Решение № 260125 от 24.11.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260125 гр. Пловдив, 24.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗАХОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА

КОСТАДИН ИВАНОВ при участието на секретаря Гинка Големанска и прокурора Йорданка Тилова, като разгледа докладваното от съдия Елена Захова ВАНД

№ 2297 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 34, ал. 2 от ЗООРПСМ.

Образувано е по жалба на М.Б. против Решение №260239 от 27.09.2020 година, постановено по АНД № 5951/2020 г. по описа на РС – Пловдив, с което на основание чл. 33 ал. 1 т. 1, вр. чл. 25 ал. 2, вр. чл. 21 т. 13 от ЗООРПСМ за извършване на противообществена проява /спортно хулиганство/ по смисъла на чл. 21 т. 13 от ЗООРПСМ на М.Б. е наложено административно наказание безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 80 часа, което да се изпълни от Кмета на Общината по настоящ адрес на нарушителя. На основание чл.33 ал.1 т. 1 вр. чл. 25 ал. 2 вр. чл. 21 т. 13 от ЗООРПСМ спрямо жалбоподателя М.Б. е наложена и принудителна административна мярка – „Забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина“ за срок от 2 /две/ години, считано от датата на влизане в законна сила на настоящото решение.

В жалбата са изложени аргументи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на закона и несправедливост на наказанието. Иска се отмяна на обжалваното решение.

В съдебното заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят не се явява, редовно призован. Същите оплаквания и искания се поддържат от представляващия го защитник.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбата за частично основателна.

Пловдивският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните в жалбата и в съдебно заседание, и съобразно с изискванията на чл.34 ал.1 от ЗООРПСМ вр. чл.348 ал.1 от НПК, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови съдебния си акт, в производството по АНД 5951/2020г. първоинстанционният съд е възприел за установена фактическа обстановка, идентична с описаната в съставения акт №17/26.09.2020г. за констатиране на противообществена проява, извършена в нарушение на разпоредбите на ЗООРПСМ. Приел е, че на 26.09.2020г. М.Б. се намирал в гр. Пловдив по повод футболна среща между отборите на ПФК „Ботев“ – Пловдив и ПФК „Левски“ – София. Около 21:15 часа органите на полицията получили сигнал, че в обособената зона за феновете на ПФК „Левски“ София е възникнало сбиване. Полицейски служители, упражняващи служебните си задължения по опазване на обществения ред с цел спокойното провеждане на мероприятието- * и * установили лице от мъжки пол да извършва действия по чупене на металната ограда и да нанася удари по неустановено по делото друго лице. Същото било задържано и била установена самоличността му – нарушителят М.Б..

РС Пловдив е възприел гореописаната фактическата обстановка, като е кредитирал с доверие твърденията изложени в сведенията на * и *, приложените по делото материали по административно наказателната преписка- декларация, заповед за задържане на М.Б. за срок от 24 ч. по реда на ЗМВР, протокол за обиск на лице, акт №17/26.09.2020г. за констатиране на противообществена проява, извършена в нарушение на разпоредбите на ЗООРПСМ.

Посочените доказателства и доказателствени средства първостепенния съд кредитирал изцяло като достоверни, обективни и надеждни доказателствени източници.Съдът не е кредитирал с доверие обясненията на жалбоподателя, който отрича да е автор на вмененото му нарушение, като е приел, че същите са израз на правото му на защита.

Настоящият съдебен състав намира, че в производството пред ПдРС е допуснато съществено процесуално нарушение при оценката на доказателствата.

Съобр. чл. 27 т. 2 от ЗООРПСМ, към съставения акт за административно нарушение по посочения закон се прилагат „писмените показания на свидетелите на противообществената проява“. Видно от приложения по делото Акт № 17 от 26.09.2020г. за констатиране на противообществена проява, извършена в нарушение на разпоредбите на ЗООРПСМ, свидетелите „в присъствието на които“ е извършено нарушението са били * и *. От тези свидетели на нарушението „писмени показания“, според изискването на закона, не са приложени. Наличните 2 бр. „сведения“ от нямат характер на „ писмени показания“.

Съдът е пропуснал да констатира, че по основните подлежащи на доказване факти по делото- точния час на извършеното нарушение; начина, по който са разбрали за него; собствените си възприятия за твърдяното от тях участие на жалбоподателя в сбиване на феновете на ФК“Левски“, показанията на двамата свидетели са словесно изразени с пораждаща съмнение идентичност. Показанията им са напълно идентични в посочените части, вкл. подредбата на думите. Свидетелите възпроизвеждат наблюдавани от тях събития съобразно собствените си психо-физически особености, поради което е практически невъзможно техният словесен изказ да е идентичен, както е в настоящия случай.

ПдРС е следвало да констатира посочените по- горе пороци в доказателствената дейност от органите на МВР / компетентни съобр. чл. 26 от ЗООРПСМ/ и да не кредитира изводимото от „ сведението“ на двамата полицейски служители. Обясненията на нарушителя, че не е извършил процесното нарушение, не са оборени от доказателства по делото, събрани по надлежния ред. Същите е следвало да бъдат ценени, при липса на оборващи ги годни доказателства. Те се подкрепят и от представените пред настоящия съд писмени доказателства- Констативен протокол, съставен от **, в качеството му на * за срещата, **- *- домакин и още едно лице, както и в Доклада на БФС за проведената футболна среща. В Констативния протокол е отразено наличието на счупени седалки на стадиона преди срещата и липса на повреждания на други съоръжения на стадиона след това. За инциденти с публиката на отбора домакин и гостуващия отбор е налице информация в Доклада на БФС, но изрично е отразено , че не са нанесени щети.

С оглед направения анализ на събраните по делото доказателства се установява фактическа обстановка различна от приетата от РС-Пловдив, а именно, че на

26.09.2020г. на футболната среща М.Б. не е повреждал метални заграждения, служещи за ограда в източната част от централния терен при сбиване с други фенове на ПФК Левски, т.е не е налице нарушение на чл.21 т.13 от ЗООРПСМ, което да обуслови налагане на наказание за извършеното нарушение.

Изложеното обосновава извод, че жалбата като основателна следва да се уважи, а Решение №260239/27.09.2020г. по АНД № 5951/2020г. по описа на РС-Пловдив като неправилно следва да се отмени на осн. чл.348 ал.1 т.1 от НПК.

Воден от гореизложеното съдът

Р Е

Ш И:

ОТМЕНЯ

Решение №260239/27.09.2020г. по АНД № 5951/2020г. по описа на Пловдивския районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА ПРИЗНАВА

ЗА НЕВИНОВЕН М.Б. П., със снета по делото самоличност, в това на 26.09.2020 г. около 21.30 часа в град Пловдив, в спортен обект „Ботев 1912“, находящ се на ул. „Воден“ №2 в кв.

Коматево, по време на провеждане на футболна среща от седми кръг на Първа професионална футболна лига между отборите на ПФК „Ботев“ Пловдив и ПФК „Левски“ София, като посетител на спортното мероприятие, вътре в обособената зона за феновете на ПФК „Левски“ София да е повреждал метални заграждения, служещи за ограда в източната част от централния терен при сбиване с други фенове на ПФК „Левски“ София и го оправдава да е извършил противообществена проява /спортно хулиганство/ по чл. 21, т.13 от ЗООРПСМ.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: