Решение № 615 от 12.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 615 гр. С., 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251110102141 по описа за 2025 година

К. Г. С. е предявил срещу „К.“ ЕАД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за потребителски кредит № 29...0 е нищожен поради противоречие със закона и иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от 1230 лева, като платени без основание. К. Г. С. е предявил срещу А. Т.“ ЕООД иск с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за предоставяне на поръчителство е нищожен.

Ищецът твърди, че на дата 26.01.2024 г. е сключил договор за потребителски кредит с ответника „К.“ ЕАД, по силата на който ответникъг му е предоставил в заем сумата от 1500 лева при фиксирани ГЛП от 40 % и ГПР от 48,21 %, като съгласно погасителен план било уговорено да внесе 2124,11 лева на 16 месечни вноски, като сумата включвала главница, лихва и застрахователна премия. Сочи, че бил задължен да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „А. Т.“ ЕООД във връзка с договора за потребителски кредит, като последния трябвало да обезпечи задълженията на ищеца по договора за паричен заем срещу уговорено възнаграждение за 1 гаранта. Било уговорено възнаграждението за поръчителя да се изплаща на 16 месечни вноски със същите падежни дати като вноските по договора за кредит по сметката на ответника „К.“ ЕАД, а не на поръчителя. Счита, че договорът за поръчителство противоречи на добрите нрави, води до неравноправност, както и липсва основание за неговото сключване. Изтъква, че посочването в договора на по – нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация с характер на заблуждаваща търговска практика. Сочи, че процесния договор противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Поддържа, че с потребителски кредит се цели заобикаляне на закона по отношение на ГПР.

Сочи, че чрез включването на застрахователната премия в главницата по договора за кредит, кредитната институция нарушава разпоредбата на чл.

430, ал. 1 от ТЗ. Счита, че клаузите на чл. 4, ал. 1 относно обезпечението на договор за кредит, и чл. 5, ал. 2 относно застрахователната премия не са били индивидуално уговорени и кредитополучателят няма възможност да влияе на съдържанието им към момента на сключване на договора. Посочва, че договорът за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.

Изтъква, че гарантът нито носи риска от неизпълнение, нито реално получава уговореното възнаграждение, като единствения ефект от сделката е кумулиране в полза на ответника „К.“ ЕАД на допълнителен приход. Заявява, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, представлява част от общия разход по кредита за потребителя и е следвало да бъде включен при изчисляване на ГПР. Твърди, че в настоящия случай това не е сторено и договорът за кредит противоречи на чл. 19, ал.4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а договорът за предоставяне на гаранция е нищожен, доколкото в него не е посочен реално дължимия ГПР и не е включено възнаграждението за поръчител.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „К. ЕАД“ ООД е представил отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Заявява, че не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит между ищеца и „К.“ ЕАД ООД. Не оспорва, че главницата по договора е изцяло усвоена от ищеца. Оспорва твърдението, че ищецът е заплатил сума в размер на 2730 лева за погасяване на задължения, произтичащи от процесните договори. Не оспорва, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК. Сочи, че единственият разход, който е 2 включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва.

Оспорва, че за ищеца било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Също така оспорва към момента на сключване на договора за кредит ответникът да е знаел какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство. Изтъква, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и другия ответник е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 от ЗЗД и уговореното възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. Посочва, че дори и да се приема довода за наличие на скрито обогатяване на ответника, то счита, че това не влече недействителност на процесните договори, а единствено недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство. Оспорва твърдението на ищеца, че договорът за кредит е нищожен, предвид това, че договорната лихва надхвърля трикратния размер на законната лихва. Счита, че уговорената съгласно договора за кредит договорна възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „А. Т.“ ЕООД е представил отговор на исковата молба. Счита, че ищецът е заплатил предсрочно задълженията си по процесния договор за кредит, с оглед на което не е дължал и съответно заплатил в цялост уговорената сума за предоставеното поръчителство по договора. Изтъква, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО. Посочва, че предоставянето на обезпечение е изцяло доброволно и не е задължително условие за получаване на кредита. Счита, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство не може да бъде квалифицирано като заблуждаваща търговска практика. Заявява, че наличието на свързаност между ответниците „К.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД не води до скрито оскъпяване на кредита. Поддържа, че в договора за предоставяне на поръчителство е предоставена възможност на клиента да избере начин за заплащане на възнаграждението за поръчителя, като това може да стане по сметка на един от ответниците. Поддържа, че другия ответник „К.“ ЕАД единствено получава от името и за сметка на „А. Т.“ ЕООД плащането, като същият не е титуляр на вземането и не се разпорежда със същото, което е изрично уговорено в договора за предоставяне на поръчителство.

3

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на договор за потребителски кредит №29...0 от 26.01.2024 „К.”ЕАД е предоставил на К. Г. С. кредит в размер на 1500 лева, със срок на кредита 16 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент-40% и ГПР48.21%, при общ размер на всички плащания-2124.11 лева.Към договора е представено Приложение №1.

