Решение № 536 от 16.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 536 гр. София, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА Административно наказателно дело № 20251110217983 по описа за 2025 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е образувано по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) на СДВР, Серия К, № 10786607 от 03.11.2025 г., с който за административно нарушение по състава на чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на Н.

И. И., с ЕГН: ********** му е наложено административно наказание парична "глоба" в размер на 51,13 € с левова равностойност 100.00 (сто) лева.

В жалбата се твърди, че процесният електронен фиш е неправилен и незаконосъобразен, като постановен при съществени процесуални нарушения.

Релевират се подробни доводи и съображения за липсата на административно нарушение. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Не се явява адв. А. С. Д., който е уведомен по телефона. Съдът докладва за постъпила молба от адв. А. Д., с която моли за отлагане на делото.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА – С. - редовно призована, не изпраща представител. В писмена защита изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Претендират се разноски.

1

СЪДЪТ в качеството си на последна инстанция по фактите, като обсъди на основание чл. 13 и чл. 14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана в законоустановения преклузивен срок на основание чл. 59, ал. 2 от ЗАНН вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП - като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА ("ipso facto" - извод от самият факт; "res ipsa loquitur" - фактите говорят сами за себе си):

Предмет на въззивно обжалване е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) на СДВР Серия К №10786607 от 03.11.2025 г., с който за административно нарушение по състава на чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на Н. И. И., ЕГН ********** в качеството му на собственик му е наложено административно наказание парична "глоба" в размер на 51.13 € или 100.00 (сто) лева.

На 08.06.2023 г. в 15:31 часа т.а. "***" с рег. № *** в гр. София, бул.

Цариградско шосе №:236 с посока на движение ул. Патриарх Герман към Околовръстен път, като при ограничение на скоростта 50км/ч въведено с пътен знак. Б-26 в населено място, като нарушителят е бил засечeн със скорост на движение 72 км/ч или при превишение от 22 км/ч след приспадане на 3% толеранс. Нарушението е било установено с „ATCC CODON M2 с № МД1196“ мобилна система за видеоконтрол, проверена на 06.12.2023 г., съгласно протокол № 1445-СГ-ИСИС/06.12.2023 и считаща се за валидна до 13.06.2027 г.

Изложената фактическа обстановка се установява по еднопосочен начин и непротиворечиво от събраните по делото писмени доказателства, въз основа на които е издаден обжалваният електронен фиш, които съдът кредитира изцяло. Доказателствената съвкупност е пълна. С оглед липсата на противоречия или непълноти в доказателствения материал, съдът не следва да излага подробни съображения на основание чл. 305, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН по силата на основния принцип на формалната логика и тълкуването "per argumentum a contrario".

2

От приложената справка от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства по делото, се установява, че процесното мобилно автоматизирано техническо средство мобилно мобилно АТСС "CORDON M2 с № MD 1196", с което е констатирано и заснето процесното нарушение, № 1445-СГ-ИСИС/06.12.2023 г. и считаща се за валидна до 13.06.2027 г.

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП: "Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес". С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло приложения снимков материал към процесния електронен фиш като годно веществено доказателствено средство. От същия се установява видът, марката и регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост - 72 км/ч (след приспадане на 3 км/ч толеранс в полза на нарушителя като възможна техническа грешка).

Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП е отменена с ДВ, бр. 54 от 2017 г., поради което след влизането в сила на посочената редакция на ЗДвП органите на МВР са нямали задължение да оповестяват на интернет страницата на МВР местата за контрол с автоматизирани технически средства.

СЪДЪТ кредитира заключението на БЪЛГАРСКИЯ ИНСТИТУТ ПО МЕТРОЛОГИЯ, че при извършената метрологична проверка на процесното мобилно автоматизирано техническо средство АТСС "CORDON M2 с № MD 1196- мобилна система за видеоконтрол, проверена на 06.13.2023 г., съгласно протокол № 1445-СГ-ИСИС/06.12.2023 и считаща се за валидна до 13.06.2027 г. - същото отговаря на всички метрологични изисквания. В тази насока в Решение № 4388 от 28.06.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 3684/2022 г., прието, че според чл. 26, ал. 1 от Закона за измерваниятаконтролът на средствата за измерване се извършва чрез одобряване на типа, първоначална проверка и последваща проверка. Председателят на Българския институт по метрология одобрява типа на средствата за измерване и издава удостоверение от одобрен тип, когато след изпитване и оценяване на типа е установено съответствие на типа на средствата за измерване с изискванията към тях (чл.

32, ал. 1 от Закона за измерванията). Следователно, мобилните системи за 3 видеоконтрол, след законодателните изменения, представляват годно средство за констатиране и заснемане на нарушения на установените ограничения на скоростта, при спазване на въведените изисквания контролният орган да не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само да го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола да го изключва и демонтира.

