Решение № 9 от 09.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№9 гр. София, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседА.е на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Димитър Фикиин

Стефан Милев в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000601327 по описа за 2023 година образувано по въззивна жалба и допълнително депозирано изложение към нея от адвокат Х.

Б. - защитник на подсъдимия Д. Г. Й., срещу присъда № 124/20.07.2023 г. на Софийски градски съд, постановена по нохд 518/23 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 124/20.07.2023 г., постановена по нохд 518/23 г., на Софийски градски съд/СГС/ е ПРИЗНАЛ подсъдимия Д. Г. Й. за ВИНОВЕН в това, че на 28.11.2021 година, около 17:22 часа, в гр. София, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил Марка “Шкода”, модел “Супърб”, с per. N° ********, по платното за движение на бул. „Ген. С. Тошев”, в посока от бул.“Тодор Каблешков” към бул.“Гоце Делчев” и в района на № 8A, нарушил правилата за движение по пътищата, визирА. в ЗДвП:

- чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, кoито управляват” и

- чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП: Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, като не се съобразил с намиращия се на платното пешеходец С. И. И., ЕГН **********, който пресичал бул.”Ген. С. Тошев” в посока отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила, реализирал пътно-транспортно произшествие с него и по непредпазливост 1 причинил смъртта на С. И., поради което и на основА.е чл. 343, ал. 1, б. “в”, вр. чл. 342, ал.

1, пр. 3 и чл. 54, ал. 1 НК го е осъдил на наказА.е ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ДВЕ ГОДИНИ, като го е оправдал за това да е нарушил разпоредбите на чл. 116 и чл. 20, ал.

2, изр. 1 от ЗДвП.

На основА.е чл. 66, ал. 1 НК съдът е отложил изтърпяването на така определеното наказА.е „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.

На основА.е чл. 343 г, вр. чл. 37, т. 7 от НК съдът е лишил подсъдимия от правото да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.

Съдът е осъдил подсъдимия Й. да заплати в полза на държавата по сметка на МВР направените на досъдебното производство разноски в размер на 518.60 лева, както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на СГС, а така също и тези в съдебната фаза на процеса в размер на 290 лева по сметка на СГС, както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист също по сметка на СГС.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адвокат Х. Б. и допълнително депозирано изложение към нея, в които се прави възражение, че същата е постановена при нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според защитата съдът неправилно приел, че е доказано безспорно виновното извършване на деянието от подсъдимия, а доказателствата в тази насока били неправилно оценени. В основната жалба защитата моли, ако съдът приеме за доказА. посочените въззивнн основА.я, да отмени като неправилна присъдата и да постанови нова оправдателна присъда.

В депозираното допълнение към въззивната жалба защитата излага доводи, че съдът не бил анализирал противоречието в доказателствата за осветеността на пътния участък, което било от съществено значение за възможността пешеходецът да бъде възприет от подсъдимия и той да реагира своевременно. Установено било, че пострадалият бил с тъмни горна дреха и шапка, пресичал е на непозволено място и се е придвижил между спрели автомобили.

Защитата цитира свидетелката М. Л. А.- Й., която казва: „Спомням си, че уличното осветление не беше пуснато все още, но имаше светлини от витрините. Уличното осветление струва ми се не беше пуснато. Това е някакъв преходен период, малко преди да го пуснат, но за видимост по софийските улици е трудно да се говори, винаги има паркирали коли от двете стрА., мястото за разминаване е изключително тясно.“ Цитиран е и свидетелят И. Ч., който казва, че произшествието е „надвечер“, но не можел да каже за уличното осветление. Друг свидетел казвал, че е имало улично осветление, започнало е да се стъмва. Свидетелят К. Д. казвал, че подсъдимият е бил много притеснен и е обяснил, че не е видял пешеходеца. В тази насока защитата прави извода, че безкритичното възприемане на заключението и фотоизвадките от видеотехническата част от експертизата за степен на осветеност на участъка почивали на непълнота на заключението. Експертизата не била отговорила на въпроса, каква е била настройката ISO на охрА.телната камерата - настройката за светлочувствителност и светлина. Тази настройка водела до пресъздаване на по-осветени и с 2 по-висока разделителност обекти, снимА. в тъмнина, особено от охрА.телни камери. Не бил изследван и въпросът за настройката shutter speed на охрА.телната камера. Доколкото присъдата и автотехническата експертна оценка се позовавали на видеозаписа от охрА.телната камера, според защитата следвало да се проучи, дали е променяно естеството на записа от самите настройки за светлина и скорост на заснемане. Известно било, че охрА.телните камери били с по-висока фоточувствителност, което разколебавало възможността пешеходецът реално да е могъл да бъде възприет по-отдалеч. Възниквал според защитата въпросът сравнима ли е фоточувствителността на охрА.телната камера с фоточувствителността на човешкото око и в тази насока е направено искане за допълнителна видеотехническа експертиза.

В насоката на изследване на осветеност на пътния участък защитата заостря внимА.ето, че не били допуснати искА. справки от „Улично осветление“ ЕАД и от СО Дирекция „Управление на трафика“ за строежа на осветителната инфраструктура, справки за момента на включване на осветлението на 28.11.2021 г. и за инфраструктурното позициониране на осветителните тела и техния вид.

Прави се искане, ако съдът приеме за доказА. посочените въззивни основА.я, да отмени като неправилна първоинстанционната присъда и да постанови нова оправдателна такава, като потвърди присъдата в оправдателната й част.

