание за постановяване на неприсъствено решение, намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Настоящият съдебен състав на Районен съд – гр. К. констатира, че на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че предявените обективно съединени искове, предмет на разглеждане са вероятно основателни, поради което са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1 от ГПК.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направеното искане от страна на ищцовото дружество за присъждане на направените съдебни разноски / приложен е списък по чл. 80 от ГПК / следва да се уважи, поради което ответникът К. Т. Е., ЕГН ********** от гр. Г., ул.

3

„П.“ № 15 следва да заплати на ищеца сумата в размер на 50.00 / петдесет / лева - държавна такса за завеждане на делото и сумата от 150.00 / сто и петдесет / лева - юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. К., ІI - ри състав :

РЕШИ:

ОСЪЖДА К. Т. Е., ЕГН ********** от гр. Г., ул. „П.“ № 15 да заплати на „К.Б.” ЕООД, ЕИК : 831030580, със седалище и адрес на управление: гр.

С., ул. „Ш.П.” № 10, със законен представител Р.В. – управител сумата в размер на 500.00 лева - главница по Договор за кредит № 9891208002 / 02.03.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, дължима от подаването на исковата молба по настоящото дело – 01.12.2020 г. до окончателното плащане, ведно с направените разноски по делото.

ОСЪЖДА К. Т. Е., ЕГН ********** от гр. Г., ул. „П.“ № 15 да заплати на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на „К.Б.” ЕООД, ЕИК : 831030580, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ш.П.” № 10, със законен представител Р.В. – управител направените по делото разноски в общ размер на 200.00 / двеста / лева, от които : сумата от 50.00 / петдесет / лева държавна такса за завеждане на делото и сумата от 150.00 / сто и петдесет / лева - юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.

239 ал. 4 от ГПК.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

4