С преводно нареждане от 7.10.2024 Людмила Д. С.а е наредила в полза на „К.” сумата от 2730 лева –с основание –погасяване на заем.

По делото са представени Общи условия за предоставяне на кредити.

По силата на договор за предоставяне на поръчителство от 26.01.2024 „А. Т.”ЕООД се е задължил спрямо К. Г. С. да сключи договор за поръчителство с „К.”, по силата на който да отговаря пред „К.” солидарно с него за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по Договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер от 1599.07 лева..Към договора е представено и приложение №1.

По делото е представена справка за плащания от „К.”ЕАД.

По делото е представена и Декларация-съгласие за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване като застраховано лице по застраховка „Живот” на клиентите на „К.”ЕАД съгласно групов договор №CREDISSIMO-003/2020.

Съгласно заключението на ССЕ ако при изчисляването на ГПР се вземат всички начислени суми по договора, включително главница от 1617.32 лева, сума за договорна лихва в размер от 506.79 лева и възнаграждението за поръчителство-1599.07, то ГПР би било в размер на 319.27%.Съгласно заключението на ССЕ ГЛП по договора за потребителски кредит е в размер на 40%.Съгласно заключението основния лихвен процент, относим към договора /м.01.2024/ е в размер на 3.79%.Съгласно заключението на ССЕ постъпилата сума на 16.05.2024 по процесните договори е в размер на 2 385.19 лева и с нея са погасени, както следва: главница в размер от 1617.32 лева, договорна лихва в размер от 178.38 лева, лихва за забава в размер от 4.81 лева, възнаграждение 4 за поръчителство в размер от 481.84 лева и неразпределена сума в размер от 32.84 лева.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

По силата на договор за потребителски кредит №29...0 от 26.01.2024 „К.”ЕАД е предоставил на К. Г. С. кредит в размер на 1500 лева, със срок на кредита 16 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент-40% и ГПР48.21%, при общ размер на главницата -1617.32 лева с включена застрахователна премия в размер от 117.32 лева и при общ размер на всички плащания-2124.11 лева.

Не е спорно по делото, че сумата в размер от 1500 лева е предоставена от ответника „К.”ЕАД на ищеца.

Спорна по делото е действителността на договора за потребителски кредит.

Съгласно чл.4, ал.1 от договора в случая, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението на предостави на К. банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „К. „ юридическо лице /поръчител/ в срок до 48 часа от подаване на заявлението.Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя е 24 часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението.

Съгласно чл.4, ал.2 от договора в случай, че в посочения в ал.1, изр.1 срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „К.”, съответно този договор не поражда действие между „К.” и кредитополучателя.

При необезпечен кредит срокът на одобрение на заявлението е 14 дни от подаване на заявлението.Ако заявлението не бъде одобрено в посочения срок, договорът не поражда действие.

С оглед разпоредбите на чл.4, ал.1 и ал.2 от договора съдът приема, че предоставянето на обезпечение е предпоставка за сключване на договора и заявлението се одобрява след предоставяне на обезпечението.В този смисъл ако не бъде предоставено обезпечение, заявлението няма да бъде одобрено, 5 съответно договорът няма да бъде сключен.

С оглед на което съдът приема, че обезпечението е необходимо условие за сключване на договора.В този смисъл към момента на сключване на договора за потребителски кредит са известни и разходите във връзка с обезпечението- възнаграждението за поръчителство.

Видно от договора за поръчителство, сключен между ищеца и „А.

Т.”ЕООД, възнаграждението за поръчителство е в размер от 1599.07 лева..

Доколкото сключването на договор за поръчителство е предпоставка за сключване на договора за потребителски кредит, както и с оглед на това, че е известна сумата на възнаграждението по договора за поръчителство, съдът намира, че възнаграждението за поръчителство следва да бъде включено като разход в ГПР.

Още повече, че „К.”АД и „А. Т.”ЕООД са свързани лица.Видно от Търговския регистър едноличен собственик на капитала на „А. Т.”ЕООД е „К.”ЕАД.

В този смисъл ищецът като потребител следва да заплати възнаграждение за поръчителство по-голямо от размер на кредита, за да гарантира ответника сам пред себе си задължението по кредита.

С оглед на което съдът приема, че плащането на възнаграждението е също в полза на ответника „К.” ЕАД и следва да бъде включено като разход по договора за потребителски кредит.Съдът приема, че възнаграждението за поръчителство следва да бъде включено в ГПР.

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е сключен на 26.01.2024, с оглед на което спрямо него е приложима горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Съгласно заключението на ССЕ основният лихвен процент към м.01.2024 възлиза на 3.79%., а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 13.79%. В случая по договора ГПР е 48.21% ,и така както е посочен не надвишава петкратния размер на законната лихва от 68.95%.