Решение № 359 от 20.02.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. Бургас, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20232120105670 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от „Минолби“ ЕООД, ЕИК *** против „А1 България“ ЕАД, ЕИК *** иск за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 6,61 лева с вкл. ДДС, представляваща платена без основание такса за безсрочен пакет мобилен интернет 10GB на макс. скорост, едностранно начислена от ответника по фактура № ********** за мобилна услуга с номер *** с период на фактуриране 28.06.2023 – 27.07.2023г.

Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е потребител на мобилни съобщителни електронни услуги съгласно сключен с ответника – мобилен оператор договор № 503554975 с приложение от 03.12.2021г. за 2161 услуги (мобилни услуги/ телефонни номера, телевизия, интернет-пакети). Във фактура № ********** с период на фактуриране 28.06.2023 – 27.07.2023г. за мобилна услуга с номер *** ответникът фактурирал сбор от месечни абонаментни такси, различен от договорените, като включил безсрочен пакет мобилен интернет 10GB на макс. скорост на стойност 5,51 лв. без ДДС или 6,61 лв. с вкл. ДДС, какъвто не бил уговорен и активирането му не било заявено от ищеца. Тъй като не получил съдействие от оператора, въпреки възраженията си и предвид факта, че неплащането на фактурата би довело до прекъсване на доставката на договорените мобилни услуги, ищцовото дружество заплатило фактурата, макар посочената сума да е недължима.

Поради това моли за уважаване на претенцията и присъждане на деловодните разноски. Ангажира доказателства.

В срока и по реда на чл.131 от ГПК процесуалният представител на ответното дружество признава претенцията.

В съдебно заседание, ищецът чрез своя процесуален представител поддържат предявените искове и моли за постановяване на решение при 1 признание на иска.

Ответникът не се явява в съдебно заседание, но с писмена молба поддържа направеното признание на иска.

Предявен е иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като същият е допустим.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и закона, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оглед така направеното признание на иска, то същото иманентно съдържа в себе си признание на фактите, от които произтича вземането а именно на валидно облигационно правоотношение между страните възникнало на извъндоговорно основание – неоснователно обогатяване.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 ГПК по отношение на предявения иск.

Признатото субективно право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна в настоящото исково производство по общия ред не са налице процесуални пречи за отказ от процесуалното право на иск на ответника. С оглед направеното признание на иска, както и отправеното искане от страна на ищеца за постановяване на решение при признание на иска се налага извод, че следва претенцията на ищеца да се уважи в цялост.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да обсъжда доказателствата по същество.

На ищеца следва да се присъдят разноските, сторени в заповедното и исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК за възлагането им в тежест на ищеца, тъй като ответника е дал повод за завеждане на делото, въпреки че е признал иска.

Доколкото адвокатското възнаграждение заплатено от ищеца е в минималния предвиден размер, не е налице прекомерност на същото.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД „А1 България“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А. Д. и М. М., да заплати на „Минолби“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от В. М. Т., сумата от 6,61 лв. /осемнадесет лева/ с ДДС, представляваща заплатени без основание такси по фактура № ********** за мобилна услуга номер ***.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „А1 България“ ЕАД, ЕИК:

***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А. Д. и М.

М., да заплати на „Минолби“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от В. М. Т., сумата от 450 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

2

Съдия при Районен съд – Бургас: ________(П)_______ 3