Определение № 977 от 27.11.2024, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 977 гр. ХАСКОВО, 27.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно частно гражданско дело № 20245600500895 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 122 ГПК.

Образувано е по повод Определение № 626/23.10.2024 г., постановено по гр. д. № 888/2024 г., по описа на Районен съд - Свиленград, с което е повдигнат спор за подсъдност между Районен съд - Свиленград и Софийски районен съд за разглеждане на предявените от ЗД „Бул Инс“ АД срещу Г. И. Т. обективно съединени искове с правно основание чл. 500 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Окръжен съд - Хасково, след като се запозна с материалите по делото, приема за установено следното:

Пред СРС е подадена искова молба от ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК 831830482 против Г. И. Т., с ЕГН **********, по която е образувано гр. д. № 53957/2024 г. В исковата молба се твърди, че на 19.07.2022 г. в района на гр.*** на бул. *** на кръстовището с бул. *** било реализирано ПТП с участието на МПС „Фолксваген Голф” с per. № ***, собственост на А.М.Д., управлявано от Г. И. Т. и МПС „Опел Астра” с per. № ***, собственост на Н.И.Г., управлявано от същия. Настъпването на произшествието било по вина и следствие на противоправното поведение на Г. И. Т., който преминал през кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба и ударил странично, преминаващото на зелен сигнал на светофарната уредба МПС „Опел Астра”.

1

МПС „Опел Астра” с per, № *** е било застраховано по застраховка „Каско” в ”ДЗИ Общо застраховане” ЕАД, като застрахователя изплатил на застрахования обезщетение за настъпилото застрахователно събитие. В последствие в ЗД „Бул Инс“ АД била заведена щета под № *** от застрахователя на пострадалото МПС по която ищецът заплатил на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД сумата от 3255.65 лв. Тъй като от Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица № *** се установявало, че Г. И. Т. е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества към датата на ПТП, то ЗД “Бул Инс” АД имало право на основание чл. 500 КЗ да получи от него платеното застрахователно обезщетение. Поради което иска от съда да осъди Г. И. Т. да му заплати сумата от 3 280.65 лв., представляваща изплатеното от ЗД “Бул Инс”АД застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми, както и съдебните разноски по делото, включително заплатеното адвокатско възнаграждение.

След служебно извършена справка в НБД „Население“ се установило, че постоянният и настоящият адрес на ответника били в с. ***, общ.*** . С Определение № 37052/16.09.2024 г., постановено по гр. д. № 53957/202 г. СРС е прекратил производството по делото и е изпратил делото по местна подсъдност на РС - Свиленград. За да прекрати образуваното пред него производство СРС е приел, че по отношение на местната подсъдност на делото следва да намери приложение разпоредбата на чл. 113 от ГПК и делото следва да се изпрати за разглеждане от съда, в чийто район се намира постоянния и настоящ адрес на ответника, който е "потребител". В мотивите на определението си съдът е приел, че в конкретния случай следва да се приложи разпоредбата на чл. 113 от ГПК, тъй като се касае за потребителски спор, доколкото ищецът бил застраховател, а ответникът се явявал „ползвател на застрахователни услуги“ по смисъла чл. 2, ал. 2 КЗ.

Делото е изпратено на РС - Свиленград, пред който е образувано гр. д.

№ 888/2024 г. С Определение № 626/23.10.2024 г., постановено по гр. д. № 888/2024 г. Районен съд - Свиленград е повдигнал препирня /спор за местна подсъдност/ между РС - Свиленград и СРС. В мотивите на определението си РС - Свиленград е приел, че делото не му е местно подсъдно, тъй като 2 предявеният иск с правна квалификация по чл. 500 КЗ, не е потребителски и ответникът по него няма качеството на „потребител“. Поради това е приел, че приложение намира общото правило за местна подсъдност по чл. 105 от ГПК, за която съдът не следи служебно, а само по възражение на ответната страна в срока по чл. 119, ал. 4 от ГПК - срока за отговор на исковата молба, каквото в случая липсвало.

По така повдигнатия спор за подсъдност и на основание чл. 122 от ГПК Окръжен съд - Хасково намира, че компетентен да се произнесе по исковата молба, подадена от ЗД "Бул Инс" АД против Г. И. Т., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 500 от КЗ и чл.

86 от ЗЗД е РС - Свиленград. В тази връзка следва да се посочи следното:

Съгласно § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, а съгласно § 13, т. 9 от ЗЗП със същия са въведени в националното ни законодателство, разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

В настоящия случай ответникът Г. И. Т. е "потребител" по смисъла на посочения закон, като същият е и ползвател на застрахователна услуга, тъй като между него и ищеца има сключен /според фактическите твърдения в исковата молба/ договор за застраховка "Гражданска отговорност", поради което следва да се приеме, че същият има качеството "потребител".