В съдебно заседА.е прокурорът счита постановената присъда на СГС за правилна и законосъобразна, а въззивната жалба срещу нея за неоснователна. Според него в хода на настоящото производство били изготвени и изслушА. заключенията на вещи лица по назначени комплексна медицинска, видеотехническа и автотехническа експертиза, както и повторна и допълнителна такава. Наред с вече изследвА.те въпроси около възникналото ПТП, били дадени и отговори за видеокамерата, заснела инцидента, за годността на направения запис, за конкретните настройки на светлочувствителността и скоростта на заснемане, както и за компресирането на записа. Установено било от коя пресечка подсъдимият се е включил с управляваният от него автомобил по бул. „Ген. Ст. Тошев“, какъв е бил радиусът на завоя, имало ли е улично осветление и кога се е включило то.

Мястото на инцидента било посетено от вещите лица, изготвена била скица на пътната обстановка и били направени отново замервА.я и изчисления. Представените пред настоящата инстанция заключения по така изготвените експертизи не променяли по никакъв начин изводите, направени от първоинстанционния съд за конкретните условия на пътната ситуация и мехА.зма на възникване на произшествието. Не бил променен изводът, че в момента, в който пешеходецът е навлязъл във видимата зона на управлявания от подсъдимия автомобил, той е имал техническа възможност да предотврати удара чрез безопасно екстремно спиране. Вещите лица, които са изготвили всички представени по делото експертизи, били категорични, че при така установените пътни условия, осветеността на мястото на инцидента, скоростта и направлението на пресичане на пострадалия, интензивността на трафика и скоростта на автомобила на подсъдимия ударът е бил напълно предотвратим от страна на водача. Необорен останал изводът на първоинстанционния съд, 3 че причина за възникване на произшествието било закъснялото възприемане от страна на подсъдимия на пешеходеца като опасност на пътното платно и съответно липсата на своевременна реакция с намаляване на скоростта на управлявания от него автомобил.

Аргументирано, в подкрепа на този извод, съдът бил ценил и показА.ята на разпитА.те свидетели Й., Д., Ч. и А., според които при удара не е имало звуков сигнал от автомобила или шум от задействане на спирачна уредба. Първоинстанционният съд бил подложил на анализ дадените от подсъдимия обяснения, че пострадалият пешеходец е изскочил изведнъж на пътното платно и мотивирано не бил кредитирал същите в тази им част, тъй като те се опровергавали от заключението на вещите лица относно скоростта на придвижване на пострадалия, както и разстоянието, на което осветявали фаровете на управлявания автомобил и техническата възможност водачът да възприеме тази опасност на пътя.

Отсъствието на реакция в конкретния казус от страна на подсъдимия при възникналата опасност на пътя правилно според прокурора е била квалифицирана като нарушение на чл.

20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП и с оглед леталния изход, като престъпление по транспорта. Въпреки събрА.те от настоящата инстанция доказателства и приетите заключения по извършените експертизи прокурорът намира, че не се променял изводът за съпричниняване от страна на пострадалия за настъпилия резултат, доколкото същият предприел пресичане на платно с интензивен трафик и то на необозначено за това място.

Определеното наказА.е било правилно индивидуализирано, съответствало на конкретните особености и обществената опасност на престъплението и на самия извършител, поради което прокурорът моли съдът да потвърди първоинстанционната присъда.

Повереникът на частните обвинители иска да бъде потвърдена първоинстанционната присъда като правилна, законосъобразна и справедлива, а подадената въззивна жалба оставена без уважение. Счита, че в хода на настоящото производство били изслушА. няколко експертизи, които по безспорен и категоричен начин били потвърдили изводите на първоинстанционния съд. С тези експертизи било разгледано извършеното деяние не само от видеозаписа, който се намирал в кориците на делото, а вещите лица направили и оглед на местопроизшествието и изготвили своите експертни заключения, съобразявайки се изцяло с протоколите за разпит, протокола за оглед на местопроизшествието, с видеозаписите и по безспорен и категоричен начин дали заключение, че подсъдимият е имал възможност да предотврати настъпване на удара с пешеходеца, който макар да е пресичал на необозначено за това място, е сторил пресичането си от ляво надясно спрямо движението на подсъдимия, със сравнително бавен ход, предвид своите здравословни проблеми. Експертите били категорични, че автомобилът отстоявал на достатъчно разстояние в момента, в който пешеходецът е бил видим, моментът, в който той е бил преминал през по-голямата част от пътното платно и подсъдимият е имал възможност чрез спиране да предотврати настъпване на удара.

Частните обвинители А. С. И., И. С. Н. и Ц. И. Б. не вземат лично участие в производството и не ангажират собствено становище по депозираната въззивна жалба.

Защитата на подсъдимия сочи, че по делото били извършени няколко автотехнически 4 експертизи, като за първи път във въззивната инстанция било установено, че подсъдимият не се е движил праволинейно по пътното платно, на което е настъпило произшествието, а е направил ляв завой, преди да се включи в този път. От друга страна, защитата подчертава, че подсъдимият се е движил в условията на силно затруднена видимост на пътното платно, имайки предвид това, че е било през тъмната част на денонощието, имало е движение на автомобили, както и че от лявата и дяната страна е имало магазини, от които осветлението е оказвало негативно влияе и затруднявало различаването на пешеходци на пътното платно.

Друго, важно от техническа страна обстоятелство, защитата счита това, че пострадалият бил облечен с тъмни дрехи, при което различаването от водачите на пешеходците ставало много по-трудно. Друго важно от техническа страна обстоятелство защитата свързва с заявеното в предходното съдебно заседА.е от вещите лица, че подсъдимият никога не бил губил контрол върху управляваното от него МПС. Това по своята същност било свързано и с едно от обвиненията, а именно това по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, поради което защитата прави искане подсъдимият да бъде признат за невиновен по това обвинение, за което не били посочени и съставомерни признаци в обвинителния акт.