Решение № 22698 от 10.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22698 гр. София, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20251110104555 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД против Г. С. А., М. С. А., А. Г. Т. и С. Г. А., с искане да бъдат осъдени ответниците да заплатят на топлофикационното дружество сумата в общ размер на 54,59 лева, представляваща незаплатена цена за топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, гр. София, ж. к.

„Красна поляна 1“, ************* за периода от 01.05.2021 г. до 30.10.2021 г., ведно със законната лихва от 27.01.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 17,06 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 21.01.2025 г., като процесните вземания се претендират в условията на разделна отговорност, при квоти, както следва: Г. С. А. – 1/6, М. С. А. – 1/6, А.

Г. Т.-1/6 и С. Г. А.-3/6.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия с ответниците, ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като потребителите не е изпълнили насрещното си задължение да заплатят цената на доставената топлинна енергия. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответниците притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на ответниците да заплатят в срок 1 задължението за главница, потребителите дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответниците Г. С. А., М. С. А., А. Г. Т., чрез процесуалния им представител – адв. А., депозират отговор, в който излагат твърдяния, че ответниците не пребивават в България, като същите живеят в чужбина. Поддържа се, че признават исковите претенции и сочат, че са погасили същите чрез плащане. Оспорват дължимостта на съдебни разноски, като поддържат, че не са дали повод за образуване на производствоот, доколкото топлофикационното дружество не ги е информирало за наличието на задължения. Предвид изложеното, моли направените по делото да се възложат в тежест на ищеца. Представят платежно нареждане за извършеното плащане.

Ответникът С. А., в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК поддържа депозирания от останалите ответници отговор. Признава предявения иск. Сочи, че не е уведомен за дължимостта на процесните суми поради което в нетова тежест не следва да се възлагат разноски.

С молба с вх. № 288592/01.09.2025 г. топлофикационното дружество излага становище по твърдението за извършено плащане, като поддържа, че процесните претенции за главница и лихва са заплатени в цялост, като сочи, че дължими остават сторените съдебни разноски, а именно юрисконсултско възнаграждение и държавна такса, по които моли съдът да се произнесе с крайния съдебен акт.

По делото е конституирано трето лице-погамач „Нелбо“ АД.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 126 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума;

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване на задълженията.

По отношение на горепосочения фактически състав не се спори между страните, а и се установява от доказателствата по делото, че процесният имот 2 е собствен на ответниците. Не се спори, че съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ ответниците се явяват клиенти на ответното дружество и като такива между тях е възникнало договорно правоотношение за доставка на топлинна енергия.

Не се спори, че за исковия период останали непогасени суми отговарящи на размерите на предявените искове.

Напротив установява се, че след образуването на производството е постъпило плащане на претендираните суми, като са погасени всички дължими суми.

В тази връзка е постъпила и молба от ищеца, с която признава направените плащания и сочи, че всички претендирани суми са погасени.

Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.3 от ГПК при постановяване на решението си съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.

В настоящия случай такъв факт е направеното плащане на цялото задължение, което се признава от ищеца.

При това положение съдът намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени поради настъпило плащане в хода на производството.

По отношение разноските.

При този изход на производството макар и исковете да са отхвърлени ищецът има право на разноски, тъй като ответниците са станали повод за завеждане на производството.

Ищецът претендира държавна такса в размер на 45,22 лева, от която е заплатена от ответниците сумата от 4,78 лева. Претендира се и юрисконсулстко възнаграждение, като предвид ниския материален интерес и безспорното вземане и липсата на фактическа и правна сложност до делото, то възнаграждение за юрисконсулт следва да бъде определен в размер на 100 лева. Следователно ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят сумата в размер на 140,44 лева, разноски по делото, дължими по ответниците съобразно квотите им.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 126 състав.

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като погасени в хода на производството, предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Ястребец” 23Б, срещу Г. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *********************, М. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *********************, А. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.

София, ********************* и С. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр.

София, ж.к. ************ искове за осъждане на ответниците да заплатят на топлофикационното дружество сумата в общ размер на 54,59 лева,

3 представляваща незаплатена цена за топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, гр. София, ж. к. „Красна поляна 1“, ************* за периода от 01.05.2021 г. до 30.10.2021 г., ведно със законната лихва от 27.01.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 17,06 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 21.01.2025 г., като процесните вземания се претендират в условията на разделна отговорност, при квоти, както следва: Г. С. А. – 1/6, М. С. А. – 1/6, А. Г. Т.-1/6 и С. Г. А. - 3/6.

ОСЪЖДА Г. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *********************, М. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *********************, А. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ********************* и С. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.

************ да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Ястребец” 23Б, сумата от 140,44 лева, представляващи разноски в производството, дължими разделно при следните квоти: Г. С. А. – 1/6, М. С. А. – 1/6, А. Г. Т. – 1/6 и С. Г. А. – 3/6.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Нелбо“ АД - трето лице помагач на страната на ищеца.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4