Разпореждане № 24515 от 13.06.2025, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 24515 гр. Варна, 13.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева като разгледа докладваното от Марина Георгиева Частно гражданско дело № 20253110107696 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е въз основа на заявление на „А.П.С Б. Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град С., п.к. ****, бул. Б., № ** , ап.** за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу И. А.

К., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. В. В., бл.**, вх.**, ет.**, ап.** за следните суми: сумата от 1000 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № ******/29.06.2020 г., сключен между длъжника и „С. К.“ ООД, като същото е прехвърлено в полза на заявителя с рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 13.01.2022 г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.06.2025 г.

/датата на изпращане чрез ССЕВ/, до окончателното изплащане на задължението; сумата от 155,83 лева, представляваща дължими такси съгласно чл. 5 на договор за паричен заем № ******/29.06.2020 г. по Тарифа за таксите и разходите, събиране от „С. К.“ ООД, приложими по договори за заем „К.“ като същото е прехвърлено в полза на заявителя с рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 13.01.2022 г.; сумата от 411,51 лева, представляваща дължима неустойка съгласно раздел 6.2 от договор за паричен заем № ******/29.06.2020 г., сключен между длъжника и „С. К.“ ООД, като същото е прехвърлено в полза на заявителя с рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 13.01.2022 г.; сумата от 67,49 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва по договора за паричен заем №******/29.06.2020 г., сключен между длъжника и „С. К.“ ООД, като същото е прехвърлено в полза на заявителя с рамков договор за покупко1 продажба на вземания (цесия) от 13.01.2022 г., за периода от 29.06.2020 г. до 29.09.2020 г.; 400,69 лева, представляваща дължима лихва за забава за периода от 29.09.2020 г. до. 31.05.2025 г. вкл. Заявителят претендира и направените в производството разноски за внесена държавна такса 40,71 лева и юрисконсултско възнаграждение.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Съдът, след извършена служебно проверка по реда на чл. 411, ал. 1 ГПК (изм. ДВ бр. 11 от 2023 г.), намира че делото му е местно подсъдно.

С подаденото заявление се претендират парични суми, за които искът е подсъден на районен съд, и същото отговаря на изискванията за редовност на чл. 410, ал. 2 във вр. с чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК. Липсват данни за наличие на основанията по чл. 411, ал. 2, т. 4 и 5 ГПК.

По отношение на вземанията за главница, договорна лихва и лихва за забава съдът счита, че са налице законоустановените предпоставки за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

С разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК е вменено задължение на съда да извърши проверка дали заявлението не противоречи на закона или добрите нрави, като в случай на констатирано противоречие, заявлението подлежи на отхвърляне. Съобразно новата т. 3 (ДВ бр. 100 от 2019 г.) на чл. 411, ал. 2 от ГПК съдът отхвърля заявлението и в случаите, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

От фактическите твърдения, изложени от заявителя, се установява, че претендираните вземания произтичат от сключен договор за потребителски кредит, който по своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Следователно длъжникът се ползва от регламентацията на потребителската закрила, уредена в Закона за защита на потребителите – арг. чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 – 148 ЗЗП.

По отношение искането за заплащане на неустойка, съгласно раздел 6,2 от договор за паричен заем № ******/29.06.2020 г.:

Нормата на чл. 16 от ЗПК предвижда императивно задължение на кредиторът да оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния. Същевременно в заявлението се твърди, че 2 претендираното вземане за неустойка за непредставяне на поне едно от обезпеченията, произтича от клауза на договора за кредит, съгласно която такава се дължи, в случай, че заемателят не предостави в тридневен срок от подписване на договора обезпечение на задълженията си посредством поръчителство на две физически лица или предоставяне на безусловна банкова гаранция. Следователно тази клауза де факто прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция (вменени й с нормата на чл. 16 от ЗПК) за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води само до допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора. Т.е. клаузата за предоставяне на обезпечение, респективно за уговаряне на неустойка при непредоставяне на такова, противоречи на цитираната норма на ЗПК. Наред с това неустойката е договорена за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на потребителя за връщане на заетата сума. Уговорена по този начин, неустойката очевидно излиза извън присъщите обезпечителни и обезщетителни функции и цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване, поради което породеното от нея вземане влиза в противоречие с нормата на чл. 92, ал.1 от ЗЗД. Налага се и извода, че клаузата на договора противоречи на добрите нрави като илюстрира директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и има за цел заобикаляне изискванията на ЗПК, което я прави нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК и като такава непораждаща права и задължения за страните по заемното правоотношение.

