Определение № 164 от 13.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 164 гр. Варна, 13.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502780 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 98960/26.11.2025г. от Б. К. Б. срещу Определение № 16058/18.11.2025г. по г.д. № 20233110111235 по описа за 2023г. на Районен съд - Варна, с което съдът:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 91847/03.11.2025г. подадена от Б. К. Б. чрез адв. А. А., за изменение на основание чл. 248 ГПК на Решение № 3831/29.10.2025г. по гр.д. № 11235/2023г. по описа на Районен съд Варна, в частта му за разноските.

В частната жалба се излага, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че съдът е направил неправилна преценка на доказателствата, като е приел, че разписката за платеното адвокатско възнаграждение е по друго дело. Сочи, че е налице техническа грешка, а не плащане по друго дело. Освен това сочи, че разноските са присъдени неправилно съразмерно на сумата от 24лв. /цената на исковете/, а не на сумата от 1563.49лв. /цената на исковете преди частичното прекратяване на делото/.

В отговора на частната жалба се сочи, че определението на съда е правилно и законосъобразно, тъй като доказателства за разноските могат да бъдат събирани най-късно до даване ход по същество на делото. До този момент не са представени доказателства за реалното плащане на адвокатското 1 възнаграждение. Моли определението да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице чрез пълномощник с надлежна представителна власт срещу подлежащ на обжалване акт и са изпълнени останалите формални изисквания на закона, вкл. заплащане на дължимата държавна такса.

По същество съдът намира следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Етажна собственост с адрес: гр. Варна, к-с „Виниция“, ул. „Св.св. Константин и Елена“ № 40 срещу Б. К. Б., за осъждане на ответника да му заплати: сумата от 24,00 лв., представляваща такса „Управление“ за м.04.2022 г. и м.юни.2023 г., сумата от 0,54 лв. обезщетение за забава за периода 01.07.2023 г. – 31.08.2023 г.; сумата от 24,67 лв., представляваща дължими вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за м.04.2022 г. и м.06.2023 г. , както и 0,56 лв. обезщетение за забава за периода 01.07.2023 г. – 31.08.2023 г., сумата от 1514,82 лв., представляваща разходи за поддържане на общите части на сградата и прилежащите части към нея за периода м.03.2022 г. – м.06.2023 г., както и 34,22 лв. обезщетение за забава за периода 01.07.2023 г. – 31.08.2023г.

С определение №3412/21.03.2024г. по делото, съдът е прекратил производството по отношение на сумата от 24,00 лв., представляваща такса „Управление“ за м.04.2022 г. и м.юни.2023 г. дължима по Договор за поддържа и управление на общи части сключен между ЕС и „Триус 3“ ЕООД, за сумата от 0,54 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 01.07.2023 г. – 31.08.2023 г., за сумата от 1514,82 лв., представляваща разходи за поддържане на общите части на сградата и прилежащите части към нея за периода м.03.2022 г. – м.06.2023 г., както и за сумата от 34,22 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 01.07.2023 г. – 31.08.2023 г.

След влизане в сила на посоченото определение, производството по делото е продължило за 24,67 лв., представляваща дължими вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за м.04.2022г. и м.юни.2023г., чийто размер е 2 определен с решения на ОС на ЕС от 28.04.2022г. и 16.06.2022г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 31.08.2023г. до нейното окончателното изплащане, както и за 0,56 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за периода 01.07.2023г. – 30.08.2023г.

Препис от исковата молба е връчен на ответника на 20.04.2024г.

С решението по делото, съдът е осъдил Б. К. Б. да заплати на ищеца сумата от 12,34 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до нейното окончателното изплащане, и сумата от 0,28 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 01.07.2023г. – 30.08.2023г. вкл., като отхвърлил исковете за разликата над тези суми, като неоснователни /за сумата от 12,33лв.

- главница и 0,28 лв. - лихва/.

Съдът намира частната жалба за основателна по следните съображения:

Съгласно т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. по т.д.№ 6/12г.на ОСГТК на ВКС, претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Видно от мотивите към т. 11 на посоченото ТР, събирането на доказателствата в исковия процес приключва с постановяване на определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора. Следователно във фазата на устните състезания заявяването на нови искания, твърдения и събирането на доказателства вече е приключило. Пренията дават процесуалната възможност на страните да анализират доказателствата и да изложат своите фактически и правни заключения във връзка със спорното право. До приключване на устните състезания се стига, когато страните са изчерпили всички съображения, които желаят съдът да вземе предвид при постановяване на решението. След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили.

Следователно те не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса. Тази забрана обезпечава приложението на основни 3 принципи на исковия процес – равенството на страните, равно право на защита и състезателност, установени с чл. 8 и 9 ГПК.

С оглед изложените мотиви не е допустимо приемане и разреждане на приложените от страните към частната жалба и отговора на частната жалба доказателства.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. по т.д.№ 6/12г.на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по Б. път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

По делото до приключване на съдебното дирене и даване на ход по същество на спора, т.е. в срок, са представени от страната две доказателства за заплащането на разноски - договор за правна защита и съдействие от 13.12.2023г. и разписка от същата дата. В договора за правна защита и съдействие е уговорено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по г.д. № 11235/2023г. по описа на ВРС в размер на 600лв., като в същия е отразено, че сумата от 600лв. е заплатена в брой. Представена е и отделна разписка /наречена неправилно „обратна“ в договора/ за заплатена сума от 600лв. между страните по г.д. № 11237/2023г. по описа на ВРС.

Спорът пред настоящата инстанция се свежда до реалността на плащането на адвокатско възнаграждение по г.д. № 11235/2023г. по описа на ВРС.

Съгласно ясното правило на т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. по т.д.№ 6/12г.на ОСГТК на ВКС, ако сумата за адвокатско възнаграждение е запалена в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Не е необходими издаването на друг документ, който да отразява плащането.

В настоящия случай страната е представила повече от необходимите доказателства, а именно отделна разписка, като в същата е допусната техническа грешка и е сменено едно число от номера на делото - вместо г.д.

№ 11235/2023г. по описа на ВРС е посочено г.д. № 11237/2023г. по описа на 4

ВРС. Това доказателство обаче не е необходимо за доказване на реалността на плащането, доколкото именно от разписката, инкорпорирана в договора за правна защита и съдействие от 13.12.2023г., се установява заплащането на сумата от 600лв. по същия договор и по същото дело.

С оглед горното разноските на ответника са в общ размер от 675лв., от които 600 лв. - адвокатско възнаграждение и 75 лв. - депозит за ССчЕ. От тях съразмерно на уважената част от иска се следва сумата от 337.50лв. или съгласно чл. 4, чл. 11 ал. 2 и чл. 13 ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, след 01.01.2026г. - 172.56 евро.

Съгласно чл. 78 ал. 4 от ГПК (Доп. – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.07.2024 г.), ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, в който случай се прилага ал. 9. Това правило обаче е приложимо само при прекратяване на производството /пълно или частично/ след изпращане на исковата молба за отговор на ответната страна, защото само тогава може да е налице осъществена защита от страна на процесуалния представител на ответника срещу прекратената част от предмета на делото. В конкретния случай исковете на ищеца са били частично прекратени с определение №3412/21.03.2024г., т.е. преди препис от исковата молба да бъде връчен на ответника на 20.04.2024г. Към датата, в която е била необходима защита на ответната страна, предмет на делото са били само претенциите в общ размер на 25.23лв., от които 24.67 лв. - главница и 0.56 лв. - лихва.

Поради това отхвърлената и уважената част от претенцията се преценяват само с оглед уважаването или отхвърлянето на посочените главница и лихва, т.е. процентното съотношение е 50%:50% или 1:1.

Поради несъвпадане на изводите на двете инстанции, съдът намира, че Определение № 16058/18.11.2025г. по г.д. № 20233110111235 по описа за 2023г. на Районен съд - Варна, следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат изменени разноските, присъдени с Решение № 3831/29.10.2025г. по гр.д. № 11235/2023г. по описа на Районен съд Варна.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

5

ОТМЕНЯ Определение № 16058/18.11.2025г. по г.д. № 20233110111235 по описа за 2023г. на Районен съд - Варна, с което съдът:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 91847/03.11.2025г. подадена от Б. К. Б. чрез адв. А. А., за изменение на основание чл. 248 ГПК на Решение № 3831/29.10.2025г. по гр.д. № 11235/2023г. по описа на Районен съд Варна, в частта му за разноските,

И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 3831/29.10.2025г. по гр.д. № 11235/2023г. по описа на Районен съд Варна, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, на основание чл.

248 от ГПК, КАТО ВМЕСТО:

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.3 от ГПК Етажна собственост с адрес: гр. Варна, к-с „Виниция“, ул. „Св.св. Константин и Елена“ № 40 да заплати на Б. К. Бауман, ЕГН ********** сумата от 37,48 лева разноски по делото.

ДА СЕ ЧЕТЕ:

ОСЪЖДА Етажна собственост с адрес: гр. Варна, к-с „Виниция“, ул.

„Св.св. Константин и Елена“ № 40 ДА ЗАПЛАТИ на Б. К. Бауман, ЕГН **********, сумата от 172.56 евро /сто седемдесет и два лева и 56 евроцента/, представляваща разноски по делото, съразмерно на отхвърления размер на исковете, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 164 гр. Варна, 13.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове: