Решение № 1144 от 20.05.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1144 гр. Бургас, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20242120108278 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод исковата молба на А. Д. Т., ЕГН:

********** с адрес гр. Б. *** против Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР с адрес гр. С., ***, Булстат: ***, представлявана от *** А. Н. З.Директор.

Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати -Сумата от 6 700лв. /шест хиляди и седемстотин лева/, представляваща месечната равностойност на храна за периода от 01.12.2021г. до 30.11.2024г.;-Сумата от 1006,42лв. /хиляда и шест лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща сбора от лихвите за забава върху всяка от главниците, за периода от 28-мо число на всеки месец, в който е следвало да ми бъде заплатена месечната равностойност на храната до предявяване на иска 02.12.2024г. иЗаконна лихва върху сумата от 6 700лв. от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.. Претендира и присъждане на направените по делото съдебни разноски. Представя и ангажира доказателства.

Ищецът основава претенцията си на служебно правоотношение с ответника.

Със заповед № 8121К-2465/07.02.2017 г. на Министъра на вътрешните 1 работи е назначен на длъжност началник на сектор “***”, считано от 01.02.2017г .

Тази длъжност изпълнява и до настоящия момент.

Цитираната по-горе заповед е постановена в изпълнение на изменение на ЗМВР (&69 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗМВР) в сила от 01.02.2017г., по силата на което изменение служебното правоотношение на държавен служител в МВР е преобразувано в служебно правоотношение по Закона за държавния служител, считано от датата на влизане в сила на този закон.

След постановяване на заповедта, работодателят преустановил заплащането на равностойността на полагаемата по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР храна и безплатна такава не му е осигурена.

Съгласно разпоредбата на чл.181, ал.1 от ЗМВР, на служителите на МВР се осигурява храна или левовата и равностойност.

Чл. 142 от ЗМВР регламентира кръга лица, които съгласно този закон са „служители на МВР“. В тази категория попадат както служители по Закона за министерството на вътрешните работи и лица работещи по трудово правоотношение, така и държавни служители със статут по Закона за държавния служител. В този смисъл Закона за министерството на вътрешните работи се явява специален по отношение на категорията служители с правоотношение уредено по Закона за държавния служител. В обхвата на посочената норма по чл.142 от ЗМВР са включени всички служители в МВР, които са систематично изброени в ал.1, т.1, 2 и 3.

Осигуряването на храна или заплащане на нейната равностойност е уредено с Наредба №8121з-773 от 01.07.2015г. за осигуряване на храна или левовата и равностойност на служителите на МВР. Съгласно чл.4 от наредбата, служителите на МВР, на които не се осигурява храна, получават ежемесечно левовата и равностойност, която се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи. В чл.1 от тази наредба са изключени служителите по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР.

В изпълнение на наредбата, Министърът на вътрешните работи със свои заповеди №8121з-1410/31.12.2020г., №8121з-1723/31.12.2021г., №8121з130/31.01.2023г., №8121з- 1400/05.09.2023г., №8121з-10/04.01.2024г. и №8121з-641/29.04.2024г. е определил размера, на левовата равностойност на 2 храната на служителите в МВР за периода от 2021г. до 2024г.

Ищецът твърди, че за три годишния период от 01,12.2021г. до 30.11.2024г., предшестващ предявяване на иска, левовата равностойност на храната е в следните размери.

-за2021г., съгласно заповед №8121з-1410/31.12.2020г. - 120лв.;

-за 2022г., съгласно заповед №8121з-1723/31.12.2021 г. - 120лв..;

-от 01.01.2023г. до 31.07.2023г., съгласно заповед №8121з130/31.01.2023г. - 120лв.; -от 01.08.2023г. до 31.12.2023г., съгласно заповед №8121з-130/31.01.2023г. изменена със заповед №8121з-1400/05.09.2023г. 200лв..

-за 2024г., съгласно заповед №8121з-10/04.01.2024г., изм. със заповед №8121з- 641/29.04.2024г.-300лв..

Тъй като за посочения период не му е предоставяна храна или изплатена левовата и равностойност, ответникът се твърди, че дължи левовата равностойност на храна, както следва:

-за месец декември 2021г. - 120лв.;

-за 2022г. - 12 месеца по 120лв. - 1440лв.;

-от 01.01.2023г. до 31.07.2023г. - 7 месеца по 120лв. - 840лв.;

-от 01.08.2023г. до 31.12.2023г. - 5 месеца по 200лв. - 1000лв. и -от 01.01.2024г. до 30.11.2024г. - 11 месеца по 300лв - 3300лв. или общо за целия период - 6 700лв.

Като допълнителна част от месечното възнаграждение сумата за храна се дължи заедно с него и се изплаща до 27-мо число през текущия месец, за който е дължима, съгласно чл.20, ал.2 от Вътрешни правила за заплатите на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР утвърдени със заповед №8121з-92/31.01.2019г. на министъра на вътрешните работи. Ответникът изпада в забава от 28-мо число на месеца, в който се дължи заплатата.

За периода от 28-мо число на всеки месец, в който е следвало да бъде заплатено съответното възнаграждение, в което да е включена равностойността на храната до предявяване на иска - 02.12.2024г. ответникът се твърди, че дължи лихва за забава върху всяка от главниците.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва иска. Признава правоотношението с ищеца, заеманата от него 3 длъжност през процесния период.Признава се, че служебното правоотношение на ищеца е възникнало по силата на ЗДСл. и той е от категорията служители на МВР по чл. 142, ал. 1, т.2 от ЗМВР. Съгласно Тълкувателно решение №1/27.11.2024 г. на ОСГК на ВКС по тълкувателно дело №1/2024 г. държавните служители по чл. 142, ал. 1, т.2, от ЗМВР, чийто статут се урежда със Закона за държавния служител, имат право на безплатна храна или заплащане на левовата й равностойност съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР. В конкретния случай, със заповеди № 8121з1661/29.11.2024 г. и № 8121 з- 1662/29.11.2024 г. на министъра на вътрешните работи е разпоредено през 2025 г. да бъде изплатена левовата равностойност на храната за периода от 01.12.2021 г. до 30.11.2024 г. на служителите по чл.

142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР в определен в заповедите размер .Оспорва се и аксесорната претенция

Съдът приема, че са предявени искове с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съдът, като прецени твърденията на страните, събраните по делото писмени доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:

Страните по делото спорят само по въпроса дали тази безплатна храна или левовата й равностойност се дължи и на държавните служители в МВР, какъвто е ищецът А. Д. Т., ЕГН: **********.

По този въпрос съдът се основава на разпоредбата на чл.142, ал.1 от КТ и задължителните указания на касационната инстанция по правилното приложение на закона, дадени в тълкувателно решение № 1/ 27.11.2024г. по тълк. д. № 1/ 2024г. на ОСГК на ВКС. Нормата на чл.142, ал.1 от ЗМВР установява следните три групи служители на това министерство : 1. държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, както и тези изброени в ал.3; 2. държавни служители; и 3. лица, работещи по трудово правоотношение. Статутът на държавните служители по т.1 се урежда от ЗМВР /чл.142, ал.2 от ЗМВР/, статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на КТ и ЗМВР /чл.142, ал.5 от ЗМВР/, а статутът на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР, какъвто е ищецът А. Д. Т., ЕГН: **********, се урежда от Закона за държавния служител и изброени разпоредби от ЗМВР /чл.142, ал.4 от ЗМВР/. С посочения тълкувателен акт е прието, че и държавните служители 4 по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР имат правото на основание чл.181, ал.1 от ЗМВР да им бъде осигурена безплатна храна или да им бъде заплатена левовата й равностойност. На основание чл.130, ал.2 от ЗСВ това тълкувателно решение е задължително за съдилищата в страната, като при липсата на друга нормативно установена или тълкувателна практика дадените разяснения са приложими и за изминалите периоди от време.

Непосредствено след обявяването на посоченото тълкувателно решение е постановена представената в хода на делото заповед № 8121з1661/ 29.11.2024г. на министъра на вътрешните работи, с която е разпоредено на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР да се изплати равностойността на храната по чл.181, ал.1 от ЗМВР за периода 01.12.2021г. 30.11.2024г., като за предявените искове след 27.11.2024г. плащането да се извърши след влизане в сила на съдебните решения. С депозираното в съдебно заседание писмено становище ответникът признава, че така определените суми не са изплатени на ищеца, поради което предявеният иск е доказан по основание. Съдът приема иска за доказан и по размер, тъй като същият е определен съгласно описаните заповеди на министъра по чл.181, ал.4 от ЗМВР и не е оспорен от ответника.

С представените Вътрешни правила за заплатите в МВР /чл.20, ал.2/ е определен падеж на паричното задължение за заплащане стойността на неосигурената храна - до 27-мо число на всеки месец, поради което на основание чл.84, ал.1 от ЗЗД на следващия ден ответникът изпада в забава и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД дължи обезщетение в размер на законната лихва.

Изчислена от съда на основание чл.162 от ГПК сборната законна лихва е в предявения размер от 1006,42 лв. за изтеклия период на забавата 28.12.2021г. 01.12.2024г., а от датата на предявяване на иска - 02.12.2024г. върху непогасената главница се дължи законна лихва до окончателното й изплащане.

На основание чл.78, ал.6 вр. чл.83, ал.1, т.1 от ГПК ответникът следва да заплати и дължимите за уважените искове държавни такси от общо 318 лв., включващи 268 лв. - по иска за главницата и 50 лв. - по иска за обезщетението.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

5

ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ на МВР, с адрес гр. С., ***, представлявана от *** А. З., да заплати на А. Д. Т., ЕГН:

**********, с адрес гр. Б. *** следните суми : 6700 лв. - месечната равностойност на храна за периода 01.12.2021 г. - 30Л1.2024г„ дължима на основание чл.181, ал.1 от ЗМВР; 1006,42 лв. - сбор на обезщетенията за забава върху всяка от месечните главници в размер на законната лихва за периода 28.12.2021г. - 01.12.2024г.; ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на исковата молба на 02.12.2024г. до окончателно изплащане на вземането.

ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ на МВР, с адрес гр. С., ***, представлявана от *** А. З., да заплати по сметка на Районен съд - Бургас дължимите за уважените искове държавни такси в размер на 318 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 6