В настоящия случай, не се установени нарушения на тези правила за работа с мобилната система за видеоконтрол.

ОТ ПРАВНА СТРАНА ("ipso jure" - поради смисъла на правото) съдът намира, с оглед събраните по делото доказателства, че правилно и законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на Н. И. И., с ЕГН: ********** На 08.06.2023 г. в 15:31 часа т.а.

"***" с рег. № *** в гр. София ,бул. Цариградско шосе № 236 с посока на движение ул. Патриарх Герман към Околовръстен път, като при ограничение на скоростта 50км/ч въведено с пътен знак. Б-26 в населено място, като нарушителят е бил засечeн със скорост на движение 72 км/ч или при превишение от 22 км/ч след приспадане на 3% толеранс. Нарушението е било установено с „ATCC CODON M2 с № МД1196“ мобилна система за видеоконтрол, проверена на 06.12.2023 г., съгласно протокол № 1445-СГИСИС/06.12.2023 и считаща се за валидна до 13.06.2027 г.

В 14 (четиринадесет) дневен срок от връчване на електронния фиш жалбоподателят не е представил на основание чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в СДВРОПП писмена декларация с посочване на друго лице, което да е управлявало евентуално процесния автомобил. Съдът не споделя доводите от въззивната жалба, че е било нарушено правото на защита на жалбоподателя Н. И. И.., според която не му е била предоставена възможност да подаде законовата декларация по ЗДвП. Следва да се отчете, че инициативата да подаде такава декларация е само от негова страна и се основава на личната преценка.

Липсва обратно доказване по делото, че евентуално друго лице е управлявало инкриминираното моторно превозно средство. В случая, доказателствените материали са еднопосочни и те установяват, че жалбоподателя е единственият автор на деянието.

Решаващата инстанция на въззивния съд намира, че жалбоподателят Н. И.

И. е осъществил от обективна страна състава на вмененото му в отговорност 4 административно нарушение по чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е управлявал процесния товарен автомобил със скорост от 72 км/ч при ограничение от 50 км/ч в рамките на населено място, като това ограничение е било въведено с пътен знак В26 (съгласно транспортните схеми на Столична община, приложени по делото). С оглед на това, при спазване на предвидената законова процедура, правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността именно на жалбоподателя Н. И.

И. за извършеното нарушение.

Изпълнени са предпоставките на материалния закон. Съдът намира нарушението за безспорно установено от показанията на техническото средство и приложения снимков материал, тъй като изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес, поради което съдът кредитира изцяло приложената по преписката снимка, както и останалия непротиворечив доказателствен материал. Съдът не споделя обратните по съдържание доводи и възражения на защитника на жалбоподателя Н. И. И.., че по делото липсвали снимки или доказателства, които да установяват извършеното административно нарушение. Такива са установени и приложени по делото.

Извършеното от нарушителя Н. И. И. административно деяние е съставомерно и от субективна страна, като същото е реализирано при форма на вина пряк умисъл, доколкото същата е съзнавала, че управлява МПС със скорост 72 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч в рамките на населено място, което ограничение е било регламентирано в разпоредбата на чл. 21, ал.

1вр. от ЗДвП, като е целяла това негативно изменение на обективната действителност.

Въззивната инстанция намира, че деянието не съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото разкрива типичната, а не пониска степен на обществена опасност на деяния от този вид (чл. 93, т. 9 от НК). Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е било съставомерни вреди от същото. С оглед на това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са настъпили или не някакви вредни последици от извършеното нарушение.

5

Следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с управлението на моторни превозни средства с превишена скорост, застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни последици причиняване на ПТП с увреждане на живота, здравето и имуществото на останалите участници в движението. За да достигне до извод за неприложимост на разпоредбата на чл.

28 от ЗАНН към конкретния случай, съдът съобрази и че се касае за превишение на скоростта с 22.00 км/ч., което не може да бъде определено като незначително.

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална скорост в извън населено място, когато превишението е от 21 км/ч до 30 км/ч включително, се наказва с глоба в размер на 51.13 евро. Доколкото глобата е в абсолютно определен размер, излагането на съображения досежно нейната индивидуализация се явява безпредметно.

При извършената цялостна служебна проверка на обжалвания електронен фиш на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 314 от НПК, съдът не констатира други основания за неговата отмяна, поради което същият следва да бъде потвърден в основната му същинска част, а подадената жалба да се остави без уважение като неоснователна.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед изхода на спора разноски са дължими само в полза на въззиваемата страна. Отговорността за разноски е обективна последица от развитието на съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане.