Определение № 465 от 21.11.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 465 гр. Сливен, 21.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно частно наказателно дело № 20242200600688 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е въззивно и е по реда на чл.243 ал.7 и сл.от НПК.

Образувано е по жалба от А. М. А., чрез процесуалния му представител адв.Ц. М. от АК Сливен, против Определение № 769/02.09.2024г. по ЧНД № 1060/2024г. по описа на РС Сливен. С определението е потвърдено постановление от 02.08.2024г. на РП Сливен за прекратяване на наказателното производство по следствено дело № 31/2023г. по описа на ОСО при ОП Сливен, вх.№ 1501/2023г., по описа на РП Сливен, образувано за престъпление по чл.211, вр.чл.209 ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК.

В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно, поради което следва да се отмени и да се върне ДП за продължаване на разследването.

Счита се, че постановлението на РП Сливен е неправилно и необосновано, като не е проведено пълно и всестранно разследване и са изведени грешни изводи. Твърди се, че в определението на съда е пресъздаден само акта на прокуратурата, като не е направен анализ на твърдените от жалбоподателя факти и дали са събрани всички доказателства. Посочва се, че А. А. е бил въведен в заблуждение относно причината, поради която дава пари на И. Р., като му било обещано от последния, че ще го включи като съдружник във фирмата му. Сочи се, че И. Р. с всички свои действия е подвел жалбоподателя А., че иска да станат съдружници. Твърди се, че изводите на РП Сливен са 1 грешни и необосновани относно А. А.. Счита се, че И. Р. е извършил престъпление по чл.209., вр.чл.26 ал.1 от НК, тъй като със своите действия е въвел в заблуждение А. и за него настъпила имотна вреда, като целта на Р. е била користна, никога не е смятал да включи А. във фирмата си, нито да му върне парите. Счита се, че разследването не е проведено пълно и всестранно, като са допуснати съществени нарушения при оценка на доказателствата и са изведени грешни изводи от РП Сливен. Иска се отмяна на определението на съда и да се върне делото за продължаване на разследването.

Сливенският окръжен съд след като се запозна с материалите по делото, намери за установено следното:

Досъдебното производство е образувано с постановление на РП Сливен на 25.07.2023г., вх.№ 1501/2023г. по описа на РП Сливен, за това, че с цел да бъде набавена за извършителя имотна облага в периода от 2021г. до началото на 2023г. в гр.Сливен, в условията на продължавано престъпление е възбудено и подържано заблуждение у В. П. В., А. М. А., Г. И. Т., Ж. Н. Ж., М. Н. Д., Г. И.

К., С. Л. С., Д. Н. А., Т. Х. Д., С. Г. Г. и Е. Х. Г. и с това им е причинена имотна вреда общо в размер на около 650 000 лева, като измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай – престъпление по чл.211, вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. С постановление от 26.07.2023г. на ОП Сливен разследването е възложено да се проведе от следовател от ОСО при ОП Сливен и е образувано следствено дело № 31/2023г. по описа на прокуратурата.

При проведеното разследване е установено, че свид.И. Р. в периода от 2021г. до 2023г. е взел на заем парични суми в различни размери от свидетелите В. П. В., А. М. А., Г. И. Т., Ж. Н. Ж., М. Н. Д., Г. И. К., С. Л. С., Д.

Н. А., Т. Х. Д., С. Г. Г. и Е. Х. Г., като част от тях е върнал, а друга - не е върнал. Една част от парите свид.Р. взел на устна договорка, а другите срещу писмени документи – записи на заповед, спогодби, договори с посочен падеж.

От 21.03.2023г. до 03.06.2023г. свид.Р. бил в чужбина, лекувал се от зависимост в Кралство Испания. След приключване на лечението, свид.И. Р. се върнал в България и върнал на част от свидетелите паричните средства, дадени му на заем, а на други прехвърлил недвижими имоти.

По делото са назначени съдебно-счетоводна експертиза и две съдебнотехнически експертизи, по които са изготвени заключенията.

2

От заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза е установено конкретно в процесния период какви парични средства са постъпвали в банковите сметки на свид.И. Р., както и по сметките на ТД „Ферон 55“ ЕООД (дружествените дялове са придобити от свид.Р. след смъртта на баща му – през м.април 2021г.).

В заключенията на съдебно-техническите експертизи е изведена на хартиен носител информацията, съдържаща се на представените оптични носители. В протокол № 322/21.08.2023г. вещото лице е установило, че файловете са цифров презапис и не се установили следи от манипулация върху тях, файловете обект на експертизата са автентични. В Протокол № 367/29.09.2023г. вещото лице не е дало отговор на въпроса дали са автентични представените файлове на оптичния носител и дали има въздействия върху тях, поради липса на необходимия софтуер и специални знания.

Районна прокуратура Сливен с постановление от 02.08.2024г. е прекратила наказателното производство, водено за престъпление по чл.211. вр.чл.209 ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК, като е счела, че са налице гражданскоправни отношения, които подлежат на уреждане със способите на гражданското право и процес. Основание за прекратяване на наказателното производство е, че И. Р. при вземането на заеми от лицата съзнателно не ги е въвел в заблуждение с цел да набави за себе си имотна облага и че всъщност никога не е имал намерение да не върне дадените му парични средства. По този начин прокурорът е приел, че не е налице престъпно деяние от субективна страна – пряк умисъл и специална цел, тъй като Р. не е искал да въведе лицата в заблуждение с цел да получи парите им. Прокурорът е приел, че действията на Р. не осъществяват и състава на чл.206 ал.1 от НК, защото не може да се приеме, че като не е върнал дадените му заеми, Р. е присвоил чужди движими вещи, които владее или пази. Доуточнява се, че Р. е вземал пари на заем, за да ги използва за свои нужди, т.е. процесните парични средства са предоставени на Р. не за да ги владее или пази, а с цел заем и реалното им използване/потребление от него. Предвид това досъдебното производство е прекратено на основание чл.243 ал.1 т.1, вр.чл.24 ал.1 т.1 от НПК.

С Определение № 769/02.09.2024г. по ЧНД № 1060/2024г. по описа на РС Сливен, съдът е потвърдил постановлението на РП Сливен като 3 обосновано и законосъобразно. Съдът е направил извод, че прокурорът правилно и законосъобразно е преценил събраните доказателства и е прекратил наказателното производство.

Настоящата съдебна инстанция след цялостен анализ на материалите по делото, намира, че жалбата е подадена в срок, от легитимна страна, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Досъдебното производство е образувано във връзка с подаден сигнал до РП Сливен и след проведена проверка е образувано досъдебно производство за това, че с цел да бъде набавена за извършителя имотна облага в периода от 2021г. до началото на 2023г. в гр.Сливен, в условията на продължавано престъпление е възбудено и подържано заблуждение у В. П. В., А. М. А., Г. И.

Т., Ж. Н. Ж., М. Н. Д., Г. И. К., С. Л. С., Д. Н. А., Т. Х. Д., С. Г. Г. и Е. Х. Г. и с това им е причинена имотна вреда общо в размер на около 650 000 лева, като измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай.

Настоящата въззивна инстанция намира, че безспорно по делото е установено, че свид.И. Р. е получавал парични суми, дадени му на заем от свидетелите В. П. В., А. М. А., Г. И. Т., Ж. Н. Ж., М. Н. Д., Г. И. К., С. Л. С., Д.

Н. А., Т. Х. Д., С. Г. Г. и Е. Х. Г.. Получените суми е използвал и изразходвал за лични нужди, като без значение е конкретните обстоятелства, за които са използвани и начина на използването им. По този начин въззивният съд намира, че възникналите отношения между свид.Р. и останалите 11 свидетели са облигационни, тъй като същите са сключили устни или писмени договори, въз основа на които свид.Р. се задължил да върне дадените му от тях парични суми. Даването и получаването на паричните суми не се отрича от свид.Р., който при възможност се издължавал на част от свидетелите, като връщал парични суми, прехвърлял недвижими имоти. По този начин свид.Р. се издължавал частично, а на някои от свидетелите и напълно за дължените от него парични суми. По делото са налични доказателства, че свид.Р. от много години е вземал пари на заем от близки и познати, които е връщал, но през 2021г., 2022г. и 2023г. е започнал да не може да обслужва заемите си. Нещо повече, част от свидетелите, а именно свидетелите Ж. Ж., Т. Д., С. Г., С. С., В.

В. и Г. Т., не се определят като пострадали от измама, тъй като определят отношенията си със свид.Р. като гражданско-правни.

Въззивната инстанция намира, че установената фактическа обстановка 4 кореспондира със събраната доказателствена съвкупност по делото, която правилно е установено от РП Сливен и изцяло възприета от РС Сливен.

Независимо, че първата инстанция в обжалваното определение е посочил, че не оправомощен да извършва собствена, различна от направената в постановлението на прокурора, интерпретация на доказателствата събрани в хода на предварителното производство, е направил правилен извод, че възприема изложената от прокурора фактическа обстановка по делото.

Настоящата инстанция също възприема установената в постановлението на РП Сливен фактическа обстановка. Действително от събраните по делото доказателствени източници се извеждат изводи, че в настоящия случай са налице гражданско-правни отношения, уреждащи се чрез способите на ГПК.

Въззивният съд не установи по делото да са налични доказателства, освен твърдяното от свидетеля А. А. обещание от свид.Р. свид.А. да бъде включен като съдружник във фирмата на Р.. Няма представени писмени или гласни доказателства, които да установяват този факт. Единствено свид.А. твърди това обстоятелство, което остава изолирано в процеса, не кореспондира с нито едно доказателство по делото, включително гласни и писмени.

Обстоятелството, че свид.Р. дължи пари на свид.А. не се отрича от свид.Р., но поради липса на достатъчно парични средства, последният не се издължил на свид.А.. Като доказателство, че отношенията между тях са гражданско-правни е и обстоятелството, че свид.А. А. е реализирал правата си по гражданскоправен ред, предвид представената заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист за сумата от 30 000лв. срещу свид.И. Р. и свид.В. В., издадени от РС Сливен още през 2023г.

Въз основа на установените фактически положения, правилно прокурорът и първоинстанционният съд са направили извод, че действията на свид.Р. не осъществяват състава на престъплението измама по смисъла на чл.209 ал.1 от НК. В настоящия казус въззивният съд намира, че не е налице формиране на неправилна представа у лицата дали заеми на свид.Р. относно правното основание и условията, при които е осъществено от тяхна страна имущественото разпореждане. Не е налице субективния елемент на това деяние, тъй като действията на свид.Р. не мотивират извод за умисъл за измама у него предвид това, че не е искал да въведе когото и да било в заблуждение с цел да получи парите му. При по-голяма част от вземане на заемите от лицата е оставала ясна следа за дадените пари, тъй като са 5 съставили запис на заповед, договори, спогодби, банкови преводи, като и самият свид.Р. не отрича за взетите суми. В настоящия случай свид.Р. е имал намерение да изпълни и върне заетите суми, но поради липса на средства се е стигнало до неизпълнение на това облигационно задължение. Настоящата инстанция счита, че свид.И. Р. при вземането на заеми от лицата съзнателно не ги е въвел в заблуждение и не е налице цел да набави за себе си имотна облага, тъй като Р. никога не е имал намерение да не върне дадените му парични средства, а забавянето и невръщането на част от заетите от него парични суми са предвид факта, че не разполага със средства, обективирано в неговите последващи действия след завръщането му в България, при което връща на част от лицата взетите от него заеми, включително и чрез прехвърляне на недвижими имоти, негова собственост.