Решение № 263 от 14.06.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. София, 14.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VIII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия М. Руневска при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова в присъствието на прокурора И. Хр. М. като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Гражданско дело № 20241800100757 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на З. З. А. срещу дъщеря му Н. З. А., с която е предявен иск с правно основание чл. 5 ЗЛС за поставяне на ответницата под пълно запрещение. Ищецът твърди, че ответницата от години страда от психично заболяване с диагноза параноидна шизофрения. Заболяването на дъщеря му датирало от 2011 г., когато започнали психичните й проблеми. Тя станала конфликтна, периодично бягала от дома си, скитала по цели денонощия без родителите й да знаят къде се намира, за което те многократно търсили помощ от полицията. Твърди се, че веднъж била открита да спи в двора на детска градина, като след тази случка била хоспитализирана в Центъра за психично здраве - София. След дехоспитализацията й през м. август 2012 г. ответницата била настанена в Кризисен център поради риск от бягство от дома и въвличане в неприятности, където престояла 6 месеца, а след края на престоя й там била постоянно наблюдавана от психолози към Кризисен център за работа с деца – К..

Състоянието на ответницата постепенно се влошавало, като същевременно тя продължавала да бяга от дома си и се налагало ищецът често да търси съдействието на полицията, за да бъде открита и върната. Твърди се, че през 1 годините ответницата била хоспитализирана многократно, в някои случаи по задължителен ред, като последната й хоспитализация била в края на 2023 г.

Ответницата често ставала напрегната, неспокойна, разговаряла сама със себе си и се смеела неуместно. За овладяване на състоянията на безпокойство й били предписани лекарства, но тя отказвала да ги приема редовно. Твърди се, че ответницата не е способна да разбира значението и свойството на постъпките си и да ги контролира, не осъзнава характера и степента на своето заболяване, не е критична към състоянието си и категорично отказва да се лекува в специализирано здравно заведение, нужда от каквото лечение безспорно има. Твърди се, че поведението й към момента се отличавало със социално капсулиране, неадекватно поведение с настъпваща емоционалноволева промяна на личността и пълна социална дезадаптация. Ищецът твърди, че от години живее в едно домакинство с ответницата, със съпругата си и с малолетния им син, но тъй като жилището не било много голямо, ответницата постоянно провокирала кавги, синът на ищеца бил подложен на голям стрес, което на свой ред му пречело да учи нормално и самият той да се чувства спокоен. Ответницата понякога крещяла и с това смущавала и съседите, от което ищецът и съпругата му се чувствали изключително неудобно. Ищецът твърди също, че с експертно решение от 25.01.2024 г. на ТЕЛК към Център за психично здраве София – ЕООД ответницата била освидетелствана като нетрудоспособна с 80 % ТНР поради заболяването си. Предвид състоянието, в което ответницата се намирала, тя била опасна и за самата себе си, защото можела да увреди неволно своето здраве чрез поставянето си в рискова среда, респективно да прояви агресия към трети лица, поради което следвало да бъде поставена под пълно запрещение.

С исковата молба са представени писмени доказателства и са направени доказателствени искания за разпит на двама свидетели при довеждане и за допускане на съдебно-психиатрична експертиза.

Преписи от исковата молба и доказателствата са връчени на ответницата, но в срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от нея.

В първото съдебно заседание по делото /насрочено за 15.05.2025 г./, за което страните са били редовно призовани, ответницата не се е явила, като по делото е установено, че към този момент същата е настанена в Център за настаняване от смесен тип на пълнолетни лица с психически разстройства „Светлина“ – с. Каменица, община Струмяни, област Благоевград, където 2 ползва специализирана социална услуга по свое информирано съгласие и има сключен договор за три години от датата на настаняването, а именно до 08.01.2028 г. Ищецът се е явил лично и е направил искане да не се дава ход на делото с оглед необходимостта да организира защитата си по делото поради настъпила смърт на ангажирания от него адвокат, а също и с оглед организиране на явяването на ответницата пред съда. Искането му е уважено, съответно ход на делото в това о. с. з. не е даден и делото е отложено за 02.10.2025 г., но в следващите съдебни заседания ищецът не се е явил, не е ангажирал допуснатите доказателства и не е осигурил явяването на ответницата пред съда въпреки надлежно даваните от съда указания за това и предоставяне на възможност за изпълнението им.

С оглед горното в о. с. з., проведено на 28.05.2026 г., представителят на прокуратурата е изразил становище за отхвърляне на иска.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото не се събраха надлежни доказателства, установяващи основателността на иска.

Представени са писмени доказателства – медицински документи, от които се установява, че ответницата страда от заболяване с диагноза параноидна шизофрения, от което е лекувана и за което е освидетелствана от ТЕЛК с 80 % нетрудоспособност. Същите обаче не са достатъчни, за да се направи обоснован извод за това, че по отношение на ответницата са налице кумулативно предвидените две предпоставки – да страда от слабоумие или душевна болест и да е в невъзможност само да се грижи за своите интереси.

Именно поради това по искане на ищеца са допуснати и други доказателства – свидетелски показания, а по искането за допускане на съдебно-психиатрична експертиза съдът е указал, че ще се произнесе след изслушване на ответницата и разпита на свидетелите. Свидетелски показания обаче не са ангажирани по делото, не е осигурено и явяването на ответницата пред съда с оглед добиване на лични впечатления от страна на съда от състоянието й, а това е абсолютна пречка за извършване на преценката на съда относно състоянието на ответницата. Следва да се отбележи, че не е установено ответницата да не желае да се яви пред съда, което да обуславя принудителното й довеждане, нито да е в здравословно състояние, не позволяващо да бъде доведена лично в съдебно заседание, което да налага посещение на място в Центъра за настаняване от смесен тип на пълнолетни лица с психически разстройства „Светлина“ за придобиване не 3 непосредствено впечатление за състоянието й от съда. При тези обстоятелства съдът не се е произнесъл по искането за допускане на съдебно-психиатрична експертиза поради очевидната невъзможност същата да бъде изготвена.

С оглед изложеното искът следва да бъде отхвърлен, тъй като не се установи надлежно, че по отношение на ответницата са налице кумулативно предвидените две предпоставки – да страда от слабоумие или душевна болест и да е в невъзможност само да се грижи за своите интереси.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от З. З. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул.

„Ал. С.“ № 10 срещу Н. З. А. с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. К., ул.

„Ал. С.“ № 10 иск с правно основание чл. 5 ЗЛС за поставяне на Н. З. А. под пълно запрещение.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________ 4