В чл. 113 ГПК е предвидена специална местна подсъдност за исковете на и срещу потребители, която следва да намери приложение в конкретния случай. Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.

Местната подсъдност е процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск. При тълкуване на разпоредбите на чл. 105 ГПК – чл. 117 ГПК следва извода, че местната подсъдност е относителна положителна процесуална предпоставка, освен в случаите, когато законодателят не е предвидил изрично, че същата е абсолютна процесуална 3 предпоставка, доколкото това е свързано с възможността на съда да следи служебно до определен процесуален момент за нея.

В правилото на чл. 119, ал. 3 ГПК е предвидено, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2 ГПК, чл. 113 ГПК и чл. 115, ал. 2 ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Съответно така изброените в чл. 119, ал. 3 ГПК видове местна подсъдност се явява абсолютна процесуална предпоставка, което е свързано със служебното правомощие на съда, дори при липса на отвод, да взема отношение за наличието й.

Специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима, когато се отнася за потребителски спор, какъвто е настоящият случай, доколкото ищецът е застраховател, а ответникът е "ползвател на застрахователни услуги" по смисъла чл. 2, ал. 2 КЗ. Това понятие е аналогично и на понятието "потребител на застрахователни услуги" по отменения КЗ, като в тази насока следва да се спазят и указанията на т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК. При тълкуване на правилото на чл. 2, ал. 2 от КЗ следва да се вземе предвид, че по отношение физическите лица, извън рамките на професионалната им или търговската им дейност, при сключването на застрахователни договори, последните ще са потребители по смисъла на закона и те винаги ще се ползват от поблагоприятната правна регламентация – арг. § 1 ДРЗЗП.

В случая без значение е обстоятелството, че с оглед твърденията на ищеца в исковата молба се касае за регресна претенция по чл. 500 КЗ.

Доколкото регресната претенция е свързана с твърдяното наличие на застрахователно правоотношение между ищеца и ответника, а последният при сключването на твърденият договор за застраховка "Гражданска отговорност" е придобил качеството на "ползвател на застрахователни услуги", това понятие не следва в последствие да отпадне само защото претенцията е за регресно вземане по чл. 500 КЗ. Същото се поражда именно, тъй като страните са се намирали в застрахователно правоотношение, при посочените в чл. 500 КЗ други предпоставки при което застраховката е в сила, но застрахованият следва да понесе неблагоприятните последици. Тоест, правата се черпят именно от наличието на застрахователен договор, като реално и това е 4 причината застрахователят да твърди, че е заплатил застрахователно обезщетение на третото увредено лице, тъй като по този начин той не изпълнява чуждо задължение, а собственото си такива поето по силата на застрахователният договор. Единствено различното от нормалното развитие на отношенията между застрахователя и застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ е това, че застрахователя не се суброгира в правата на пострадалия, поради наличието на специално предвидените в чл. 500 КЗ предпоставки именно за този вид регресен иск. В нормата на чл. 500 КЗ изрично е предвидено, че тази възможност за регрес е в допълнение към предвидената в чл. 433, т. 1 КЗ. Съответно искът отново се основава на съществуването на застрахователно правоотоншение между ответника и ищеца и несъмнено застрахованото лице отговаря по него в качеството си на „ползвател на застрахователни услуги“.

За пълнота е необходимо е да се изясни, че в случая не е приложима специалната местна подсъдност по чл. 115, ал. 2 ГПК, доколкото същата се отнася единствено за исковете за обезщетения по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, гаранционен Фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. Същите искове се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие. Така описаната специална местна подсъдност не е приложима в конкретния случая, макар да се касае до иск по КЗ, то същият е предявен от застраховател срещу застрахован и поради това не попада в хипотезите, предвидени в чл. 115, ал. 2 ГПК.

Следователно, тъй като в случая е установено, че настоящият адрес на ответника е с. Левка, общ. Свиленград, то производството на основание чл.

113 от ГПК е местно подсъдно на Районен съд – Свиленград, за която подсъдност съдът следи служебно и без възражение от страна на ответника.

Предвид изложените по-горе съображения съдът счита, че компетентен да разгледа исковата молба, подадена от ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК 831830482 против Г. И. Т., с ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 500 КЗ и чл. 86 ЗЗД е Районен съд Свиленград. Съответно делото следва да се изпрати на този съд за 5 разглеждане на исковете по същество.

Така мотивиран и на основание чл. 122 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по предявените от ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК 831830482, с адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ 87, ет. 2 против Г. И. Т., с ЕГН **********, с настоящ адрес с.*** обективно съединени искове с правно основание чл. 500 КЗ и чл. 86 ЗЗД е РАЙОНЕН СЪД - СВИЛЕНГРАД.

ИЗПРАЩА делото на Районен съд - Свиленград за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6