По отношение искането за заплащане на такса, съгласно Тарифа за таксите и разходите, събиране от „С. К.“ ООД, приложими по договори за заем „К.“:

Клаузата по чл. 5 по договора за предоставяне на заем „К.“, която препраща към Тарифата на заемодателя, в частта "разходи за събиране на вземането при просрочен кредит", по същество представляват комисионна за услуга и обезщетение на кредитора при забавено плащане. Съгласно чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, но не може да изисква заплащане н а такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на 3 кредита. Видът, размерът и действието, за което се събират такси и комисионни трябва да бъдат ясно и точно определени. Съгласно чл. 21 ЗПК всяка клауза в договора, имаща за цел или резултат от заобикаляне изискванията на закона е нищожна. Клаузите по Тарифата касаят такси и разходи, свързани с действия на заемодателя при забава в плащанията, т. е. представляват обезщетение за забавено плащане, защото са уговорени, че при забавено плащане се дължат отнапред определени разходи за действия по събиране на задължението. Тази отговорност представлява по същество неустойка, а не такса за конкретна услуга, в случая "за покриване на разходи по събиране на вземането". С предвиждане и начисляване на тези такси по същество също се цели заобикаляне ограничението на въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника.

Поради така изложените съображения и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът намира, че в посочената част, относно сумата претендирана като дължима неустойка и такси, заявлението следва да бъде отхвърлено.

С оглед направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на заявителя следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение (определено в размер на 50 лв.), съразмерно с уважената част от заявлението , или общо 47,40 лв.

Водим от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК в полза на заявителя „А.П.С Б. Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град С., п.к. ****, бул. Б., № ** , ап.** срещу И. А. К., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. В. В., бл.**, вх.**, ет.**, ап.** за следните суми: сумата от 1000 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № ******/29.06.2020 г., сключен между длъжника и „С. К.“ ООД, като същото е прехвърлено в полза на заявителя с рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 13.01.2022 г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.06.2025 г.

4

/датата на изпращане чрез ССЕВ/, до окончателното изплащане на задължението; сумата от 67,49 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва по договора за паричен заем №******/29.06.2020 г., сключен между длъжника и „С. К.“ ООД, като същото е прехвърлено в полза на заявителя с рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 13.01.2022 г., за периода от 29.06.2020 г. до 29.09.2020 г.; 400,69 лева, представляваща дължима лихва за забава за периода от 29.09.2020 г. до.

31.05.2025 г. вкл. както и сумата от 47,40 лв., представляваща сторени в заповедното производство разноски, за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от заявлението, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ

ПРЕПИС от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника на основание чл. 411, ал. 3 ГПК, ведно с указания за възможността за подаване на възражение по чл. 414 ГПК и чл. 414а от ГПК.

ОТХВЪРЛЯ заявлението В ЧАСТТА, в която се претендира издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от „А.П.С Б.

Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град С., п.к.

****, бул. Б., № ** , ап.** срещу И. А. К., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к.

В. В., бл.**, вх.**, ет.**, ап.** за следните суми: сумата от 155,83 лева, представляваща дължими такси съгласно чл. 5 на договор за паричен заем № ******/29.06.2020 г. по Тарифа за таксите и разходите, събиране от „С. К.“ ООД, приложими по договори за заем „К.“ като същото е прехвърлено в полза на заявителя с рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 13.01.2022 г.; сумата от 411,51 лева, представляваща дължима неустойка съгласно раздел 6.2 от договор за паричен заем № ******/29.06.2020 г., сключен между длъжника и „С. К.“ ООД, като същото е прехвърлено в полза на заявителя с рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 13.01.2022 г., на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК РАЗПОРЕЖДАНЕТО в отхвърлителната му част подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя, а в останалата част разпореждането не подлежи на обжалване

ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя, на основание 5 чл. 7, ал. 2 ГПК

След влизане в сила на настоящото разпореждане в отхвърлителната му част делото да се докладва за даване указания на заявителя относно възможността му да предяви осъдителен иск за вземанията по отношение на които заявлението е отхвърлено, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6